О Т К Р И Т О П И С М О
ДО
Министъра на икономиката, енергетиката и туризма
г-н Трайчо Трайков
ОТ
Института за зелена политика
О Т Н О С Н О: ТЪРГА ЗА КОНЦЕСИЯТА ЗА ТЪРСЕНЕ НА НЕФТ И ГАЗ В БЛОК I-14 „СИЛИСТАР“, СПЕЧЕЛЕН ОТ ФИРМА „ЛЕДЕРБЕЛ БГ“
Уважаеми г-н Трайков,
След втората среща по проблема, проведена на 29-ти април 2011 г. в Бургас, се налага извода, че администрацията на МИЕТ, която работи по концесията, не само работи за частния интерес на концесионера и пряко срещу обществения интерес, но и е напълно неспособна да организира и проведе нормална среща с обществеността, местните власти и медиите по въпрос, който е от съществена важност за цялото южно Черноморие на България. Водещият – представител на тази администрация – беше основната причина за това, което се случи и за хаоса, който настъпи. Намесата на областния управител, с типично фатмашко-ДС поведение, доведе до още по-голям скандал и дo преждевременно прекратяване на срещата. Безобразие е, че седмица преди срещата, в телефонен разговор с кабинета на зам.-министъра Косев, получих уверение, че на срещата може да присъства всеки, който желае, но тя така и не беше оповестена сред гражданството на Бургас и общините Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско и Царево. Наложи се да информирам за провеждането й представители на регионални медии и на обществеността, които само бяха чули, че такава среща ще се провежда.
По този начин доброто желание на зам.-министъра Марий Косев, изразено при първата среща в София, да съдейства за изясняване на ситуацията и постигане на разбирателство, беше напълно провалена. На самия него му се наложи да използва невероятни псевдоекологични аргументи, в откровен опит да защити концесията, което предизвика още повече негативни реакции.
Какво все пак се разбра на самата среща? Презентацията на „Ледербел“ показа два безспорни факта:
1.Опасността за околната среда и екосистемите на Черно море от проектите „Бургас – Александруполис“ и АМБО е огромна! Въпреки, че това не е тема на настоящото писмо, се чувствам длъжен да Ви уведомя за това.
2.Информацията за териториите, предоставени от различните правителства на черноморските държави, за проучвания и добив на нефт и газ поставят въпроса за това доколко всички те спазват изискванията на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. Този въпрос е от изключителна важност и ние смятаме да го повдигнем пред европейските институции, които харчат стотици милиони евро по различни програми, свързани с развитието на черноморския регион. Смятаме, че в момента държавите от региона почти напълно игнорират екологичните проблеми на морето (освен в декларации и нескопосани ПР-кампании) и така обричат населението от крайбрежните региони на бедност, мизерия, екологични и здравни проблеми.
Г-н Трайков,
срещата в Бургас потвърди факта, че гражданите на крайморските територии на южното българско Черноморие категорично не желаят да бъдат търсени и добивани нефт и газ в региона! Техните аргументи са разбираеми, а ние от природозащитните организации можем да добавим и допълнителни такива. „Тайното“ съглашение между М. Косев и представителите на общините, постигнато веднага след злополучната среща в Бургас, с което се обещава провеждането на ОВОС и Оценка за съвместимост на концесията, не гарантира нищо повече от поредната опорочена процедура, „доказваща“, колко безпроблемно биха действали бъдещите концесионери.
(Като става дума за концесионерите, трябва да признаем за валдни всички въпроси, свързани с тяхната история в бизнеса, финансово-икономическа стабилност, експертиза, организационен опит, възможности за мобилизиране на ресурси и контрол върху всички аспекти на проекта. Свързаността им с компрометирани бизнесмени и политици ги прави силно уязвими и отказът от публично изясняване на техните възможности за подобен проект подкрепят мнението, че това може да се окаже обикновена перачница на пари. Вярвам, че сам разибирате - тезата, че се подкрепя „прохождащ бизнес“ е неиздържана.)
Ако обаче по някаква причина МИЕТ и правителството решат да продължат този рисков проект, Институтът за зелена политика ще настоява за предварителното изпълнение на две условия, които са от изключителна важност:
1.Предварително изготвяне на екологчен одит на състоянието на Черно море и стратегическа екологична оценка (EO, SEA) на комбинацията от всички проекти, които се планират за осъществяване в неговата акватория. Също така трябва да се определи в рамките на какъв период подобни одити и екологични оценки ще се правят отново (или съществуващите ще се актуализират). Логиката зад това предложение е, че при големи промишлени катастрофи (тези, свързани с добива и транспортирането на нефт и газ са сред тях), причинителите оспорват екологичните и здравните проблеми, породени от техните десйтвия и бездействия с аргумента, че не може да се докаже, че точно те са причинителите и техните адвокати яростно пледират, че това са някакви „стари замърсявания“. Единствено подобни одити могат да дадат солидни опорни точки в спорове за екологични и социални щети, свързани с обезщетения, наказателни такси и т.н.
2.Концесионерът (както и тези на останалите концесии за добив на подземни богатства, вкл. нефт и газ) трябва да открият довертелни (ескроу) сметки, в които да се блокират до края на действието на концесиите им реални средства, достатъчни за покриване на началните разходи по ограничаването и отстраняването на най-голямото замърсяване, което е възможно да бъде причинено от техните проекти. В сметката трябва да се съхраняват и достатъчно пари, за да бъдат платени наказателните такси и всякакви други задължения, които трябва да бъдат покрити от предприемача (напр. компенсации за бизнеса и т.н.). В допълнение те трябва да застраховат до нивата на реалните поражения своите проекти, така че в случай на аварии и катастрофи, пострадалото население да получи адекватно обезщетение, а увредената природа да бъде възстановена.
Това, разбира се, не са всички изисквания, за да се постигне по-голяма гаранция за защита на хората и природата, но доколкото тези две третират възможности, които законите за опазване на околната среда не включват като задължителен елемент при прилагането на принципа на предпазливостта (който дори не е дефиниран!), ние ги посочваме целенасочено.
