четвъртък, 31 декември 2009 г.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! 

Здраве и живот, любов и щастие, приятели и пари, свобода, кеф и от всичко по много!

сряда, 30 декември 2009 г.

Е, вярно е! Бойко Борисов е Батман

За всички, които като мен до днес не са вярвали, че Бойко Борисов има свръхестествени способности, "Стандарт" развенчава тази заблуда.

От официалната справка за разходите на министрите за задгранични пътувания личи, че за визитата си при президента на Франция Саркози, Борисов е успял да докара харчовете си до невероятните 136,91 лева. До Брюксел премиерът е успял да се добере и да преживее с още по-немислимите 68,45 лева.

Сумите представляват съответно двудневния и еднодневния размер на дневните според Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. От което излиза, че Борисов е пътувал и спал за нечия друга сметка. И ако това не е била сметката на посрещащата страна или сметката на някой от многобройните приятели на премиера (които версии не са споменати в текста), то единствената друга възможност е, Бойко просто да е надянал костюма на Батман и да е прелетял лично и в противовес на всички физични закони, разстоянията София - Париж и София - Брюксел и обратно.

Ясно ли е сега, кой управлява България :-)

понеделник, 28 декември 2009 г.

14 януари 2010 г.: година по-късно простотията на властта продължава



На 12 декември 2008 г. започнаха протестите на студентите по повод убийството на Стоян Балтов. Впоследствие с различни искания се присъединиха майки, блогъри, земеделци, природозащитници. Всяка група беше с нарушени права. Последствията от някои от тези нарушения бяха драстични - до отнемане на човешки живот. На 14 януари 2009 г., когато хората не издържаха на лъжите на политиците от тройната коалиция и излязоха на протест пред Парламента, същите тези политици от БСП, ДПС и НДСВ изпратиха срещу тях полиция. Сегашният премиер и тогавашен кмет на София, Бойко Борисов, стана съучастник на побоя след като отмени протеста още по време на провеждането му и развърза ръцете на освирепелите полицаи.

Днес, година по-късно, поучени от опита, а и носейки в кръвта си генетичната милиционерщина от съветски тип, управляващите искат да предприемат генерално решение - да подслушват всички, за да контролират всички и всичко в България. И така да си осигурят спокойствие срещу бъдещи протести заради несъгласие с политиката им или с кражбите им.

Не можем да се съгласим с хомота, който се опитват да надянат на всички ни. Не можем да се съгласим с отнемането на свобода. Не можем да приемем лъжата, че заради няколко хиляди престъпници трябва да следят и подслушват цяла България. Нека НАЙ-НАПРЕД си оправят кочината - полицейската, съдебната, прокурорската - и тогава може да се дебатира "кое, как и колко" отново. Дотогава:

ПРОТЕСТ: 
14 ЯНУАРИ 2010 от 11:00
Площад "Народно събрание"

Една година след кървавото и насилствено потушаване на протеста на гражданите срещу безскрупулното управление на тройната коалиция, днес сме в ръцете на нова двойна коалиция: ГЕРБ и АТАКА, която отново нарушава гражданските ни права.

В милиционерски стил, управляващите от коалицията ГЕРБ - АТАКА са на път да приемат изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които, казано най-общо, ще застрашат демократичните принципи и ще нарушат правата на гражданите, позволявайки нерегулиран и нерегламентиран достъп на МВР до лични данни. Освен това, типично по милиционерски, всеки един от нас ще може да бъде профилиран и проследяван според местоположението си, телефонните си контакти и Интернет трафика си. 

П.П. Зелените, съвместно с групата "България е наша", "Електронна граница" и други формални и неформални граждански инициативи и организации, организира общ протест срещу предложените промени в ЗЕС, станал известен като Закон за електронното следене. Зелените канят всички организации, сдружения, политически партии и техните симпатизанти, определящи се като демократи, на общ протест срещу тоталното следене в на електронната ни комуникация, мобилната ни телефония и трафика ни в Интернет. 

Протестът ще се състои отново на 14 януари и отново от 11:00 часа, под надслов:


"БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 не е 1984!"

Каним  всички свободомислещи граждани, несъгласни с това, че настоящият парламент е сляп изпълнител на еднолична политическа воля, а не орган, излъчен от нас, избирателите,  който взима отговорни и демократични решения, за благото на гражданите на Република България, да се присъединят към протеста на 14 януари от 11:00 ч. на площад "Народно събрание".

събота, 19 декември 2009 г.

"Еничарин" ли е Трайчо Трайков?

Стреснати от разни "котараци", "наглеци", "талибани" и какви ли не странни птици, трогнати от топлите отношения между Сидеров и Янев и очаровани от "опъването" на БеБе на Кремълската мечка по големите енергийни проекти, гражданите на България са на път да проспят една нова енергийна далавера, която неминуемо ще им вдигне сметките за ток.

От известно време в средите на енергетиците се говори за "Еничарите". Това са хора от бранша, българи, които са на работа в енергоразпределителните дружества (ЕРП). Дали са формален кръг или някаква друга геометрия не е известно. Известно е, че подготвят сделки, с които да преточат (зима е, зелето в качето напомня за красивия и богат български език) малко активи на НЕК към същите тези ЕРП-та. С решаващата помощ на министър Трайков, който в това си качество има властта да задвижи или спре предложенията и който - виж ти! - също идва от едно такова ЕРП. (Друг е въпросът дали г-н Трайков съзнава в каква игра вече е забъркан, доколкото по наши сведения инициативата идва от други "еничари" с позиции в МИЕТ.)

