Москва - София

Изглежда дружбата ще е навеки. Или поне докато в България и Русия съществуват комуноидните съдебни системи. Нали помните, че Софиянски, единият от "кръстниците" на модела "Софиянски - Бакърджиев/Николов" беше оправдан по всички дела за - е, да го кажем - корупция. И сега е единственият българин с индулгенция, че е "некорумпиран". Пфу!

Ако можеше да плачем поради такива величайши причини, щяхме да се разревем от умиление. Но Стефчо Лакримата (Къци, да си жив и здрав още сто години!) е неповторим.

Е, московският му събрат Лужков отиде по-далеч. Той осъди Борис Немцов за това, че е публикувал аналитичен доклад за това как се управлява Москва, къде в световните класации е този град и - разбира се - колко са богати кметът и жената на кмета на този град.

Впечатление прави бързото съдопроизводство в Русия. За иска на Лужков - Батурина се съобщава на 2 октомври, а за решение по делото - на 30 ноември. Все през 2009 г. Такава съдопроизводителна скорост дори Софиянски не може да мечтае.

Какви са изводите?

• Бандитизмът в Русия не само е неприкосновен по традиция, но и "правно" защитен, ако си на правилния пост.
• Когато трябва да се разправят с противниците си, старите номенклатурни бандити не се спират пред нищо. Може би само пред насрещно изстреляния куршум.

Каква е прогнозата? Европейският съюз и САЩ отново ще сгрешат, давайки политически и икономически концесии в различни области на една държава, управлявана от комуниситческата мафия. И после ще се чудят откъде им е дошло.

Под-извод за България: лошо!

Ламята на корупцията срещу куража на гражданите

Едно интервю на Даниела Горчева с Мария Христова, ПП ЗЕЛЕНИТЕ, Варна, арх. Калина Павлова, член на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие - Варна и Юлиян Чолаков, председател на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" - Варна. Публикувано на нейния сайт и във "Фрогнюз".

Коя е тази ламя, която иска да глътне зелената Морска градина във Варна и да задуши варненци в прегръдката си? Има ли кой да се изправи срещу изпълзялото от котилото на червените ни военноморски сили чудовище или юнаците са само в народния фолклор? Погледнах към родните патриоти, които се дерат по реални площади и виртуални форуми и видях тези кралимарковци да махат боздуганите си срещу беззащитни хора, които не били толкова етнически българи или не били толкова християни, или ако са християни, не били дотам православни, колкото били самите те. Погледнах към народния юнак Бойко Борисов и мернах този Херкулес на обещанията да показва добре отгледаните си мускули на прехласнати журналистки, които възторжено мълвят: машала, ашколсун.

Тъкмо да си кажа, че отнийде взорът надежда не види и ги видях. Оказа се, че дори у нас, където половин век се култивираха духовни лилипути и нискочели бабаити, има герои, дръзнали да размахат меча на гражданската доблест срещу октопода на мафията, опасал страната ни. Те не са мускулести като премиера-каратист, нито кресливи като родните наци(онали)стчета, дори не са мъжаги като българския борец за мъжественост Боянчо, самонарекъл се Расате.

Те са обикновени граждани. Обикновени ли казах? Никак даже не са обикновени, поне докато всички ние не подкрепим смелата им битка. Защото запазването на Морската градина далеч не засяга само варненци.

Какви нередности в сделката за Морската градина във Варна предизвикаха протестите на граждани, на граждански сдружения и на партия „Зелените”?

Нередностите могат да бъдат изброявани много дълго, но ето накратко:продажбата на изключителна държавна собственост без търг и конкурс; цената, на която е продадена земята от крайбрежието на Варна; монополизацията и нарушаването на границите и на характера на Морската градина.

Чия собственост е Морската градина във Варна?