Г-н министре,
държа да оборя повтаряното от страна на Ваши подчинени безумно твърдение, че „който е против концесията е против енергийната независимост на България“. От 2008 г. досега, ние постоянно настояваме да не се приема манипулираният и неадекватен проект за енергийна стратегия, а да се разгледат алтернативни сценарии за развитието на България и българската енергетика. Има разработен един такъв сценарий от природозащитни организации и втори – от експерти на БАН. Според тях България може да задоволява енергийните си нужди много по-ефективно и с по-малко разходи, както и да запази независмостта си от „енергийните вампири“ (на първо място Русия), по други начини. Отговорността, че тези сценарии не са адекватно обсъдени и оценени е на МИЕТ и лично Ваша. Това обаче не е основание да се промотират и подкрепят опасни за България проекти с привкус на политико-икономическа далавера.
С уважение:
Петко Ковачев
изп. директор
Институт за зелена политика
Показват се публикациите с етикет Трайчо Трайков. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Трайчо Трайков. Показване на всички публикации
понеделник, 2 май 2011 г.
вторник, 2 март 2010 г.
Струва ли независимостта на България 2 милиарда евро?
Националният празник на България, 3 март, е точния момент да напомним на управляващите някои стари и проверени истини. Особено на Бойко Борисов, който се хвали с това, че не е прочел много книги и съответно често има нужда от подсещане. И понеже обича да си закача портрета на Васил Левски в кабинетите - ето какво е казал Дяконът: "Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби!" Казал го е като предупреждение и като завет за идещите след него, когато неговата е била вече изпята...
"Свободата, Санчо, се крепи на върха на копието!", казва героят на Мигел Сервантес, "откаченият чудак" Дон Кихот де ла Манча. Свободата е ежедневна битка и ежедневно бреме, ежедневна отговорност и ежедневна мисъл. И ако зарежеш това ежедневие, тогава рано или късно ще дойде оня, който иска да те "освободи", за да те пороби.
Е, тези дойдоха пак. Дойдоха с предложение да НИ построят атомна централа от която нямаме нужда, за да ни поробят. Да ни поробят енергийно, политически и всякак. Това е била политиката на Русия към България и Балканите от века. И днес разлика няма. Време е ясно да си кажем: който вярва, че Русия може да бъде цивилизован партньор или е глупак, или има специални интереси да го твърди.
Целите на Русия с АЕЦ "Белене" (както и с другите енергийни проекти на Балканите) са колкото енергийни, дваж повече - геополитически. При всички свои режими Русия е гледала най-напред завладяване на територии, влияние върху държави и народи, политика, контрол, власт над другите в своя изгода. Не съм аз, който открива тези характеристики на руската външна политика и външноикономически връзки и действия. Всякакви уверения за промяна са не само недоказани, но е крайно опасна заблуда да бъдат приемани на вересия. В конкретния случай за Русия са важни както увеличаването на енергийната зависимост на Европейския съюз (вкл. бъдещите страни-членки от Западните Балкани) от руски доставки на електроенергия, газ и петрол, така и контролът над черноморския басейн и Балканите в чисто политически план.
В тази ситуация Бойко Борисов и Трайчо Трайков като на олигофрени (или като олигофрени?) се мъчат да ни обясняват, че щели да направят проекта икономически изгоден, че нямало да се строи само с руски пари (все едно, че други има!), че сме щели да загубим 2 миларда евро ако се откажем и прочее глупости. В Нова телевизия и в "Дарик" обаче, Трайков реално призна за натиск от Русия и за увеличаване на зависимостта от Русия ако построим централата.
Очевидно е, че и Трайков, и Борисов, и цялото правителство имат нужда да се запознаят с реалностите на атомната енергетика в момента - просрочено време на строителството (с години) и надхвърлени инвестиционни разходи (в пъти). Поне за да спрат да говорят небивалици.
Да видим:
1. Проектът АЕЦ "Белене" ще бъде направен икономически изгоден, за да може да бъдат привлечени частни инвеститори. НЕВЯРНО. Към днешна дата няма икономически ефективна АЕЦ в глобален мащаб. Дори прехвалената ниска себестойност на АЕЦ "Козлодуй" е "ниска" заради изкривения финансов модел при строителството и оперативните разходи, както и от многобройните финансови машинации през десетилетията. Ако подобен проект (нова АЕЦ) днес изобщо би могъл да бъде икономически изгоден, това ще е само в полза на оператора на централата. И това ще става за сметка на много други невключени или недовключени, или субсидирани разходи, както и с постоянно увеличаване на цената на електроенергията. Шефът на "Росатом", Кириенко вече предвиди цена (по-точно себестойност!) на електроенергията от "Белене" в рамките на 8 - 12 евроцента. Даже няма нужда да се показва голяма печалба, ползите ще минават през оборотите и най-вероятно ще остават в свързани фирми - доставчици, подизпълнители, търговци, доставчици на услуги. В пасива ще бъдат:
2. "Договорите трябва да се спазват", казал Борисов по повод на АЕЦ "Белене". Добре, вярно е, но когато условията се променят в значителна степен срещу тебе и няма шансове този тренд да се промени, имаш право да потърсиш начини да развалиш подобен договор срещу съответните загуби и неустойки. Никой не казва, че няма да се плащат неустойки. Именно за това те се и предвиждат - ако някой реши да се откаже. Е, България трябва да се откаже от договора с "Атомстройекпсорт" с всичките последици от това! И пак ще бъде по-изгодно, отколкото да се загробим с тази централа и всички последици от подобно решение. Когато България трябваше да избира да запази блоковете 1-4 в АЕЦ "Козлодуй" или членството в ЕС, избрахме Европейския съюз. Днес избираме между плащането на около милиард евро неустойки и вечна зависимост от Русия плюс всички рискове на една недостатъчно безопасна атомна централа!
Но странно е мълчанието по темата за персоналната отговорност на сключилите този неизгоден договор. Странно е защо Борисов с думите си де факто покрива действията на енергийния "октопод", оправдавайки се с комисаря Йотингер, Германия и Европа.