Каква е далаверата? ЕРП-тата искат да приватизират едни около 260 трансформаторни подстанции (110/20 кВ), заедно с връзките към съответните далекопроводи. По този начин със сумите по сделките и последващите амортизации и "оперативни разходи" ще увеличат компонентата "цена за разпределение" в крайната цена на електроенергията за своите клиенти. Процентът на увеличение разбира се зависи от общата стойност на сделките, но както се казва: капка по капка - вир става. Малка подробност е, че в момента НЕК начислява нормативни амортизации от 1,2 % годишно, докато при ЕРП-тата този процент е доста по-висок (според някои данни е средно 16 %, но във всеки случай се определя от категориите активи).

Освен обикновените клиенти с цената ще бъдат ударени и т.нар. "привилегировани клиенти", които купуват електроенергия директно от производител и в момента плащат директно на НЕК. Ако сделките с подстанциите станат факт, те ще се окажат свързани не с мрежата на НЕК, а на ЕРП-тата и ще трябва да започнат да плащат цена "разпределение".

Механизмът на сделките е елементарен - с промяна в закона да се променят една-две дефиниции и автоматично да се задължи ДКВЕР да постанови прехвърляне на собствеността към ЕРП-тата. В знак на "доброжелателност" те вероятно ще предложат изкупуване или ще се съгласят "великодушно" на предложение на НЕК за подобни сделки (без търг разбира се!). Доколкото има информация в момента, из министерството на икономиката се споменават суми от порядъка на 1 милиард лева, за да може политическото ръководство да захапе въдицата в кризата. Няма съмнение, че на обработка се подлагат не само Трайков и политическия му кабинет (ако вече не са "убедени"), но и Симеон Дянков, и Бойко Борисов. Друга малка подробност е, че голяма част от тези подстанции са амортизирани и едва ли общата им балансова стойност е по-голяма от 1/4 от цитираната сума. Стойността на сделката ще определи на какви стойности да се заприходят активите и съответно - какви отчисления да се правят за тях, а оттам - и с колко ЕРП-тата ще поискат вдигане на цените. Така или иначе крайният потребител е този, който ще плати сделките. А илюзията, че държавата печели се разбива на пух и прах от факта, че фактически завишените капиталови разходи ще доведат до увеличаване на цените за разпределение. В същото време НЕК ще продължи да трупа дефицит с намален капитал, по-малко клиенти и в края на краищата ще внася по малко данъци и дивиденти в държавата.

Определено печалбите ще останат у купувача и вероятно част от тях ще бъдат изнесени в чужбина, за да покриват - както и досега - отрицателните резултати на компании-майки. Най-важното обаче е да се отбележи, че не съществуват никакви обективни причини за подобни сделки и прехвърляне на имущество.

Топката е у МИЕТ и лично у министър Трайков. От една страна имаме доброто впечатление от неговата презентация в Народното събрание за бъдещето на българската енергетика, но от друга вече няколко негови действия показват, че има много разнопосочни фактори влияят на неговите решения.

След сделката с "Горна Арда" и в светлината на подготвяните "приватизации" изниква въпросът: "Еничарин" ли е министър Трайков? Пита се и защо МИЕТ, вместо да решава проблеми и задачи, свързани със задълбочаващата се криза, се занимава с прехвърляне на активи от НЕК към чуждестранни фирми? И каква ще е съдбата на БЕХ - друго странно образувание за източване на пари, след като се е декапитализират основни негови структури?

Отговорите се очакват скоро - с появата на няколко проекта за различни документи - стратегии, закони, наредби, планове за действие...

Все още е рано да отместваме поглед от енергетиката, игрите там продължават с пълна сила и с нови, гладни, играчи на сцената.

петък, 18 декември 2009 г.

Гоце декларира публично, че ще нарушава закона

"Има твърде много проблеми държавата, институцията, с които смятам да се занимавам в рамките на тези месеци, 25, които са като хоризонт пред мен". Това каза в днешната "Панорама", президентът Георги Първанов, по-известен като ДС-агент "Гоце". С очевадна наглост и андрешковска усмивка, Гоце декларира, че ще продължава да се меси в най-различни области от живота на страната, в които иначе законът не му позволява да прави това.

Нещо повече, Гоце съвсем открито признава, че е "редактирал" позициите на правителството по отношение на енергийните проекти на Русия в България. С което потвърди, че продължава директно да се меси в енергийната политика на страната - една област, в която няма никакви пълномощия, но с действията си в която вече нанесе щети за милиони евро и неподлежащи на финансово осчетоводяване политически и геополитически проблеми за страната ни. И под маската на елементарно кейнсианство продължава да налага идеята за погребване на държавни пари за разгръщане интересите на Русия в България, на Балканите и в Европа.

На въпроса "Какво ще прави след като изтече президентският му мандат?" Първанов отговори: "Сега правя каквото трябва. След две години ще правя каквото си искам, това е мой личен въпрос". Действията на Гоце обаче показват, че точно сега (и досега като президент), той прави "каквото си иска". А това вече е опасно за всички български граждани.

Гоце защити тройната си коалиция и отново заигра с популизма си за "социалния президент" и "президент - защитник на бизнеса". Сети се и "успешното решение на БАН" за ракетите СС-21, макар, че тяхното унищожаване нанесе достатъчно екологични и здравни вреди на Стара Загора и селата около полигона "Змейово".

Наглостта Първанова плаче не за референдум или импийчмънт, а за шут - директен народен шут в долните задни части на този наглец, когото превратностите на съдбата поставиха на място, за което е недостоен и вреден.