Цялата територия на Морската градина е публична държавна собственост, която е отдадена за управление на Община Варна. Част от Приморски парк, както се нарича парка след Шокъровия канал, обаче вече е обект на частна собственост. Това се реализира постепенно през трите мандата на управление на настоящия кмет на община Варна – Кирил Йорданов.

Казахте, че става дума за продажбата на изключителна държавна собственост без търг и конкурс?

Да, точно така. Продадената земя е част от бреговата ивица, превърната в стабилна покривка. Тази стабилна покривка, образувана от извършени брегоукрепителни работи в продължение на десетилетия и с пари на данъкоплатците създава защитен буфер от морето за Морската градина на Варна и дава възможност за организирането на повече плажна площ. Морската градина пък е създадена и замислена за крайморски парк и превръщането й във вътрешно градски парк подменя характера и стойността й.

Как и защо укрепеният с пари на данъкоплатеца бряг за предпазване на парка и увеличаване плажната и пешеходна зона край морето се продава, въпреки че е изключителна държавна собственост? И каква целесъобразност налага Морската градина да се превърне във вътрешно градско пространство, след като няма да граничи с морето, а с градски имоти частна собственост, придобити за 50 евро на кв.м.?

Как е осъществена тази очевидно корупционна схема?

Това се е случило, след като непосредствено преди сделката теренът, предмет на продажбата, специално е бил преактуван от изключителна държавна в частна държавна собственост, за да бъде използван издаденият от БАИ на “Холдинг Варна” АД сертификат за инвестиция „първи клас”.

Цената, на която е продадена земята от крайбрежието на Варна е скандална. По-рано тази есен, от отговора на Областна управа – Варна на заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) на журналиста Иван Михалев от в.”Капитал”, стана ясно, че основанията за ниската оценка на земята са не защото продаваната земя е скат с голям наклон, а защото въпросната територия няма действащ подробен устройствен план (ПУП). Същото се потвърди, когато се запознахме с документите от лицензираната оценка по едно от административните дела, които водим в момента срещу сделката. Липсата на ПУП е откровена лъжа, тъй като такъв за крайбрежната зона на Варна има действащ още от 2002 г. Същият този план гордо се представя от инвеститора „Холдинг Варна” АД като проект „Алея първа”.

Освен това заложените показатели за застрояване противоречат на Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Вместо това се залага на административни трикове за промяна на зоната от „градска брегова зона” в „зона за обществено обслужване” за застрояване, като по този начин окончателно се загубва характерът на територията като брегова зона. Ето така се гарантира на инвеститора (и едновременно собственик на проектантското дружество, проектиращо варненското градоустройство) изграждане на пет хотела, от които единият с височина до 35 м., които могат да са включително и апартаментен тип за жилищно ползване и се удължава срокът и разширява кръгът на възможното строителство за 30 години напред, независимо от законодателните промени.

 Купувачът отговаря ли на изискванията за сертификат?

Категорично не. Същият купувач е свързан и с друг голям инвестиционен проект, който е провален. Няма известни публично-частни проекти на инвеститора, които да са завършени. Проектът за реконструкция на стария стадион Варна е възложен на дружеството Химиимпорт АД. По данни от медиите, първата копка за новия стадион е направена на 12 септември 2007 г., но досега не си личи да е завършен поне нулевият цикъл на стадиона. Особено тревожно е съмнението дали на мястото на стария стадион и изобщо дали в обозримо бъдеще някъде и къде ще се гради градски стадион.

Споменахте и нарушаването на границите и на характера на Морската градина.

Името „Морска градина” не е случайно и до юни месец 2009 Морската градина на Варна действително граничеше с морето.