3. Ако прекратим проекта ще загубим два милиарда евро. НЕВЯРНО. Ще загубим реално само неустойките по договора с АСЕ. Според Борисов те са между 600 и 900 милиона евро. Към момента площадката е изчистена от предишните строежи и за тази територия могат да се дискутират и проектират нови бизнес-проекти. Още от 1990 г. има алтернативни разработки за използването на площадката. В момента също има готовност за подобни идеи и анализи от страна на експерти от Свищов. Затова е напълно безотговорно да се говори за "загуби", когато не си направил реалистичен сравнителен анализ на различните алтернативи за бизнес и развитие. След като Трайков не е убеден в необходимостта от АЕЦ "Белене", няма нищо по-естествено да се огледа и за алтернативни решения за вече изградените елементи от инфраструктурата.
4. Централата ще се строи с "европейски" пари. НЕВЯРНО. Стратегическият инвеститор RWE (Германия) и банката-организатор на заеми BNP Paribas (Франция) вече се оттеглиха. В момента няма и не се очаква поне до 2012 г. да се появи какъвто и да е сериозен западен инвеститор в АЕЦ "Белене". Трайков признава в пряк текст, че американски фирми няма да се ангажират с руски технологии. Това е вярно в голямата си част и за фирми от ЕС. Има риск обаче да се появят регистрирани в ЕС фирми, които са контролирани от руски капитали (вкл. мафиотски, на бившите служби, на олигарси), които да имитират мечтаните "европейски инвеститори". За да се случи сравнително чисто европейско финансиране, то сегашният проект трябва да се прекрати и всичко да започне отначало. Да, но Трайчо си призна, че подобен вариант не му е по сърце и той ще върви към "дървеното желязо" - продължаване на сегашния договор с паралелни действия за неговото "поправяне", независимо, че това според самия него е против "добрите практики".
5. АЕЦ "Белене" е чисто икономически въпрос. НЕВЯРНО. АЕЦ "Белене" е част от руската геополитическа война на Балканите и мисля, че това е единствената теза, която е толкова очевидна, че не се нуждае от допълнителни доказателства. Доказателствата не липсват, но вече просто няма нужда от тях.
От различните изказвания през последните няколко месеца на Трайков излиза, че той има доста объркани представи за самия проект и за това, как се структурира финансово един ядрен проект, както и за това колко време и какви разходи са необходими за неговото цялостно изграждане. Да не говорим, че е прекалено доверчив към руския начин на правене на бизнес, който често се изразява в опиране на пистолет до челото. Не само това - факт е, че Трайков не е убеден докрай в смисъла от строителството на АЕЦ "Белене". И в същото време има нещо, което е плашещо в изявите му... Трябва човек да проследи всичките му изказвания по темата, включително и горецитираните две, за да разбере, че човекът е неспособен да защити националния интерес. Прокрадва се някакъв нюанс, като че ли е поставен в поза "партер" и няма избор... Но и тогава достойните хора имат избор - стават и си тръгват, подавайки оставка. А не "всичко е свързано едно със друго, а някои неща са свързани повече", "ще падне ли Луната" и "алелуя"... И продължаваш да се оплиташ като пиле в кълчища.
Със съжаление трябва да кажем, че от развитието на проекта АЕЦ "Белене" ( а и на останалите енергийни проекти на Русия в България) става ясно, че Борисов и Трайков са забравили мъдростите на Апостола. И вече са приготвили писалките, с които да подпишат бъдещия енергиен "ньойски договор". Преди обаче да дойде времето театрално да ги счупят, след като са положили подписите си (което в конкретния случай би било чист водевил), е добре да им се припомнят още две от вечните фрази на Левски:
От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.
Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.
Духайте сега, г-да министри, да не се окаже после, че всинца ще изгорим от вашите тънки сметки и плитки финансови мераци. Свободна европейска България може да прежали 600 или 900 милиона евро неустойки заради един калпав проект (да ни е за обеца на ухото и на всички избори!), но трудно ще понесе срамът (и практическите последствия от него!) да бъде руска маша в европейското семейство.
"Свободата, Санчо, се крепи на върха на копието!", казва героят на Мигел Сервантес, "откаченият чудак" Дон Кихот де ла Манча. Свободата е ежедневна битка и ежедневно бреме, ежедневна отговорност и ежедневна мисъл. И ако зарежеш това ежедневие, тогава рано или късно ще дойде оня, който иска да те "освободи", за да те пороби.
Е, тези дойдоха пак. Дойдоха с предложение да НИ построят атомна централа от която нямаме нужда, за да ни поробят. Да ни поробят енергийно, политически и всякак. Това е била политиката на Русия към България и Балканите от века. И днес разлика няма. Време е ясно да си кажем: който вярва, че Русия може да бъде цивилизован партньор или е глупак, или има специални интереси да го твърди.
Целите на Русия с АЕЦ "Белене" (както и с другите енергийни проекти на Балканите) са колкото енергийни, дваж повече - геополитически. При всички свои режими Русия е гледала най-напред завладяване на територии, влияние върху държави и народи, политика, контрол, власт над другите в своя изгода. Не съм аз, който открива тези характеристики на руската външна политика и външноикономически връзки и действия. Всякакви уверения за промяна са не само недоказани, но е крайно опасна заблуда да бъдат приемани на вересия. В конкретния случай за Русия са важни както увеличаването на енергийната зависимост на Европейския съюз (вкл. бъдещите страни-членки от Западните Балкани) от руски доставки на електроенергия, газ и петрол, така и контролът над черноморския басейн и Балканите в чисто политически план.
В тази ситуация Бойко Борисов и Трайчо Трайков като на олигофрени (или като олигофрени?) се мъчат да ни обясняват, че щели да направят проекта икономически изгоден, че нямало да се строи само с руски пари (все едно, че други има!), че сме щели да загубим 2 миларда евро ако се откажем и прочее глупости. В Нова телевизия и в "Дарик" обаче, Трайков реално призна за натиск от Русия и за увеличаване на зависимостта от Русия ако построим централата.