Нещо повече Гоце доказа, че президентската институция е странен апендикс в разделението на властите и трябва да се направи много силен дебат за смисъла от съществуването на тази институция, която през годините беше използвана много повече за разчистване на лични сметки, отколкото в интерес на нацията и държавата.

************************

PS: Добре, че другите две теми в "Панорама", бяха за 20-годишнината от свалянето на комунизма и музиката на Горан Брегович. Иначе щеше да е много тъжно предаване...

четвъртък, 17 декември 2009 г.

Всичката Мара втасала - ще интегрира "талибан"

Това щял да прави Цветан Цветанов според вестник "Стандарт" с евентуално пристигащия у нас затворник от "Гуантанамо". Един, но не повече от двама, за да използваме официалното изявление.

Да оставим настрана въпроса дали човекът или двамата са "талибани". Този въпрос е отворен, защото може да се окаже, че цялата операция по "разселването" на затворниците по света е резултат от гузната съвест на определени хора в САЩ, че политическите им предшественици държаха заподозрени, но не доказано виновни, хора в зандана "Гуантанамо". По-скоро ще е някои "заподозрян", защото иначе кой би го "интегрирал".

По-важният въпрос е как се интегрира човек, който хабер си няма къде е България, в едно дезинтегрирано общество? Като погледнем как са интегрирани турците, циганите, хората в неравностойно положение, най-различните групи болни от тежки или редки болести, бездомните деца... А бежанците и мигрантите в Бусманци? Най-накрая - самото ни общество, без значение на народност или друг критерий е в дългосрочен полуразпад. По друг повод говорих за местния феодализъм (Велинград, Своге, Сливен, Варна, Каварна, Царево и т.н.), но наличието му е също един сигнал за дезинтеграция - на общество и дори на държавност. Друг ясен сигнал за процеса е отношението на хората към, както ги нарича Евгений Дайнов, "общите работи". Вижте инициативите, доколкото ги има, за най-различни обществени каузи, като се започне от състоянието на кварталната градинка до законите за страната, и ще разберете колко разпокъсано и неподдържащо се е българското общество. Това е много по-голям проблем, отколкото дали ще приемем един или двама нещастници от щатския пандиз.

И какъв е шансът им в България? Дори да не са престъпници и терористи, при сегашното състояние на институциите и обществото, засилени с негативите на кризата, най-лесната "интеграция" е в групата на бедните или на престъпниците. Освен ако не съумеят да се ометат от България навреме.

Всичката Мара втасала, сега и показно "интегриране"...

сряда, 16 декември 2009 г.

"Германия на съд заради следенето в интернет"

Под горното заглавие, сайтът Vesti.bg публикува информация за най-големият колективен иск в историята на Германия, подписан от 34995 души, включително и сегашният министър на правосъдието, Сабине Лойтхойсер-Шнаренбергер, "която подала жалба, докато нейната Свободна демократическа партия - либерали (СвДПЛ) била в опозиция".

Германската Зелена партия също е против следенето в Интернет, защото "така на всеки в страната се гледа като на заподозрян в престъпление".

"Жалбоподателите възразяват срещу влязъл в сила миналата година закон, който изисква от телефонните компании да запазват подробен запис на разговори и електронна кореспонденция в течение на шест месеца, за да бъдат използвани от полицията при разследване на криминални случаи и тероризъм", пише в статията.

Богомил Шопов и колегите му от Електронна граница очевидно подготвят такъв иск и в България. Дали са сайта си за връзка.

На мен обаче ми се струва, че в България ще проработи другата схема - на технологична война с правителството, МВР и всякаквите там служби, доколкото на съда не може да се разчита за смислени неща. Ако това се случи, отсега залагам за загуба на правителството.

Задават се нови интересни времена и очаквам да видим кой ще е по-бърз - адвокатите или хакерите. Освен ако в НС не се вразумят, което, както изглежда е трудно упражнение за тях :))))

понеделник, 14 декември 2009 г.

Желева - по стъпките на Борисов

Под заглавие "Желева: Много важно би било всеки политик да е умен и красив", "Медиапул" публикува поредната порция гениалности на външния министър и кандидат-еврокомисар, Румяна Желева. В типичния си умен стил госпожата, известна из форумите като "Зъблезъбата Зъбла", дава своя пореден принос към развитието на българската политическа менажерия в "ерата Борисов".

Сред другите "бисери" на Желева са: "Защото наистина политиката не може да бъде професия, ние често пъти се оплаквахме през годините на прехода, че нямаме професионални политици. Ние нямаме посветени политици. Политиката е призвание... Трябва да нямаш никакви други зависимости, за да можеш да му се отдадеш". Или (за бъдещият министър на външните работи): "Той трябва да е познат, трябва да се ползва с доверието на европейците, които да го познават и приемат". Пасторалната идилия в МВнР е представена така: "Тя (Желева) иска да направи всичко по силите си нейният наследник да намери "двора подреден, ливадата окосена, къщата подредена, хората спокойни". Ако даде зоб на коньете и напои воловьете - евалла на таз другарка-текезесарка.

Няма да се занимаваме с напълно безпочвеното самооблащение, че: "ЕНП е учредена през 1920 -те години "и предшества в някакъв смисъл появата на ЕС и е в най-голяма степен силата и мотивацията, енергията, която води до учредяването на ЕС. Така че аз съм изключително доволна, че България чрез това вицепрезидентско място наистина излиза на голямата европейска сцена на политиката", но ще допълним, че вицепрезидент на ЕНП все пак беше и Надежда Михайлова (1999 - 2006 г.)

