Утре се навършват 20 години от прословутия протест на студентите и гражданството пред Народното събрание. Протест, който можеше да отключи българския преход към свобода и демокрация по друг начин. Ако бяхме по-напористи и по-организирани, ако тогавашните лидери на опозицията не разколебаха демонстрантите, ако... ако... Но както наскоро писах в един форум (не е мое откритие) - в историята няма "ако".
Какво се случи на 14.12.1989 г.? Независимите студентски дружества организирахме протест пред парламента срещу член първи и останалите от тогавашната конституция, според които цялата власт в страната принадлежеше на БКП и за автономия на ВУЗ-овете. На стълбите на Народния театър Емил Кошлуков прочете петицията, а после шествието тръгна през градинката зад Прирдонаучния музей и покрай "Александър Невски" към НС. После живата верига, присъединяването на гражданството (във форум на "Дневник" Красимир Гаджоков, тогава представител на ВМЕИ, твърди, че е имало около 40000 души на площада). Думите на Младенов за танковете, които Евгений Михайлов засне по случайност, балкона на Студентския дом, откъдето Желев, Тренчев, Берон, Ив. Трифонов и самият Кошлуков призоваваха хората да се разотидат.(Тези си спомням, но вероятно е имало и други, може би Георги Спасов или Любо Собаджиев, лека им пръст!)
Какво се случи и какво - не в детайли: за това сигурно има и архиви тук и там, ще се пишат спомени. По-важна е оценката. За мене това ще остане предателство на страхливци. Хора, които след това се криха зад "ненасилието" и "мирния преход", а вероятно някои от тях са имали договорки с Луканов и компания да се държи всичко под контрол. Като се навържат събитията - и нещата лъсват. Следващото голямо предателство беше Кръглата маса, по-следващото - признаването на изборите за ВНС от юни 1990 г., после - Конституцията, после - Боянските ливади... Някъде в началото - създаването на ДПС извън СДС и изземването на "турския проблем" от Доган и кликата около него. И той после лесно изхвърли непослушните и тези, които не бяха за противопоставяне със СДС.
В интервю за "Про и Анти", Фреди Фосколо смята, че е било необходимо лидерите на СДС да блокират "провокаторите" и да насърчат хората на площада да продължат твърдо една мирна окупация, по примера на чехите в Прага. Не знам, дали това изобщо би могло да се случи, нито дали желанието за атака на НС е било дело на провокатори. Защото провокаторите бяха вътре в Събранието и в Партийния дом. БКП се мотаеше с член първи, нарекоха хората "екстремисти"... Беше ясно от преди това, че нещата се правят в тайна. А и СДС се разграничаваше от твърдите антикомунисти като Илия Минев.
Ако по една или друга причина нямаше призиви да се разотиваме, по-вероятно щеше да има нахлуване в Събранието и погром. Ранени, убити, може би военно положение, репресии и т.н. Вероятно...
Но подобно развитие (или дори развитие във версията на Фреди Фосколо) щеше да има съвсем друг отзвук върху всички по-сетнешни събития. Съглашенците и перестройчиците щяха да бъдат изтласкани в ъгъла и радикализацията на СДС-върховете щеше да е неминуема. А това означаваше прът в сценария на лукановистите. И друго развитие на последвалите 20 години. Един добър сценарий би включвал реално ликвидиране на ДС и осветяване на агентите, лустрация на съда и прокуратурата, намаляване на икономическите лостове на БКП...
Но, както казах, в историята няма "ако". Днес можем само да съжаляваме за пропуснатия шанс и да продължаваме да разрушаваме митовете за "мирния" преход и "новите идоли", които се опитват да ни натрапят. И да запазим поне историята на прехода минимално извратена. За да могат и тези след нас да научат уроците от нашите слабости и грешки.
Като гледам сегашното правителство - може да им потрябва...
Петко, благодаря за единствената смислена статия, на която попаднах по повод 14.12.89 г. Почнах да се чудя, този митинг случил ли се е, не е ли? От 90-та година се чудя, щеше ли да промени нещо различната развръзка на този протест. С времето съм все по-склонна да дам отрицателен отговор. Януарските протести през 97 не бяха така мирни. И не изметохме червените авгиеви обори и тогава, макар че почти всички от споменатите от тебе агенти на ДС - лидери в СДС, вече не бяха там.