Очевидно е, че и Трайков, и Борисов, и цялото правителство имат нужда да се запознаят с реалностите на атомната енергетика в момента - просрочено време на строителството (с години) и надхвърлени инвестиционни разходи (в пъти). Поне за да спрат да говорят небивалици.
Да видим:
1. Проектът АЕЦ "Белене" ще бъде направен икономически изгоден, за да може да бъдат привлечени частни инвеститори. НЕВЯРНО. Към днешна дата няма икономически ефективна АЕЦ в глобален мащаб. Дори прехвалената ниска себестойност на АЕЦ "Козлодуй" е "ниска" заради изкривения финансов модел при строителството и оперативните разходи, както и от многобройните финансови машинации през десетилетията. Ако подобен проект (нова АЕЦ) днес изобщо би могъл да бъде икономически изгоден, това ще е само в полза на оператора на централата. И това ще става за сметка на много други невключени или недовключени, или субсидирани разходи, както и с постоянно увеличаване на цената на електроенергията. Шефът на "Росатом", Кириенко вече предвиди цена (по-точно себестойност!) на електроенергията от "Белене" в рамките на 8 - 12 евроцента. Даже няма нужда да се показва голяма печалба, ползите ще минават през оборотите и най-вероятно ще остават в свързани фирми - доставчици, подизпълнители, търговци, доставчици на услуги. В пасива ще бъдат:
- държавата (данъците и другите плащания);
- потребителите (цената на електроенергията);
- собствениците (с различни счетоводни хватки те могат да бъдат лишени от дивидент практически за целия период от време, макар това през по-голямата част от периода да не е нужно);
- българските граждани (с рисковете от авария с непредвидими последици, с цената на разходите за погребване на ядрените отпадъци и на самата АЕЦ след периода и на действие и с проблемите, които едно хранилище ще създаде).
2. "Договорите трябва да се спазват", казал Борисов по повод на АЕЦ "Белене". Добре, вярно е, но когато условията се променят в значителна степен срещу тебе и няма шансове този тренд да се промени, имаш право да потърсиш начини да развалиш подобен договор срещу съответните загуби и неустойки. Никой не казва, че няма да се плащат неустойки. Именно за това те се и предвиждат - ако някой реши да се откаже. Е, България трябва да се откаже от договора с "Атомстройекпсорт" с всичките последици от това! И пак ще бъде по-изгодно, отколкото да се загробим с тази централа и всички последици от подобно решение. Когато България трябваше да избира да запази блоковете 1-4 в АЕЦ "Козлодуй" или членството в ЕС, избрахме Европейския съюз. Днес избираме между плащането на около милиард евро неустойки и вечна зависимост от Русия плюс всички рискове на една недостатъчно безопасна атомна централа!
Но странно е мълчанието по темата за персоналната отговорност на сключилите този неизгоден договор. Странно е защо Борисов с думите си де факто покрива действията на енергийния "октопод", оправдавайки се с комисаря Йотингер, Германия и Европа.
3. Ако прекратим проекта ще загубим два милиарда евро. НЕВЯРНО. Ще загубим реално само неустойките по договора с АСЕ. Според Борисов те са между 600 и 900 милиона евро. Към момента площадката е изчистена от предишните строежи и за тази територия могат да се дискутират и проектират нови бизнес-проекти. Още от 1990 г. има алтернативни разработки за използването на площадката. В момента също има готовност за подобни идеи и анализи от страна на експерти от Свищов. Затова е напълно безотговорно да се говори за "загуби", когато не си направил реалистичен сравнителен анализ на различните алтернативи за бизнес и развитие. След като Трайков не е убеден в необходимостта от АЕЦ "Белене", няма нищо по-естествено да се огледа и за алтернативни решения за вече изградените елементи от инфраструктурата.
4. Централата ще се строи с "европейски" пари. НЕВЯРНО. Стратегическият инвеститор RWE (Германия) и банката-организатор на заеми BNP Paribas (Франция) вече се оттеглиха. В момента няма и не се очаква поне до 2012 г. да се появи какъвто и да е сериозен западен инвеститор в АЕЦ "Белене". Трайков признава в пряк текст, че американски фирми няма да се ангажират с руски технологии. Това е вярно в голямата си част и за фирми от ЕС. Има риск обаче да се появят регистрирани в ЕС фирми, които са контролирани от руски капитали (вкл. мафиотски, на бившите служби, на олигарси), които да имитират мечтаните "европейски инвеститори". За да се случи сравнително чисто европейско финансиране, то сегашният проект трябва да се прекрати и всичко да започне отначало. Да, но Трайчо си призна, че подобен вариант не му е по сърце и той ще върви към "дървеното желязо" - продължаване на сегашния договор с паралелни действия за неговото "поправяне", независимо, че това според самия него е против "добрите практики".
5. АЕЦ "Белене" е чисто икономически въпрос. НЕВЯРНО. АЕЦ "Белене" е част от руската геополитическа война на Балканите и мисля, че това е единствената теза, която е толкова очевидна, че не се нуждае от допълнителни доказателства. Доказателствата не липсват, но вече просто няма нужда от тях.
От различните изказвания през последните няколко месеца на Трайков излиза, че той има доста объркани представи за самия проект и за това, как се структурира финансово един ядрен проект, както и за това колко време и какви разходи са необходими за неговото цялостно изграждане. Да не говорим, че е прекалено доверчив към руския начин на правене на бизнес, който често се изразява в опиране на пистолет до челото. Не само това - факт е, че Трайков не е убеден докрай в смисъла от строителството на АЕЦ "Белене". И в същото време има нещо, което е плашещо в изявите му... Трябва човек да проследи всичките му изказвания по темата, включително и горецитираните две, за да разбере, че човекът е неспособен да защити националния интерес. Прокрадва се някакъв нюанс, като че ли е поставен в поза "партер" и няма избор... Но и тогава достойните хора имат избор - стават и си тръгват, подавайки оставка. А не "всичко е свързано едно със друго, а някои неща са свързани повече", "ще падне ли Луната" и "алелуя"... И продължаваш да се оплиташ като пиле в кълчища.