По горещия външнополитически въпрос - за приема на талибан(и) от затвора "Гуантанамо" в България - Желева е пределно кратка, неясна и безсмислена: "Вижте, първо, не е запознато Външно министерство, че ще приемаме талибан и мисля, че никой не е запознат, защото няма такова искане. Освен това това решение може да вземе българската държава и българското правителство след консултации с парламентарно представените сили, които, както вече премиерът Борисов обяви, текат и това е важно".

Хем "никой не е запознат", хем "премиерът Борисов обяви", че консултациите "текат и това е важно".

Ето как коментира министерските изцепки читател на "Медуапул" с ник Щирлиц:  "Аз пък мислех, че е важно да си умен, ако работиш в БАН. Също че е важно да си красив, ако си манекен. Значи според генетика Боко, автор на идеята за лошия човешки материал, да станеш министър на ГЕРБ е възможно, ако баща ти е професор, а майка ти - манекенка. Интересно Боко на кого се е метнал, такъв умен и красив."

Прочее, чакам кога др. Желева най-сетне ще се престраши да изрече култовата фраза на моя състудент бай Георги от Враца: "Брей, че съм умен и красив".

неделя, 13 декември 2009 г.

14 декември - несъстоялата се българска антикомунистическа революция

Утре се навършват 20 години от прословутия протест на студентите и гражданството пред Народното събрание. Протест, който можеше да отключи българския преход към свобода и демокрация по друг начин. Ако бяхме по-напористи и по-организирани, ако тогавашните лидери на опозицията не разколебаха демонстрантите, ако... ако... Но както наскоро писах в един форум (не е мое откритие) - в историята няма "ако".

Какво се случи на 14.12.1989 г.? Независимите студентски дружества организирахме протест пред парламента срещу член първи и останалите от тогавашната конституция, според които цялата власт в страната принадлежеше на БКП и за автономия на ВУЗ-овете. На стълбите на Народния театър Емил Кошлуков прочете петицията, а после шествието тръгна през градинката зад Прирдонаучния музей и покрай "Александър Невски" към НС. После живата верига, присъединяването на гражданството (във форум на "Дневник" Красимир Гаджоков, тогава представител на ВМЕИ, твърди, че е имало около 40000 души на площада). Думите на Младенов за танковете, които Евгений Михайлов засне по случайност, балкона на Студентския дом, откъдето Желев, Тренчев, Берон, Ив. Трифонов и самият Кошлуков призоваваха хората да се разотидат.(Тези си спомням, но вероятно е имало и други, може би Георги Спасов или Любо Собаджиев, лека им пръст!)

Какво се случи и какво - не в детайли: за това сигурно има и архиви тук и там, ще се пишат спомени. По-важна е оценката. За мене това ще остане предателство на страхливци. Хора, които след това се криха зад "ненасилието" и "мирния преход", а вероятно някои от тях са имали договорки с Луканов и компания да се държи всичко под контрол. Като се навържат събитията - и нещата лъсват. Следващото голямо предателство беше Кръглата маса, по-следващото - признаването на изборите за ВНС от юни 1990 г., после - Конституцията, после - Боянските ливади... Някъде в началото - създаването на ДПС извън СДС и изземването на "турския проблем" от Доган и кликата около него. И той после лесно изхвърли непослушните и тези, които не бяха за противопоставяне със СДС.

В интервю за "Про и Анти", Фреди Фосколо смята, че е било необходимо лидерите на СДС да блокират "провокаторите" и да насърчат хората на площада да продължат твърдо една мирна окупация, по примера на чехите в Прага. Не знам, дали това изобщо би могло да се случи, нито дали желанието за атака на НС е било дело на провокатори. Защото провокаторите бяха вътре в Събранието и в Партийния дом. БКП се мотаеше с член първи, нарекоха хората "екстремисти"... Беше ясно от преди това, че нещата се правят в тайна. А и СДС се разграничаваше от твърдите антикомунисти като Илия Минев.

Ако по една или друга причина нямаше призиви да се разотиваме, по-вероятно щеше да има нахлуване в Събранието и погром. Ранени, убити, може би военно положение, репресии и т.н. Вероятно...

Но подобно развитие (или дори развитие във версията на Фреди Фосколо) щеше да има съвсем друг отзвук върху всички по-сетнешни събития. Съглашенците и перестройчиците щяха да бъдат изтласкани в ъгъла и радикализацията на СДС-върховете щеше да е неминуема. А това означаваше прът в сценария на лукановистите. И друго развитие на последвалите 20 години. Един добър сценарий би включвал реално ликвидиране на ДС и осветяване на агентите, лустрация на съда и прокуратурата, намаляване на икономическите лостове на БКП...

Но, както казах, в историята няма "ако". Днес можем само да съжаляваме за пропуснатия шанс и да продължаваме да разрушаваме митовете за "мирния" преход и "новите идоли", които се опитват да ни натрапят. И да запазим поне историята на прехода минимално извратена. За да могат и тези след нас да научат уроците от нашите слабости и грешки.

Като гледам сегашното правителство - може да им потрябва...

четвъртък, 10 декември 2009 г.

АЕЦ Белене: Game Over


АЕЦ "Белене" комай фалира напълно. Поне такъв извод може да се направи от състоянието на уеб-страницата им:



И какво излиза сега? След като изхарчиха около 800 милиона лева народна пара, сега нямат пари за един уеб-сайт. Или може би ги е срам да си кажат, че проектът им свърши. Belene NPP - game over!!!