В края на 19 век тогавашният кмет Михаил Колони заедно с братя Шкорпил и Антон Новак набира средства, с които изкупува частните земи в крайбрежната част на града и оформя първите граници и изглед на Морската градина. По-късно далновидни управници запазват политиката на разширяване на този парк като включват в границите му земите по крайбрежието до двореца Евксиноград. По предложение на сегашния кмет на Варна - Кирил Йорданов, който за трети пореден мандат е кмет, подкрепен  от БСП, започва политика на редуциране на територията  на Морската градина. Постепенно през годините понятията се подменят и частта след Шокъровия канал е преименувана на Приморски парк, а границите на втората част бързо се подчиняват на частни интереси и поради абдикиране от отговорността за справедливо компенсиране на собствениците. Докато се стигне до днес, когато единствената защитена от строежи паркова зона е историческата част на Морската градина. Една крайно недостатъчна територия за основен парк за отдих на варненци.

Областната управа във Варна предостави ли ви документацията по сделката, както са длъжни според Закона за достъп до обществена информация?

Малка част от исканата документация ни беше предоставена, макар и извън законовия срок. Останалата част от информацията ни стана известна по административно дело 2943/2009, образувано във връзка с продажбата на крайбрежните части на Морската градина, въпреки опитът преписката да бъде изтеглена преди да сме я разгледали. Но Областна управа – Варна изобщо не се притесни да заяви в официално писмо до съда скандалното си искане за оттегляне на приложените документи с аргументацията, че делото било заведено единствено, за да получим достъп до тях. Всъщност в тази сделка всичко, което споменахме досега, както и фактите, които сме изложили в нашите сигнали до НС, МС и ВКП е неприемливо и скандално. Фактите са изложени и в жалбите ни срещу заповедта за продажба на 122 дка от Морската градина, и срещу сертификата издаден от БАИ на Холдинг Варна АД за проекта „Алея първа”.

Споменахте монополизацията?

Монополизацията във Варна вече достигна критични граници с масираното овладяване на цели пазарни сектори (туризъм, транспорт, недвижими имоти, градоустройство, търговия) от един инвеститор, като за целта се използват дори насърчителни мерки по Регламент 800/2008 на ЕС. Вместо да бъдат поощрявани дребните предприемачи с оглед жизнено важната необходимост от създаване на средна класа в България, е насърчена една крупна групировка да открива нови работни места за наемни работници, които да бъдат зависими от нея, за да участват в подписки и да гласуват на избори по волята на групировката и на нейните кръстници.

Като казвате групировка, предполагам че имате предвид „ТИМ”. Какво всъщност представлява ТИМ?

ТИМ е неявна икономическа групировка, поддържана до голяма степен от страх и мит за всесилие. По данни от журналистически разследвания ТИМ е проект на правителствено или по-високо ниво, зад който стои кръгът на червените генерали от военно-морските сили. През не толкова далечната 1994 г. ТИМ е създадена сред силовите групировки, за да раздаде „правосъдие” и да накаже некоректните. Редом с това обаче около имената на публичните й ръководители започнаха да се създават монополистични икономически обединения от фирми, фирми които чрез сила и заплахи превземаха в различни проценти цели пазарни сектори. Днес едни от най-големите юридически лица, ръководени от групировката са акционерните дружества Холдинг Варна, наследник на Приватизационен фонд Варна, Химимпорт Холдинг, Централна кооперативна банка, която е основен кредитор на Община Варна.

Хората страхуват ли се да подкрепят вашата акция, знаейки че зад тези апетити стои варненската групировка ТИМ?

Определено има страх, който автоматично защитава „територията” на ТИМ. Красноречиви са случаите на подписката ни за ревизиране на сделката, когато някои се смущаваха да поставят подписа си на първо място от поредната нова бланка. Едва след като се убеждаваха, че преди тях има още много подписани граждани и те се престрашаваха да напишат имената си. Спекулациите с българохоландския проект „Моят бряг” като алтернативен на „Алея първа”, за да се дискредитират активни граждани, случаите на натиск и директни заплахи върху някои от тях, дублирането  на протеста ни пред Областна управа с друг на ултраси на ПФК „Черно Море”, собственост на ТИМ, които скъсаха агитационните ни материали... Ако добавим необяснимото мълчание на премиера и институциите, страхът и липсата на чувство за защитеност и сега са напълно оправдани.