ОтговорИзтриванеИсторията на "прехода" в България е история на предателствата - най-различни предателства... Анкетата в блога ти - за следенето в Интернет - го доказва. Какво излезе - комунистите не могат да ни следят, ама членовете на ЕНП - могат, щото са демократични по аксиома!
Нека не звучи цинично, но според мене зелените извадиха страшен късмет, че не влязоха в парламента. В противен случай започва сапунената сага: "Ама ние като заемем този пост, ще имаме възможност да порвеждаме нашата политика, за която сме отговорни пред нашите избиратели..."
А иначе 14 декември 89 изигра своята роля - малко хора си спомнят за всеобщния страх, който тресеше 90% от хората (или 99%). Повсеместен страх на малките хора - не за бизнеса, не за имотите, не от данъчните - а страх за живота, за бъдещето на децата. Страх не само да се покажеш несъгласен, а дори да не си достатъчно въодушевен от идеите и заръките на Партията.
Без 14 декември 89 нямаше да го има и грандиозния митинг - легенда на 7 юни 90 г. на Орлов мост. Тогава се чувствах щастлива и свободна (без да ми пука, дали е договорено от някого и някъде - не допусках подобна възможност).
И си давам сметка, че повечето от нас тогава бяха като индианци - местно население с висок морал, но неподготвено за сблъсък с подготвена армия за унищожение. Лошото е, че въпросната армия унищожи ценностната система вече на почти две поколения.
Блогът ти показва, че са останали все още уютни места и за "индианците". Затова ще се подпиша и с индианското си име :
Надежда Табакова
ФНСД
Добър ден!
Здравей Надя,
ОтговорИзтриванеМного се радвам, че се появи така, по индиански :)) Опитах се някак си от днешно време да погледна нещата. Би ли бил възможен друг днешен ден, ако тогава имаше друго развитие на протеста? И макар и моят отговор да е по-близък до "не"-то, все пак има нещо, което е безспорно. И то е, че един "погром" (така условно да го нарека) със жертви би имал по-нататъшен възпиращ ефект върху следващите, които са на власт. В един коментар в сайта на Дайнов (desnite.eu) писах по този повод, че това би било нещо като едновремешното "страх от Бога". Да знаеш, че ако при упражняването на властта минеш отвъд една граница (колкото и да е разтеглива) има някакво наказание, пък било то и да те разстрелят като Чаушеску.
Защо провокацията на комунистите с пожара във Партийния дом мина? Защото нямаше никакви външни участници извън масовката. И разбира се, нямаше никакъв ефект върху "другарите". Или по-скоро обратното - показа им ,че могат да мамят наред, дори пред очите на хората, в тв-риалити. Според мене това - заедно с измамата на изборите за ВНС - ги втвърди, че могат да правят каквото си искат. После пробваха с режима на тока, когато Филип стана премиер (за това има и писмени сведения) - и пак мина. Износ на ток за Югославия по време на ембаргото - отърваха се с две персонални уволнения, после "Боянските ливади" и Бриго - пак мина... И се утече...
За страха от 89-та/90-та си права. Но страх имаше и у червените, особено из провинцията. Мнозина чакаха да ги изколим, буквално да ги измъкваме от къщите по нощите. Това съм го чувал с ушите си... И този страх техен не можахме да "капитализираме" за бъдещото (днешното) добро на България.
Май нямаше страх само като ходихме да помагаме на турците, които бяха пред парламента и си искаха имената. И накрая Доган прекара и нас, и тях с това ДПС. В ония месеци (декември-януари до към април) видях как се промениха и колеги турци от ВИИ, как от едно цяло, което бяхме като опозиция, те се отдръпнаха от нас, дори някои станаха враждебни. После стана ясно защо е така...
А подготовка за среща с "червената армия" нямахме, факт. Но пък и сред тях имаше страх и това щеше някак си да изравни баланса. Но нашата неподготвеност беше системна. Нямахме подготовката на чехите, унгарците, поляците, словаците, гедерейците... Ясно защо. Колкото и Виктор Пасков да се заяждаше, че българската революция била през 68-ма като чукали чуждите студентки из София на "Универсиадата"...
Айде стига спомени. Ще се радвам да се съберем някъде да се видим старите кримки. До скоро.