сряда, 9 декември 2009 г.

Милиционерия

Препечатвам този текст без разрешение от Асен Генов, който пък го е препечатал без разрешението на автора, Бого Шопов. Като влезе в сила новия ЗЕС, Бого и Асен ще могат да ме гонят до дупка за копирайт! Ако ви стиска, препечатвайте и вие! Толкоз за демократичните ценности и мотиви на пожарникаро-милиционерската ГЕРБ.


Утре промените по закона за електронните съобщения влизат в ресорната комисия към Парламента. Въпреки, че ГЕРБ, обещаха да не правят това,което техните предшественици правят, те направиха законопроекта да изглежда още по-комунистически отколкото предната власт, което показва, че чиновниците са същите.

Какво ще се случи, ако законопроекта бъде приет?

Данни за местоположението на всеки един от нас (с точност до 50 -100 метра), ще се съхраняват в мобилните оператори и МВР почти без основание, ще може да ги достъпва, без никакво разрешение.

Цялата ви комуникация в Интернет, отново ще бъде поставена на същия принцип. Всеки служител от МВР, който ви нарочи, ще може да провери за една година назад, какво сте правили в Интернет, с кого сте си писали, от къде сте влизали в Интернет, какви услуги използвате (Skype, P2P, SMTP и т.н) , къде се намирате в момента и още интересни данни
С кого сте си говорили през последната една година, пак ще може да излиза почти безконтролно от МВР, освен това, може и да се проследи и движението ви по време на разговор и да се засече с данните от email комуникацията ви.

Това разбира се са само примери, които могат да се случат. На фона на корупцията в МВР, на нереформираната система, на идиотите, който работят в МВР, защото другаде не ги искат (не всички са такива, да отбележа) аз не искам такива данни за мен, да бъдат свободно достъпни и автоматично събирани и класифицирани за мен и за всеки един човек.

Спор няма, че тези данни могат да се използват за борба с престъпността. Този закон (ЗЕС) е породен от директива на ЕС, която е за борба с сериозни престъпления и прави компромис със свободата на гражданите за сметка на сигурността им, но само в НЯКОИ случай.

Тук, властта го прави масова практика – решите да напсувате премиера наум, вече МВР ще може да види и майчиното ви мляко. (шега е , но принципа е същия).

Ето и един документ, който описва малка част от проблемите. Ако искате правна обосновка, ето ви и още един.

Ще си позволя да цитирам и Делян, който направи и своя коментар по тези проблеми, нека тези данни да са изнесени в пространство:


Член 250а – …. “за нуждите на издирване на лица” – това е изключително общо основание. Кой и за какво бива търсен. За връчване на касова бележка ли? Издирването е по същество проследяване, и не може да се изважда извън ЗСРС, тъй като това е изискване на конституцията. Но най-важният проблем тук е кой определя кой трябва да бъде издирван, полицията или съдия? Тъй като това въобще не става ясно, интерпретацията е произволна. За мен издирването на лица трябва да се задраска определено от тази точка. Всяка необходима форма (при предположено престъпление например) може да се разреши от съдия по другите основания. Ако това основание се остави, то автоматично ще стане безподробно описание на всички случаи при, които някой любопитства да наруши частният живот на гражданите. В какви случаи някой, който е издирван трябва да бъде потърсен по локационните записи (които сами по себе си са отново пръдия, при основание за престъпление. В противен случай това е абсолютна дупка за разширяване безконтролно на сверата на действие на проследяването на трафичните данни, чрез модификации или измествания по тази глава в НК, а компютърните престъпления остават от своя страна абсолютно незащитени за злоупотреба от страна на държавни служители, за разлика от всички останали случаи. Преди изискването за компютърни престъпления бе добавено, поради това, че предвиденото 3 годишно наказание не влиза в изискванията за 5 годишното тежко престъпление. Сега обаче то влиза, и е по-добре да се предвиди абсолютно равна защита за гражданите без значение от естеството на предполагаемото престъпление. Няма абсолютно никаква причина да се предполага, че компютърните престъпления са по опасни и имат нужда от специално проследяване, в по-голяма степен отколкото всички останали. Същевременно тази точка позволява сериозна злоупотреба с лични данни и изтичането им към комерсиално заинтересовани частни страни.

Член 250а т.6 – идентификацията на клетката където е регистриран мобилният телефон, с добавен нейният сектор (което е информация, която се подразбира че може да бъде получена от операторите или проучена отделно, тъй като е очевидна) създава възможност за изключително точно позициониране в реално време на местоположението на гражданите. В рамките на плътно покрит с радио комуникации град като София, това може да доведе до точност на позиционирането между 30 и 80 метра. Възможността да проследяваш физическото местоположение на гражданите чрез специални средства се тълкува като проследяване по конституцията, и всички средства за това са предмет на ЗСРС, и изваждането на изключение тук е изключителен проблем позволяващ сериозно заобикаляне на правата на гражданите и изискванията на ЕС. Да не говорим, че тази информация въобще не е била и предмет на оригиналната директива на ЕС първоизточник на тези точки в ЗЕС. Също така физическото местоположение на гражданите е абсолютно всичко друго, но не и лична информация, каквото е естеството на духа на третирането на данните в това предложение за промяна на ЗЕС.

