"Еничарин" ли е Трайчо Трайков?

Стреснати от разни "котараци", "наглеци", "талибани" и какви ли не странни птици, трогнати от топлите отношения между Сидеров и Янев и очаровани от "опъването" на БеБе на Кремълската мечка по големите енергийни проекти, гражданите на България са на път да проспят една нова енергийна далавера, която неминуемо ще им вдигне сметките за ток.

От известно време в средите на енергетиците се говори за "Еничарите". Това са хора от бранша, българи, които са на работа в енергоразпределителните дружества (ЕРП). Дали са формален кръг или някаква друга геометрия не е известно. Известно е, че подготвят сделки, с които да преточат (зима е, зелето в качето напомня за красивия и богат български език) малко активи на НЕК към същите тези ЕРП-та. С решаващата помощ на министър Трайков, който в това си качество има властта да задвижи или спре предложенията и който - виж ти! - също идва от едно такова ЕРП. (Друг е въпросът дали г-н Трайков съзнава в каква игра вече е забъркан, доколкото по наши сведения инициативата идва от други "еничари" с позиции в МИЕТ.)

Каква е далаверата? ЕРП-тата искат да приватизират едни около 260 трансформаторни подстанции (110/20 кВ), заедно с връзките към съответните далекопроводи. По този начин със сумите по сделките и последващите амортизации и "оперативни разходи" ще увеличат компонентата "цена за разпределение" в крайната цена на електроенергията за своите клиенти. Процентът на увеличение разбира се зависи от общата стойност на сделките, но както се казва: капка по капка - вир става. Малка подробност е, че в момента НЕК начислява нормативни амортизации от 1,2 % годишно, докато при ЕРП-тата този процент е доста по-висок (според някои данни е средно 16 %, но във всеки случай се определя от категориите активи).

Освен обикновените клиенти с цената ще бъдат ударени и т.нар. "привилегировани клиенти", които купуват електроенергия директно от производител и в момента плащат директно на НЕК. Ако сделките с подстанциите станат факт, те ще се окажат свързани не с мрежата на НЕК, а на ЕРП-тата и ще трябва да започнат да плащат цена "разпределение".

Механизмът на сделките е елементарен - с промяна в закона да се променят една-две дефиниции и автоматично да се задължи ДКВЕР да постанови прехвърляне на собствеността към ЕРП-тата. В знак на "доброжелателност" те вероятно ще предложат изкупуване или ще се съгласят "великодушно" на предложение на НЕК за подобни сделки (без търг разбира се!). Доколкото има информация в момента, из министерството на икономиката се споменават суми от порядъка на 1 милиард лева, за да може политическото ръководство да захапе въдицата в кризата. Няма съмнение, че на обработка се подлагат не само Трайков и политическия му кабинет (ако вече не са "убедени"), но и Симеон Дянков, и Бойко Борисов. Друга малка подробност е, че голяма част от тези подстанции са амортизирани и едва ли общата им балансова стойност е по-голяма от 1/4 от цитираната сума. Стойността на сделката ще определи на какви стойности да се заприходят активите и съответно - какви отчисления да се правят за тях, а оттам - и с колко ЕРП-тата ще поискат вдигане на цените. Така или иначе крайният потребител е този, който ще плати сделките. А илюзията, че държавата печели се разбива на пух и прах от факта, че фактически завишените капиталови разходи ще доведат до увеличаване на цените за разпределение. В същото време НЕК ще продължи да трупа дефицит с намален капитал, по-малко клиенти и в края на краищата ще внася по малко данъци и дивиденти в държавата.

Определено печалбите ще останат у купувача и вероятно част от тях ще бъдат изнесени в чужбина, за да покриват - както и досега - отрицателните резултати на компании-майки. Най-важното обаче е да се отбележи, че не съществуват никакви обективни причини за подобни сделки и прехвърляне на имущество.

Топката е у МИЕТ и лично у министър Трайков. От една страна имаме доброто впечатление от неговата презентация в Народното събрание за бъдещето на българската енергетика, но от друга вече няколко негови действия показват, че има много разнопосочни фактори влияят на неговите решения.

След сделката с "Горна Арда" и в светлината на подготвяните "приватизации" изниква въпросът: "Еничарин" ли е министър Трайков? Пита се и защо МИЕТ, вместо да решава проблеми и задачи, свързани със задълбочаващата се криза, се занимава с прехвърляне на активи от НЕК към чуждестранни фирми? И каква ще е съдбата на БЕХ - друго странно образувание за източване на пари, след като се е декапитализират основни негови структури?

Отговорите се очакват скоро - с появата на няколко проекта за различни документи - стратегии, закони, наредби, планове за действие...

Все още е рано да отместваме поглед от енергетиката, игрите там продължават с пълна сила и с нови, гладни, играчи на сцената.