Със съжаление трябва да кажем, че от развитието на проекта АЕЦ "Белене" ( а и на останалите енергийни проекти на Русия в България) става ясно, че Борисов и Трайков са забравили мъдростите на Апостола. И вече са приготвили писалките, с които да подпишат бъдещия енергиен "ньойски договор". Преди обаче да дойде времето театрално да ги счупят, след като са положили подписите си (което в конкретния случай би било чист водевил), е добре да им се припомнят още две от вечните фрази на Левски:
От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.
Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.
Духайте сега, г-да министри, да не се окаже после, че всинца ще изгорим от вашите тънки сметки и плитки финансови мераци. Свободна европейска България може да прежали 600 или 900 милиона евро неустойки заради един калпав проект (да ни е за обеца на ухото и на всички избори!), но трудно ще понесе срамът (и практическите последствия от него!) да бъде руска маша в европейското семейство.
сряда, 24 февруари 2010 г.
Взимаш ли, взимаш, балканджи Бойко...
От няколко дни едни два милиарда евро се шматкат в медийното ( а и в политическото, пък и в енергийното, да не кажем и в корупционното) пространство на България. "Носят" ги Сергей Шматко, министър на енергетиката на Русия и Сергей Кириенко, шеф на "Росатом". "Носят" ги по заръка на товаришч Путин за другаря Бойко.
Другарят Бойко, говори се из енергийните и политическите среди, вече ги е "взел". И то още при предишните посещения на руските "атомщици" в София. Само че тогава не било много удобно да се обяви "взятката", та затова Трайчо снове като улав между София и Москва - да имитира загриженост, експертност, "защита на националния интерес" и прочее залъгалки за населението. С подобна цел сноват и руснаците между Москва и София: да изглежда, че българското правителство е подложено на огромен "позитивен" натиск - във вид на "взаимно изгодни" предложения, на които "не можеш да откажеш" - и така да се оправдае вече договореното прехвърляне на централата в руски ръце.
Като споменах за националния интерес е интересно да се разбере каква е ролята на Симеон Дянков. Дали той е искрен в съпротивата си срещу "Белене" или му е отредена ролята на "лошото ченге" - един вид, "а бе ние опитахме всякак да се съпротивляваме, ама..." Разбира се, може да е и двете - той да си се съпротивлява искрено и убедено, но да е насаден на тази роля без да знае за игрите отзад.
Но, каквато и да е истината, нещата изглеждат ясни - без натиск отвън и този път няма да се размине, ако проектът трябва да бъде спрян. Изваждането на тезгяха на 7 и 8 блок в АЕЦ "Козлодуй" е опит да се "омилостиви" западът и най-вече САЩ. Не напразно лобисти като прословутия Гамизов и политици работят за това, тези реактори да се "дадат" на "Уестингхауз".
Интересно е мълчанието на Борисов. То е в подкрепа на тезата за наличието на предварителни пазарлъци и на имитация на съпротива. Ясно е, че премиерът е разбрал фундаменталното значение на АЕЦ "Белене" като източник на почти неограничен финансов ресурс за лична и партизанска полза. Ако беше наистина честен пред нацията, Борисов трябваше да заяви просто - този проект не е изгоден за България не само финансово, но и по причини, които са парично неизмерими и са свързани с българската независимост. За това ако трябва ще платим тези прословути (и все още необявени) неустойки и ще решим окончателно този вече 30-годишен проблем.
В този смисъл не трябва да има повече наивници, които да провиждат премиера като герой, комуто тикат в ръцете милиарди и го кандърдисват с думите: "взимаш ли, взимаш, балканджи Бойко, тия два милиарда евро?", пък той се дърпа, но под натиска на "грижата за националния интерес" най-накрая вдига ръце и приема. Това не е геройство, а поредното предателство пред руския геополитически интерес.
Другарят Бойко, говори се из енергийните и политическите среди, вече ги е "взел". И то още при предишните посещения на руските "атомщици" в София. Само че тогава не било много удобно да се обяви "взятката", та затова Трайчо снове като улав между София и Москва - да имитира загриженост, експертност, "защита на националния интерес" и прочее залъгалки за населението. С подобна цел сноват и руснаците между Москва и София: да изглежда, че българското правителство е подложено на огромен "позитивен" натиск - във вид на "взаимно изгодни" предложения, на които "не можеш да откажеш" - и така да се оправдае вече договореното прехвърляне на централата в руски ръце.
Като споменах за националния интерес е интересно да се разбере каква е ролята на Симеон Дянков. Дали той е искрен в съпротивата си срещу "Белене" или му е отредена ролята на "лошото ченге" - един вид, "а бе ние опитахме всякак да се съпротивляваме, ама..." Разбира се, може да е и двете - той да си се съпротивлява искрено и убедено, но да е насаден на тази роля без да знае за игрите отзад.
Но, каквато и да е истината, нещата изглеждат ясни - без натиск отвън и този път няма да се размине, ако проектът трябва да бъде спрян. Изваждането на тезгяха на 7 и 8 блок в АЕЦ "Козлодуй" е опит да се "омилостиви" западът и най-вече САЩ. Не напразно лобисти като прословутия Гамизов и политици работят за това, тези реактори да се "дадат" на "Уестингхауз".
Интересно е мълчанието на Борисов. То е в подкрепа на тезата за наличието на предварителни пазарлъци и на имитация на съпротива. Ясно е, че премиерът е разбрал фундаменталното значение на АЕЦ "Белене" като източник на почти неограничен финансов ресурс за лична и партизанска полза. Ако беше наистина честен пред нацията, Борисов трябваше да заяви просто - този проект не е изгоден за България не само финансово, но и по причини, които са парично неизмерими и са свързани с българската независимост. За това ако трябва ще платим тези прословути (и все още необявени) неустойки и ще решим окончателно този вече 30-годишен проблем.