Член 250а т.4 – това изискване е с напълно неясна за мен мотивация. Цели се запазване на данните след изтичане на срока на пазене, но преди да са влезли в употреба в съдебно дело? Не мисля че това е естеството на тези законови промени и не трябва да има абсолютно никакаво друго основание освен изрично съдебно искане (а не както се позволява сега от орган като пожарната) за запазването на данните след изтичането на предположеният срок. Така съдебната система, а не ръководители на органи и влиятелни подчинени ще носи отговорността за необходимостта от наличието на данните след изтичането на съответното време. Също така не мога да разбера и правената разлика в зависимост от това дали имаме „интерфейс“ или не.

Целият член 250б е тотално нарушение на защитата на гражданите както и съдържа автопротиворечия. За мен целият член 250б трябва напълно да отпадне, и да се обърне на Член 250б – Предприятията предоставящи обществени електронни услуги, в рамките на 8 часа предоставят данните директно на органите, които са ги поискали основателно.

„Интерфейсът“ по същество е хардуерно софтуерен апарат, който позволява запис на данните в реално време (и това е изрично записано в член 53) директно от техните първоизточници. Тъй като точката не третира кой контролира интерфейса. Може да се предположи, че това ще бъде МВР. Следователно МВР ще получава информация за всички граждани (възможно е и да получава значително повече информация, отколкото е предвидено в закона, поради технически ограничения да се премахне екстра информация от записите, или поради позиционирането на хардуера, което не може да се оспорва от операторите) в реално време, значително преди да е получил законовото разрешение (от съдия) и основание за това. Реално „интерфейса“ ще нарушава закона всяка секунда, просто защото ще предоставя на органите информация, за която те още нямат право.

Също така тук има колосален парадокс. Защо МВР придобива информацията чрез Интерфейс, но операторите я предоставят отделно и директно на поискалият я орган? Ако това е различен от МВР орган, се получава парадокс, че трета страна има разрешение, тя си получава информацията от операторите по предвиденият ред, а МВР я получава автоматично отделно чрез Интерфейс, без да е намесена и без да има право. Да не говорим че не се третира злоупотребата, тъй като е предвиден тристранен механизъм за контрол (оператора записва предоставянето на информация, съдиите записват изискванията, парламентарна комисия оценява разминаванията) за абсолютно всички случаи, освен за придобитата информация през интерфейса, тъй като е възможно оператора въобще да не знае дали тя е била употребена или не, а отчитането на това към комисията е единствено в ръцете на МВР и няма абсолютно никакво задължение, нито механизъм за засичане на злоупотребите (оператора не знае) и следователно за контрол

За мен целият член 250б е изопачен и трябва напълно да изчезне, превръщайки се само в изискване оторизираните да получат определени данни органи да ги получат до 8 часа. Какъв е механизмът за това не е нужно да се третира в закона. Ако МВР толкова държат на електронен интерфейс, той въобще не противоречи на една такава промяна. Те пак ще имат интерфейс, но той ще достъпва само данни, за които има предварителна оторизация, и са минали целият надлежен ред за защита от злоупотреба.

Член 250 В значително разширява на страните с право на достъп до информацията както и съдиите които ги разрешават, включително основанията за разрешаване. Така се получава риск информацията може да се придобива и гражданите да се проследяват въз основа на предположение, а не реално разследване. Аз персонално нямам проблем с разширената група получатели, стига да се гарантира сериозен контрол върху достъпът до информация, и изискванията да са основателни. Всякакви възможности за злоупотреба трябва да могат да бъдат хващани и да бъдат наказвани. Следователно при модификацията на член 250а и 250б, аз съм склонен да приема 250в в сегашната си форма.

Други забележки ключови нямам. Системата за опит за засичане на злоупотребите и контрол е относително приемлива, доколкото не съществува механизъм за заобикалянето и, който член 250б реално предвижда, или пък не съществува механизъм за прекомерно изискване на данни без реална нужда, какъвто член 250а (проследяването) предвижда.

Само смея да отбележа, че алинея 9 на допълнителната разпоредба звучи абсолютно смешно. Защото в изискването на посочената директива няма проследяване, няма изискване за запис на клетките на мобилните оператори, и е написано „сериозни престъпления“ (съгласно локалното законодателство) а не престъпления с предвидено наказание от и над 2 години както е при нас. Също така във въведението на самата директива пише изрично случаите при които трябва да се прилага (и нашите са значително по разширени, така че е смешно оправданието с директивата), както и изричното изискване за защита на гражданските права, какъвто проблем съществува в това предложение ако се прави проследяване (нарушение на конституцията и законодателно противоречие в законодателната структура на държавата, щом не се третира в ЗСРС, а това са основания в поне две места на член 250а) и ако се запази член 250б, в тази си форма, без да се спомене изрично че достъп има само до предварително оторизирана информация, разрешена по надлежният ред.

В крайна сметка, ето и самото предложение за законопроект. Вие решете дали искате да бъде приложен или не. Разбира се, очаквам крайното предложение, което да бъде внесено в комисия утре, да бъде малко по-различно.

Отмяна на подобни закони

Как конституционния съд на Румъния отмени техния ЗЕС, може да прочетете в блога на Пейо тук.

Ето и част от изводите до които са достигнали магистратите на север:

Нарушените, чрез предвиденото задължение за събиране на данни, права на тайна кореспонденция и лична неприкосновеност са важна част от правото на личен живот, което представлява основа на свободата на всеки човек.

Чрез предвидените мерки, лицата, ползващи публичните съобщителни мрежи са подложени на постоянна намеса в личния им живот, отнета им е тайната на кореспонденцията и са лишени от възможност за свободно изразяване. Единствената оставена възможност е личното общуване, което изключва възможността за използване на основните съвременни средства за комуникация.