Новото правителство обеща да воюва ефективно с корупцията? Има ли изглед, че тези обещания ще бъдат спазени?

Засега правителството стои безучастно и мълчи. Един от репортажите на РЕ:ТВ е запечатал красноречиво отношението на Председателя на Министерски съвет – Бойко Борисов, който задъхано отговаря на всеки журналистически въпрос, освен на въпроса за Морската градина. Всъщност този въпрос стана причина премиерът да обърне гръб на журналистите.

Не получихме отговор и на въпроса ни във връзка със заплахите, дали правителството и МВР са в състояние да защитят нас и нашите семейства. Както виждате, нямаме данни за политическа активност от управляващите по този казус. Това единствено потвърждава слуховете за обвързаността на новата политическа власт с групировката ТИМ.

Какви са следващите стъпки, които ще предприемете?

Битката за Морската градина е битка за реална демокрация и за отвоюване правата на гражданите като върховен суверен. За съжаление правната практика до момента не позволява на всеки гражданин в качеството си на данъкоплатец да има правно основание да извършва контрол върху законността на разпореждането с държавна собственост, особено в случая със земя обект на изключителна държавна собственост, каквото е крайбрежието. Това означава, че ако не се предприемат действия по промяна на съдебната практика, държавната собственост може да бъде разпродадена напълно, без гражданите да имаме право да оспорим административния акт, а да ни се налага да завеждаме дела по ГПК с материален интерес, с такси в особено големи размери.

Всяка следваща стъпка до голяма степен ще зависи от изхода на предходните, т.е. от волята на ръководителите на държавните органи: Министерски съвет, прокуратура и естествено от потенциала за разум и морал на народните представители в 41-то Народното събрание на Република България.

„Къде сте тръгнали? Там са наши бивши колеги от службите?”

С благодарност към Даниела Горчева, която публикува това интервю:

Даниела Горчева разговаря с Петко Ковачев, екоактивист от партия „Зелените” за днешните и някогашните служби и за връзката между тях и днешната корупция в България

Г-н Ковачев, от Вашия блог разбрах, че създадената уж с цел да се бори с корупцията по високите етажи ДАНС изглежда е вербувала хора да следят екоорганизации? Бихте ли разказали по-подробно за това?

Имаме сведения, че са „уговорили“ хора от обществени институции да докладват какво правят природозащитниците, когато се събират на определени – публични и структурирани именно за публични цели – места. Но както обикновено, акциите на службите у нас са толкова елементарни, че са чак жалки. ДАНС или МВР могат винаги да си изпратят служителите или агентите на тези места – никой няма да им обърне никакво внимание. Но те продължават по стар навик с мърсотията на вербовките. Именно това правят -  вербуват – днес срещу граждански организации, утре – всеки може да се окаже отново обект на разработка от страна на службите и никак няма да е за чудене като се има предвид състава на тези служби и добре познатия ни от близкото минало манталитет на работещите в тях.

Има ли случаи на подслушване от страна на ДАНС на телефонни разговори и следене на интернет кореспонденция на „Зелените” или на членове и съмишленици на природозащитни организации?

- Ако моят телефон или телефонът на Андрей Ковачев (съпредседател на партия „Зелените”- б. ред.) се броят като такива на ЗЕЛЕНИТЕ - да. Но ние с него сме „закачени“ отдавна. За интернет – нямам сведения, но няма да се учудя. Още повече, че многократно вече се опитват и изглежда нямат намерение да се откажат от мерака си да следят трафика по интернет - тоест кой с кого си кореспондира, говори по скайп или пише по електронната поща. Във всеки случай миналата седмица в Европарламента групата на „Зелените/ЕСА“ дискутираше приоритетите си и една от темите беше именно интернет сигурността и правата на ползващите интернет. Ще настоявам и пред партия „ЗЕЛЕНИТЕ” този проблем да не бъде загърбван, а напротив.