В този смисъл не трябва да има повече наивници, които да провиждат премиера като герой, комуто тикат в ръцете милиарди и го кандърдисват с думите: "взимаш ли, взимаш, балканджи Бойко, тия два милиарда евро?", пък той се дърпа, но под натиска на "грижата за националния интерес" най-накрая вдига ръце и приема. Това не е геройство, а поредното предателство пред руския геополитически интерес.
неделя, 21 февруари 2010 г.
Кой ни сра в гащите?
През отминаващата седмица доста лица от политическата менажерия на България се държаха като наакани, които къде публично, къде не, си задават горния въпрос.
Трайчо Трайков, по сведения на очевидци се е държал като човек с "чуждо лайно в гащите" по време на прес-конференцията, на която призна, че българското правителство е предало националните интереси, отстъпвайки на Русия дял в АЕЦ "Белене" и позволявайки на путиновата мафия да стъпи в ЕС и на практика да манипулира енергетиката в региона чрез тази ненужна и вредна атомна централа. Нещо повече, това е предателство и към идеята за обща отбрана срещу терористични и диктаторски режими, домогнали се до оръжия със среден и далечен обсег, доколкото Русия - самата тя политически недемократична държава - е основният поддръжник на подобни режими.
"Кой ми сра в гащите?" вероятно се пита безмълвно и Иван Костов. Или по-скоро "Кой ме би по главата да давам това интервю в БТВ?" Да призовеш хората да забравят миналото, когато именно в това "минало", назначени от тебе лица са инсталирали човек като Алексей Петров в службите, осигурявайки му по този начин политически и полицейски чадър не е най-умния ход. И покрай Ал. П. сега отново ще се заизнизват и други тъмни факти от миналото на Костов - верни или не толкова... Гоце и Съсела (той е и Хамстера, ама сега нали изскочи и друг Хамстер, та използвам определението на Дянков) вече се възползваха.
За пълните гащи на Цецка Цачева направо е жалко да се говори. Женицата беше решила, че ще се събличаме голи на балкона в НС и побърза да се застрахова, казвайки, че ако така ще бъдат победен "Октоподът", тя би тръгнала гола из София. Е, не се наложи софиянци да изтърпят подобна битка с мафията, но пък МВР оттегли част от наглите си предложения за подслушване на гражданите. На следващия ден Цецка трябваше да загуби още една битка с гражданството - след незнаен смс, тя лично се е превъртяла на 180 градуса и е поискала 30-километровата зона, забранена за ГМО около зоните от НАТУРА 2000 да остане. С което на практика ГМО се забраняват за цялата територия на България. И тогава защо й трябваше да се прави на фелдфебел или да защитава преди това неистово промените в закона за ГМО?
Покрай ГМО-скандала култовият въпрос сигурно си задава и посланикът на САЩ в София, н.п. Джеймс Уорлик. "Who, the fuck, made this shit in my trousers?" вероятно звучи в главата на послвника, след като вече е получил неизвестен засега брой лични - и не много лицеприятни - послания от български граждани защо се меси в българските работи по такъв безпардонен и в очевиден итнерес на "Монсанто" и "Пионер", начин.
И сал един Бойко Борисов не се замисля - той още на 1 септември миналата година чинно и кротко си свали гащите и оттогава Путин, Шматко, Кириенко, Милер и кой ли не московски политико-енергиен началник се грижи за тяхното съдържание. И Русия доволна, и Бойко - "целият в бяло".
Трайчо Трайков, по сведения на очевидци се е държал като човек с "чуждо лайно в гащите" по време на прес-конференцията, на която призна, че българското правителство е предало националните интереси, отстъпвайки на Русия дял в АЕЦ "Белене" и позволявайки на путиновата мафия да стъпи в ЕС и на практика да манипулира енергетиката в региона чрез тази ненужна и вредна атомна централа. Нещо повече, това е предателство и към идеята за обща отбрана срещу терористични и диктаторски режими, домогнали се до оръжия със среден и далечен обсег, доколкото Русия - самата тя политически недемократична държава - е основният поддръжник на подобни режими.
"Кой ми сра в гащите?" вероятно се пита безмълвно и Иван Костов. Или по-скоро "Кой ме би по главата да давам това интервю в БТВ?" Да призовеш хората да забравят миналото, когато именно в това "минало", назначени от тебе лица са инсталирали човек като Алексей Петров в службите, осигурявайки му по този начин политически и полицейски чадър не е най-умния ход. И покрай Ал. П. сега отново ще се заизнизват и други тъмни факти от миналото на Костов - верни или не толкова... Гоце и Съсела (той е и Хамстера, ама сега нали изскочи и друг Хамстер, та използвам определението на Дянков) вече се възползваха.
За пълните гащи на Цецка Цачева направо е жалко да се говори. Женицата беше решила, че ще се събличаме голи на балкона в НС и побърза да се застрахова, казвайки, че ако така ще бъдат победен "Октоподът", тя би тръгнала гола из София. Е, не се наложи софиянци да изтърпят подобна битка с мафията, но пък МВР оттегли част от наглите си предложения за подслушване на гражданите. На следващия ден Цецка трябваше да загуби още една битка с гражданството - след незнаен смс, тя лично се е превъртяла на 180 градуса и е поискала 30-километровата зона, забранена за ГМО около зоните от НАТУРА 2000 да остане. С което на практика ГМО се забраняват за цялата територия на България. И тогава защо й трябваше да се прави на фелдфебел или да защитава преди това неистово промените в закона за ГМО?
Покрай ГМО-скандала култовият въпрос сигурно си задава и посланикът на САЩ в София, н.п. Джеймс Уорлик. "Who, the fuck, made this shit in my trousers?" вероятно звучи в главата на послвника, след като вече е получил неизвестен засега брой лични - и не много лицеприятни - послания от български граждани защо се меси в българските работи по такъв безпардонен и в очевиден итнерес на "Монсанто" и "Пионер", начин.