Мярката се прилага по отношение на всички, независимо дали са извъшили престъпление или са обект на разследване. Това е вероятно да преобърне презумпцията за невинност и да превърне всички потребители на електронни съобщителни услуги или публични мрежи в заподозрени в извършването на терористични актове или други тежки престъпления.
Нямам какво да крия (ли)?

Aко случайно ти хрумне тъпотията, че ако не правиш нищо нередно няма от какво да се притесняваш или че ние борците за права, играем от страната на лошите, защото пречим на горкото Меере да си върши работата, прочети ето ТОВА.

събота, 5 декември 2009 г.

Отговорът на задачката

На 29 ноември пуснах една задача за 6-ти клас. Ето и "отговорът" според авторите на учебника. Както се вижда отговорът (сборът на всеки ред, колона или диагонал да е равен на 30) е непостижим.

  11      - 19         33

  17        15         - 7

- 18       29           4

Като натоварите главите на децата всеки ден с по една-две подобни дивотии (без значение по кой предмет), а те имат поне 4 по 10 неща за домашно, не може да се очаква някаква голяма ефективност.

Време е прочее, за истинска реформа в образованието, която да начене с изгонването на всичките дембели в Министерството на образованието, мадежта и науката. Авторите на учебници са следващите, които трябва да минат много ситна цедка...

петък, 4 декември 2009 г.

"Време е за нова революция"

Днес мислех да пусна един текст за Копенхаген и "Климатгейт". Но явно не е било писано да стане точно сега. Интервюто на Адам Михник с Вацлав Хавел в "Гласове" се ползва не с обикновено предимство, това е текст, който ТРЯБВА да се прочете от претендиращите да са демократи.

В интервюто между Михник и Хавел се намира част от онова, което отличава България от Централна Европа. Онази разлика, заради която Чехия, Полша, Унгария, Словения и дори Словакия (с всичките им кусури) са там, където са, а ние се самозатриваме бавно... Разликата, заради която в едни държави действието води до резултати, докато в други дори мисълта за действие води племето до ужас... Разликата, която направи така, че българските "желювчета" са вече забравени, а в думите на Хавел внимателно се вслушват и днес чехите (имам предвид наистина обикновените хора)...

Благодаря ти, Яворе, за това интервю.

*********** 

Адам Михник: Бих искал да започнем като Ви върна 40 години назад, когато армиите на Варшавския договор нахлуха в Чехословакия   - 1968 г. Смятате ли, че тази инвазия нямаше да се случи, ако Чехословакия провеждаше различна политика?

Вацлав Хавел: Както тогава, така и днес вярвам, че имаше начин да предовратим тази заплаха, но лидерите на страната дори и не подозираха за нея. Разбира се, нямам предвид военна съпротиа, а по – скоро някаква "морална мобилизация". Нашата страна беше преживяла нещо подобно след Споразумението от Мюнхен през 1938г. Тогава Чехословакия показа, че е готова да се защитава. През 1968г. беше очевидно, че решението да се нахлуе в Чехословакия беше прието от Съветското политбюро само с един глас мнозинство от гласовете.  Може би  последствията биха били различни, ако нашата страна имаше навика да нарушава съветската партийна линия и ако е необходимо да удря по масата. Но това е само предположение.
Фактът е, че тази възможност беше отвъд менталния хоризонт на нашите лидери по това време. Ръководството на държавата се състоеше от комунисти, които просто бяха изпреварени от събитията и имаха проблем с овладяването им. Ако те се бяха опитали да овладеят събитията и да ги ръководят, заплахата от интервенция би била по-малка, но на мен ми се струва, че такъв сценарий също нямаше да свърши добре. Може би един “чешки” Ярузелски би взел инициативата и би заявил, че ние ще се справим сами със ситуацията. Това е една от възможностите, въпреки че не познавам чешки генерал, който би взел самостоятелно такова решение.

Какво си мислехте тогава? Очаквахте ли тази инвазия?

През цялото лято преди инвазията бях много напрегнат. От една страна беше възможно да се говори свободно и да се провеждат събрания, освобождаваха се затворници, накратко – имахме хиляди причини да се чувстваме еуфорично. Възможности, каквито нямахме преди това. Но от друга страна, повечето от нас чувстваха, че не можем да сме сигурни, че това ще ни се размине. Успокоявахме се, смятайки, че те не биха изпратили танковете срещу нас. Все пак, това беше сърцето на Европа във времена на “разведряване” и ядрени оръжия.
Когато танковете все пак дойдоха, първоначалната изненада се превърна в национална съпротива, която не беше военна, а по скоро представляваше вид градски фолклор. Градовете бяха пълни с протестни плакати, хората си помагаха един на друг, дори затворниците обявиха, че ще спрат да крадат. Прекарах първите дни от инвазията в град Либерец и видях как местните хипита, които бяха считани за заплаха, дойдоха в в кметството и си предложиха услугите на председателя на местния съвет. Тяхната задача беше да свалят уличните знаци, тъй като на полицията не и подхождаше да го прави. Задачата беше изпълнена през нощта и на следващата сутрин всички знаци бяха складирани по коридорите на кметството. Лидерът им искаше нова задача. Беше чудесен период, но аз знаех, че няма да продължи дълго. Така и стана. После бързо настъпи апатия и деморализация. По-скоро отколкото аз очаквах.

Каква е вашата информация за противоречията в Кремъл относно интервенцията?

