събота, 9 януари 2010 г.

Йезуитите от АЕЦ "Козлодуй"

"05.01.2010 Информационно съобщение. Днес, 5 януари 2010 г., в 22 часа ще започнат технологични операции за спиране на шести енергоблок на АЕЦ “Козлодуй” за планов ремонт, съгласно подадена заявка и получено разрешение от “Електроенергиен системен оператор” ЕАД – София. За спирането е уведомена Агенцията за ядрено регулиране. По време на плановия престой, който се очаква да продължи до края на следващата седмица, ще бъдат извършени ремонтни работи по клапан, регулиращ разхода на пара към турбината на блока. Предстоящият ремонт е в конвенционалната част на енергийния блок – в машинна зала. Пети енергоблок на АЕЦ “Козлодуй”, дъщерно дружество на Български енергиен холдинг, днес работи със 100% натоварване на мощността."

Това е оригиналното съобщение на АЕЦ "Козлодуй" за изключването на 6-ти блок за "планов ремонт".

За всеки, който може да чете "между редовете" е ясно, че в централата е имало "събитие", за което ръководството не иска да информира обществото. Това горе-долу написах и във форума на "Дневник" по темата (мнение 1). Впоследствие предположението беше потвърдено и от "Стандарт". В стила на ядрените ни секрети, последва и опит за опровержение, доколкото предположението е било потвърдено и от Асен Агов, народен представител от Синята коалиция. А казаното от народен представител не може да остане без реакция. Крайно нескопосана реакция, прочее. Независимо от това, някои медии бяха вдигнати на всеоръжие за да разгромят поредната "атака" срещу "светинята".

Изводите? Поредното ръководство на АЕЦ "Козлодуй" за пореден път доказа, че живее  в полу-секретния комунизъм отпреди 10-15 г. Хем се опитва да се представи за открито и даващо информация според съвременните изисквания, хем крие "събитията" и проблемите с ревността на партиен секретар от 1960 г. Сегашната информация за "събитието" обаче показва, че са достигнати нови върхове в йезуитщината на ръководителите и ПР-ите на централата.

Някой ще каже - нищо и никакъв клапан, защо се заяждаш? И няма да е прав/а. Помните ли 1 март 2006 г.? Тогава аварира една от циркулационните помпи на 5-ти блок и когато започнаха да намаляват мощността се оказа, че графитените пръти на СУЗ-а са се заклинили. Питайте на колко хора им побеляха косите за 6-7 часа...

Склонен съм да се съглася с Асен Агов за загубите. Но те обикновено са вторичния проблем и служат за допълнително доказателство, че атомните централи не произвеждат евтин ток. Основният проблем си остава безопасността. И по-точно липсата на готовност да се реагира адекватно на уж невинни "събития". Камо ли да се предвиждат и да се предотвратяват. Част от тази липса е пълното и безметежно доверие на българските енергетици във фирмите-производители на оборудване. Които обикновено са руски! Както беше и в случая от 1 март 2006 г.

Сега отново имаме случай с недоизкусурен ремонт отпреди няколко месеца. И авария, довела до спиране на блока, която се крие два дни. Очевидно има вина и виновни. Има и съзнание за тази вина, но и пореден опит всичко да се покрие, чрез безумното представяне на проблема като "планов ремонт". Тепърва ще се разбере коя е причината за дефекта. На производителя, на този, който е извършил ремонта или на този, който оперира реактора. Дотогава - отдайте благодарност в молитвите си, че този път нещата не са се развили както преди 4 години.

И не се чудете, защо са критиките към централата, а и към всички атомни централи. Докато основният подход е да се крие информация и да се плаща безпроблемно на недобросъвестни доставчици и други партньори по договори ще е така.

Защото полу-гласността на полу-комунистическите ръководители, информационни екипи и ПР-и от АЕЦ "Козлодуй" е вредна и опасна за българите. Въпрос на шанс е, че тази опасност все още не се е превърнала в жесток и необратим факт.

2 коментара:

  1. Помня събитията, за които се говори в статията. Помня също как имаше доста отровени с йод. Инстинктът за оцеляване е хубаво нещо, но параноята може да играе лоши шеги...

    ОтговорИзтриване
  2. Отровени с йод не е имало, защото нямаше такава ситуация. Но възможността да се случи авария от висок клас на 1 март 2006 г. щеше много голяма и само бързите реакции на дежурните успяват да "угасят" 5-ти блок.

    От тази гледна точка (а и на базата на голям брой инциденти в различни АЕЦ по света) е важно да има сериозно отношение към всякакъв тип проблеми. За съжаление в България има обратната тенденция. Има неприемливо предоверяване на различни - особено руски - фирми и институции.

    ОтговорИзтриване