И сал един Бойко Борисов не се замисля - той още на 1 септември миналата година чинно и кротко си свали гащите и оттогава Путин, Шматко, Кириенко, Милер и кой ли не московски политико-енергиен началник се грижи за тяхното съдържание. И Русия доволна, и Бойко - "целият в бяло".
петък, 1 януари 2010 г.
"Тихо! Это наш парень говорит"
Кръчма с телевизор. На една от масите - група руснаци. Веселят се нещо, пият както си знаят. Тече "Панорама". Изведнъж единият, гледайки към телевизора, казва: "Тихо! Это наш парень говорит".
Тяхното "момче", което говори "по телевизора" е Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма на България. Групата руснаци са част от делегацията, водена от руския министър на енергетиката Сергей Шматко. Кръчмата се намира някъде в София, а цялата случка се развива на 11 декември 2009 г.
Какво се случва на 11.12.2009 г. в София? Руската делегация преговаря с Трайков, а после и с Борисов за енергийните проекти АЕЦ "Белене", "Южен поток" и "Бургас - Александруполис". И по трите има проблеми и руснаците недоволстват и са нетърпеливи. Ето как "Монитор" вижда резултатите.
А на връх Коледа, Трайчо като подплашен заек драсна към Москва. Резултатите - според официалната публикация на Министерството на енергетиката на Русия.
Съвсем скоро, само след "две-три" седмици, докато се приготви "конкретния план за действие" за АЕЦ "Белене", ще имаме отговор на въпроса: е ли Трайчо поредния техен "парень" в България или ще станем свидетели на чудо - българско правителство да прати руснаците "к чертовой матери"? Въпреки, че за втората възможност шансовете са като във вица за Асан и Айшето: "дано, дано ама надали".
Тяхното "момче", което говори "по телевизора" е Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма на България. Групата руснаци са част от делегацията, водена от руския министър на енергетиката Сергей Шматко. Кръчмата се намира някъде в София, а цялата случка се развива на 11 декември 2009 г.
Какво се случва на 11.12.2009 г. в София? Руската делегация преговаря с Трайков, а после и с Борисов за енергийните проекти АЕЦ "Белене", "Южен поток" и "Бургас - Александруполис". И по трите има проблеми и руснаците недоволстват и са нетърпеливи. Ето как "Монитор" вижда резултатите.
А на връх Коледа, Трайчо като подплашен заек драсна към Москва. Резултатите - според официалната публикация на Министерството на енергетиката на Русия.
Съвсем скоро, само след "две-три" седмици, докато се приготви "конкретния план за действие" за АЕЦ "Белене", ще имаме отговор на въпроса: е ли Трайчо поредния техен "парень" в България или ще станем свидетели на чудо - българско правителство да прати руснаците "к чертовой матери"? Въпреки, че за втората възможност шансовете са като във вица за Асан и Айшето: "дано, дано ама надали".
събота, 19 декември 2009 г.
"Еничарин" ли е Трайчо Трайков?
Стреснати от разни "котараци", "наглеци", "талибани" и какви ли не странни птици, трогнати от топлите отношения между Сидеров и Янев и очаровани от "опъването" на БеБе на Кремълската мечка по големите енергийни проекти, гражданите на България са на път да проспят една нова енергийна далавера, която неминуемо ще им вдигне сметките за ток.
От известно време в средите на енергетиците се говори за "Еничарите". Това са хора от бранша, българи, които са на работа в енергоразпределителните дружества (ЕРП). Дали са формален кръг или някаква друга геометрия не е известно. Известно е, че подготвят сделки, с които да преточат (зима е, зелето в качето напомня за красивия и богат български език) малко активи на НЕК към същите тези ЕРП-та. С решаващата помощ на министър Трайков, който в това си качество има властта да задвижи или спре предложенията и който - виж ти! - също идва от едно такова ЕРП. (Друг е въпросът дали г-н Трайков съзнава в каква игра вече е забъркан, доколкото по наши сведения инициативата идва от други "еничари" с позиции в МИЕТ.)
Каква е далаверата? ЕРП-тата искат да приватизират едни около 260 трансформаторни подстанции (110/20 кВ), заедно с връзките към съответните далекопроводи. По този начин със сумите по сделките и последващите амортизации и "оперативни разходи" ще увеличат компонентата "цена за разпределение" в крайната цена на електроенергията за своите клиенти. Процентът на увеличение разбира се зависи от общата стойност на сделките, но както се казва: капка по капка - вир става. Малка подробност е, че в момента НЕК начислява нормативни амортизации от 1,2 % годишно, докато при ЕРП-тата този процент е доста по-висок (според някои данни е средно 16 %, но във всеки случай се определя от категориите активи).
Освен обикновените клиенти с цената ще бъдат ударени и т.нар. "привилегировани клиенти", които купуват електроенергия директно от производител и в момента плащат директно на НЕК. Ако сделките с подстанциите станат факт, те ще се окажат свързани не с мрежата на НЕК, а на ЕРП-тата и ще трябва да започнат да плащат цена "разпределение".
Механизмът на сделките е елементарен - с промяна в закона да се променят една-две дефиниции и автоматично да се задължи ДКВЕР да постанови прехвърляне на собствеността към ЕРП-тата. В знак на "доброжелателност" те вероятно ще предложат изкупуване или ще се съгласят "великодушно" на предложение на НЕК за подобни сделки (без търг разбира се!). Доколкото има информация в момента, из министерството на икономиката се споменават суми от порядъка на 1 милиард лева, за да може политическото ръководство да захапе въдицата в кризата. Няма съмнение, че на обработка се подлагат не само Трайков и политическия му кабинет (ако вече не са "убедени"), но и Симеон Дянков, и Бойко Борисов. Друга малка подробност е, че голяма част от тези подстанции са амортизирани и едва ли общата им балансова стойност е по-голяма от 1/4 от цитираната сума. Стойността на сделката ще определи на какви стойности да се заприходят активите и съответно - какви отчисления да се правят за тях, а оттам - и с колко ЕРП-тата ще поискат вдигане на цените. Така или иначе крайният потребител е този, който ще плати сделките. А илюзията, че държавата печели се разбива на пух и прах от факта, че фактически завишените капиталови разходи ще доведат до увеличаване на цените за разпределение. В същото време НЕК ще продължи да трупа дефицит с намален капитал, по-малко клиенти и в края на краищата ще внася по малко данъци и дивиденти в държавата.