Иначе в България екоорганизации или отделни природозащитници са разработвани през всичките тези години и правителства (може би само без това на СДС от 1991-92 г.). Службите разследваха „Екогласност“ навремето и по-късно продължиха да разработват природозащитни организации като Екоклуб 2000, СДП „Балкани“, Информационния и учебен център по екология, „Зелени Балкани“, „За Земята“, ОЦОСУР (Варна)... Сега съм убеден, че във връзка с протестите около Морската градина във Варна колегите също са под наблюдение. Там службите отдавна са в услуга на „Отбора“... Имали сме и директни контакти с представители на службите по тяхно искане и неведнъж са правени опити да ни сплашват или вербуват, установявали сме и наблюдения, подслушване на офиси, телефони. Неизвестни лица са разпитвали наши съседи какви сме, идват ли ни чужденци на гости, дали не си купуваме скъпи вещи, имаме ли коли. Само за частни самолети май не са питали.

Екоорганизации като „Граждани за Рила” и „За да остане природа в България” и други граждански сдружения  неколкократно сезираха ДАНС за незаконни строежи и заменки. Какъв беше резултатът от това? ДАНС проведоха ли разследване, отговориха ли изобщо на тези сигнали?

Нямам информация за тези сигнали, а и да си призная – не очаквам нищо позитивно от службите на България, както и да се наричат. Там е пълно с хора, които работят за мафията, затова не разчитам на тях и не очаквам да защитят, каквито и да е обществени интереси.

От съответните служби в ЕС също са ни казвали, че нямат доверие на българските служби. Затова аз не бих си губил времето да подавам сигнали нито в ДАНС, нито в МВР. Още повече, че сигналите ги подаваме до институциите и в съда. Ако службите искат да си свършат работата – има откъде да се информират.

Същото е и с прокуратурата - преди години подавахме сигнали и нищо. Да не би да са разследвали далаверите около АЕЦ „Белене“? При това сигналът беше подаден от тогавашния председател на Общинския съвет на Свищов! Тишина... Цял свят разбра за далаверите и корупцията около АЕЦ „Белене“, само българската прокуратура не знае. Прокуратурата всъщност е част от проблема на неработещата правосъдна система в България и е известно защо, но това е отделна тема.

Има ли връзка между унищожаването на природата и корупцията по високите етажи на властта?

Има и още как! Връзката „унищожаване на природата – висша администрация – управляващи политици“ отдавна е доказана. Престъпленията в горите са най-яркият пример. Същото важи за презастрояването на Черноморието, за унищожаването на зелените площи в София, за съсипването на Пирин, Родопите, Рила и за хилядите по-малко известни случаи, където властват местни феодалчета. Местни феодали - местни олигархеещи – местни структури на Министерство на околната среда и водите(МОСВ) и ето ти незаконен добив на инертни материали, сметище без Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), вятърни инсталации в НАТУРА зони, „корекция“ на река... А местните ченгета и местната прокуратура бдят за рахатлъка на участниците в схемата.

Знаете ли от колко общини в България хората се самонаричат с ирония „Първа частна община“? Велинград, Своге, Гълъбово, Гулянци, Каварна, Несебър, Царево, дори градове като Сливен и Смолян. Унищожаването на природата всъщност е начин да се храни корупцията и този филм се върти на бързи обороти. 

А има ли връзка между днешната корупция и организирана престъпност и някогашната висша комунистическа номенклатура и подчинената й Държавна сигурност (ДС)? И изобщо има ли връзка между преследването на екозащитниците преди 20 години от страна на репресивните органи на комунистическия режим в България и днешните действия на ДАНС и каква е тя?

Безспорно има. Разликата е може би само в това, че днес и службите са парцелирани, всеки тегли към себе си, та и те вече не знаят на кой Господ да се кланят. Но и до днес българските служби битуват в една пост-милиционерска мафиото-обслужваща реалност.