Определено печалбите ще останат у купувача и вероятно част от тях ще бъдат изнесени в чужбина, за да покриват - както и досега - отрицателните резултати на компании-майки. Най-важното обаче е да се отбележи, че не съществуват никакви обективни причини за подобни сделки и прехвърляне на имущество.
Топката е у МИЕТ и лично у министър Трайков. От една страна имаме доброто впечатление от неговата презентация в Народното събрание за бъдещето на българската енергетика, но от друга вече няколко негови действия показват, че има много разнопосочни фактори влияят на неговите решения.
След сделката с "Горна Арда" и в светлината на подготвяните "приватизации" изниква въпросът: "Еничарин" ли е министър Трайков? Пита се и защо МИЕТ, вместо да решава проблеми и задачи, свързани със задълбочаващата се криза, се занимава с прехвърляне на активи от НЕК към чуждестранни фирми? И каква ще е съдбата на БЕХ - друго странно образувание за източване на пари, след като се е декапитализират основни негови структури?
Отговорите се очакват скоро - с появата на няколко проекта за различни документи - стратегии, закони, наредби, планове за действие...
Все още е рано да отместваме поглед от енергетиката, игрите там продължават с пълна сила и с нови, гладни, играчи на сцената.
От известно време в средите на енергетиците се говори за "Еничарите". Това са хора от бранша, българи, които са на работа в енергоразпределителните дружества (ЕРП). Дали са формален кръг или някаква друга геометрия не е известно. Известно е, че подготвят сделки, с които да преточат (зима е, зелето в качето напомня за красивия и богат български език) малко активи на НЕК към същите тези ЕРП-та. С решаващата помощ на министър Трайков, който в това си качество има властта да задвижи или спре предложенията и който - виж ти! - също идва от едно такова ЕРП. (Друг е въпросът дали г-н Трайков съзнава в каква игра вече е забъркан, доколкото по наши сведения инициативата идва от други "еничари" с позиции в МИЕТ.)
Каква е далаверата? ЕРП-тата искат да приватизират едни около 260 трансформаторни подстанции (110/20 кВ), заедно с връзките към съответните далекопроводи. По този начин със сумите по сделките и последващите амортизации и "оперативни разходи" ще увеличат компонентата "цена за разпределение" в крайната цена на електроенергията за своите клиенти. Процентът на увеличение разбира се зависи от общата стойност на сделките, но както се казва: капка по капка - вир става. Малка подробност е, че в момента НЕК начислява нормативни амортизации от 1,2 % годишно, докато при ЕРП-тата този процент е доста по-висок (според някои данни е средно 16 %, но във всеки случай се определя от категориите активи).
Освен обикновените клиенти с цената ще бъдат ударени и т.нар. "привилегировани клиенти", които купуват електроенергия директно от производител и в момента плащат директно на НЕК. Ако сделките с подстанциите станат факт, те ще се окажат свързани не с мрежата на НЕК, а на ЕРП-тата и ще трябва да започнат да плащат цена "разпределение".
Механизмът на сделките е елементарен - с промяна в закона да се променят една-две дефиниции и автоматично да се задължи ДКВЕР да постанови прехвърляне на собствеността към ЕРП-тата. В знак на "доброжелателност" те вероятно ще предложат изкупуване или ще се съгласят "великодушно" на предложение на НЕК за подобни сделки (без търг разбира се!). Доколкото има информация в момента, из министерството на икономиката се споменават суми от порядъка на 1 милиард лева, за да може политическото ръководство да захапе въдицата в кризата. Няма съмнение, че на обработка се подлагат не само Трайков и политическия му кабинет (ако вече не са "убедени"), но и Симеон Дянков, и Бойко Борисов. Друга малка подробност е, че голяма част от тези подстанции са амортизирани и едва ли общата им балансова стойност е по-голяма от 1/4 от цитираната сума. Стойността на сделката ще определи на какви стойности да се заприходят активите и съответно - какви отчисления да се правят за тях, а оттам - и с колко ЕРП-тата ще поискат вдигане на цените. Така или иначе крайният потребител е този, който ще плати сделките. А илюзията, че държавата печели се разбива на пух и прах от факта, че фактически завишените капиталови разходи ще доведат до увеличаване на цените за разпределение. В същото време НЕК ще продължи да трупа дефицит с намален капитал, по-малко клиенти и в края на краищата ще внася по малко данъци и дивиденти в държавата.
Определено печалбите ще останат у купувача и вероятно част от тях ще бъдат изнесени в чужбина, за да покриват - както и досега - отрицателните резултати на компании-майки. Най-важното обаче е да се отбележи, че не съществуват никакви обективни причини за подобни сделки и прехвърляне на имущество.
Топката е у МИЕТ и лично у министър Трайков. От една страна имаме доброто впечатление от неговата презентация в Народното събрание за бъдещето на българската енергетика, но от друга вече няколко негови действия показват, че има много разнопосочни фактори влияят на неговите решения.
След сделката с "Горна Арда" и в светлината на подготвяните "приватизации" изниква въпросът: "Еничарин" ли е министър Трайков? Пита се и защо МИЕТ, вместо да решава проблеми и задачи, свързани със задълбочаващата се криза, се занимава с прехвърляне на активи от НЕК към чуждестранни фирми? И каква ще е съдбата на БЕХ - друго странно образувание за източване на пари, след като се е декапитализират основни негови структури?
Отговорите се очакват скоро - с появата на няколко проекта за различни документи - стратегии, закони, наредби, планове за действие...
Все още е рано да отместваме поглед от енергетиката, игрите там продължават с пълна сила и с нови, гладни, играчи на сцената.
Абонамент за:
Публикации (Atom)