Ето за илюстрация пет реално неизследвани канала за пренос на тези „връзки“ от миналото. Не, че за тях не се е говорило и писало през годините, но е добре някой да разследва как стана истинската трансформация:

• външнотърговските дружества;
• Българската външнотърговска банка и дъщерната „Литекс банк“ (Бейрут);
• „куфарчетата“ на върхушката на БКП/БСП;
• аферата „Акрам“;
• фалитите на банки и изнасянето на пари през Софийското летище по виденово време (мисля, че и Едвин Сугарев беше писал навремето за това).

Сигурно не всички хора, които работят в днешните служби за сигурност са корумпирани, но се страхувам, че те са бързостопяващо се малцинство, защото там все още действат старите лица, старите схеми, прийоми и методи на ДС, пренесени „творчески“ в днешните служби за сигурност. И те поддържат корупцията с всички сили.

Ще завърша с пример: преди години, когато атакувахме концесията за ски-зоната в Пирин, човек от икономическата полиция казал (и то доброжелателно!) на наш сътрудник следното: „Къде сте тръгнали? Там са наши бивши колеги от службите. Я по-добре се разберете, вземете им парите...“

А тук интервюто е публикувано и в медиапул (с леки намеси).

Гарван гарвану око не вади

Сещам се за тази народна мъдрост, четейки какво е казала шефката на Народното събрание Цецка Цачева, цитирана от "Стандарт" по повод на заловения с подкуп плевенски прокурор.

"Ако съдебната власт поиска законодателни промени, парламентът ще изпълни задължението си и ще ги гласува, категорична бе Цачева. Тя отказа да коментира случващото се в съдебната власт, мотивирайки се с нейната независимост."

Подобни мисли могат да изразяват или косвена защита на гилдията и системата (което Цачева очевидно се срамува да каже направо) или абсолютно неразбиране нуждите на обществото по отношение на съдебната система.

Законодателите са избрани да правят закони, които да регулират обществените отношения по начин, добър за максимален брой граждани. Да се твърди, че една проядена от корупция система, каквато е българското правосъдие, трябва да "поиска промени" и тогава законодателят "ще изпълни задължението си" звучи като отказ на Народното събрание да си свърши работата.

Днешната ситуация изисква спешни, сериозни и всеобхватни действия на правителството, парламента и обществото, за да бъде коренно променена - ако трябва насила и въпреки желанието на засегнатите - ситуацията в съдебната система. Няма никаква необходимост членовете на тази система  да бъдат повече питани какво искат и какво не искат да им се случи. Те бяха не само питани, но и обявявани за единствените, които знаят какво трябва да се направи. И какво?  Съдебната система се провали и сега не трябва да й се дава шанс да мимикрира за пореден път. Тези хора трябва да разберат, че спрямо тях в обществото битува презумпцията за виновност. Виновност в корупция, отказ от правосъдие, конфликт на интереси, изпълняване и организиране на политически поръчки, подкрепа за мафията и т.н., и т.н. И няма на кого другиго да се сърдят за този образ, освен на себе си и на своите видни представители - вкл. в парламентите и правителствата през всичките тези 20 години.

Да, подобен подход ще засегне онези, които си вършат работата съвестно. Проблемът е, че те като цяло не могат да извършат необходимата промяна "отвътре", а в същото време са много пасивни и не подкрепят (с много малко изключения) нито дебата, нито опитите за промяна "отвън". В подобна ситуация ще им се наложи да понесат негативите, породени от техните корумпирани и податливи на манипулации колеги.

Както се вижда от думите на Цачева обаче, рискът НС да не предприеме нищо или да предприеме само козметични промени е огромен. Старият проблем - лобизмът и действията на представителите на гилдията в парламента, които защитават статуквото - е налице и в сегашното НС.  Затова единственото, което може да се направи е обществото и Брюксел да продължат натиска върху правителството и депутатите да си свършат работата.