Според моите източници, руското политбюро наистина е обсъждало този въпрос и решението е взето с мнозинство от само един глас. Дори чух, че Хрушчов, който по това време вече не заемаше политически пост отишъл в Кремъл и се опитал да влезе при другарите си с цел да ги разубеди. Той смятал, че тази идея ще навреди на световното комунистическо движение, което действително се случи. Ако тази интервенция имаше някакъв дългосрочен позитивен ефект, то това беше, че отвори очите на западните леви. Агресията срещу Чехословакия ги лиши от техните илюзии.

Всички знаем какво представляваше т.нар.  “нормализация”. Какво морално и социално въздействие имаше тя върху обществото?

Обществото бързо осъзна какво се очакваше от него. Предложението беше: ако подкрепяте инвазията или поне мълчите и не протестирате, ние ще ви оставим живи, ще ви позволим да строите летни вили и да отглеждате зеленчуци на земята си. Но само при условие, че няма да протестирате. Ще сложите на фасадата на къщата си комунистически лозунги възхваляващи комунистическата партия и ще изпращате поздравителни телеграми за поредния комунистически конгрес. Накратко: ако оставиш режима на спокойствие и той няма да те закача.
Беше вълнуващо и болезнено време, когато се чупеха гръбнаци. И беше удивително кратко. Само в този контекст можем да разберем Ян Палах и неговата саможертва. Това беше необикновен израз на натрупаното напрежение, в момент, когато се провеждаше чистка и хората бяха подложени на странни трансформации. Някой, който до скоро е подкрепял Пражката пролет се превръща в “нормализатор”, който уволнява хората от работа. Виждахме как правителството се движи назад сътпка по стъпка, одобрявайки все повече отстъпки. Все пак, за няколко месеца беше възможно да се дискутира и пише публично за случващото се, тъй като свободата на медиите беше ограничавана постепенно.

През 1978г., когато се срещнахме в планините на Чешко - Полската граница, ние нямахме ясна визия за края на комунизма. По същото време, написахте вашето есе “Силата на безсилните” отговаряйки на въпроса как свободата и достойнството могат да се развиват под комунистическо потисничество. Това есе се превърна в манифест на демократичната опозиция във всички страни от комунистическия блок. Когато дойдохме в Прага през 1989г. и Ви посетихме на вилата в Храдечек, вие все още бяхте скептичено настроен. Присмяхте се на моите предвиждания за края на комунизма, които се  базираха  на видяните от мен четирима чуждестранни китарисити на Карлов мост. По това време всички мислеха като вас и никой не вярваше, че системата се пропуква и скоро ще се срути. Какво спомогна Кадифента революция да се случи толкова скоро след нашата среща?

Към края на периода на “нормализация” аз говорех и нещо друго. След Харта 77, продължиха да ни казват: вие сте малка група интелектуалци, които се борят помежду си, работниците и милиони други хора не ви подкрепят. Само си “трошите главите”. Аз свикнах да отговарям, че в една тоталитарна система никога няма да можем да покажем истината, която се крие под повърхността, защото не може да бъде проверена. Нямахме социологически проучвания и свободни медии, но знаехме, че нещо се мъти в общественото подсъзнание. Все по силно усещах, че рано или късно нещо ще се взриви. Нямаше как тази ситуация да продължи вечно, защото всеки виждаше как всичко се пръска по шевовете. Очевидно беше, че дори случайна случка може да провокира големи промени и снежната топка ще се превъне в лавина. Тогава често казвах, че при тоталитарните режими един глас, като този на Солженицин например тежи много повече от милиони други и не можем да предвидим кога снежната топка ще стане лавина. Аз също не знаех и бях изненадан,когато това стана. И то беше свързано с екологичната и социална криза на системата и нейната страхлива природа. Управляващите имаха всички силови инструменти на свое разположение и можеха да предизвикат някаква конфронтация, за да ни победят. Но вече нямаха енергия.

Споменахте Солженицин. Той премина през странна еволюция. През последните години на своя живот, той възхваляваше Царисткия режим от преди Октомврийската революция, искаше възстановяване на смъртното наказание и подкрепяше Путин. Какво се случи с него?

Той не е единственият. Много хора в Русия, които бяха част от демократичната опозиция и с които се виждахме по различни поводи преживяха известна евлюция. Това ти става ясно веднага щом повдигнеш въпрос за Чечня или Грузия. Руското общество е заразено със скрита несигурност, страх, че няма да бъдат взети насериозно от Запада. Най – голямата страна в света се чувства малка и затова продължава да гледа криво съседите си. Сякаш не знае къде започва и къде свършва. Когато някой започне да използва националистическата карта, обществото го възприема като лек за тази несигурност. Очевидно това е фалшив лек.
Ако бях егоист бих казал: Слава богу, иначе нямаше да има Толстой или Достоевски. Защото всичко е заради едно и също нещо. И дали е останало място за Бог. Въпреки всичко, ситуацията там се влошава и аз се притеснявам, че ЕС не знае достатъчно за това. Икономическите интереси се поставят над спазването на човешките права. Действията им понякога са на ръба на допустимото. Накоро прочетох три шокиращи книги – на Литвиненко, Анна Политковская и Александър Яковлев. Четейки ги, направо ми се изправяше косата. А  системата, която установи Путин дори няма име.

Как така няма име? Това е Путинизъм. Но нейният създател не е Путин, а Лукашенко. Путин просто го плагиатства.

Член на руската опозиция каза наскоро, че Путин не понася Лукашенко, защото го вижда като своя карикатура.

Забелязвам известен парадокс. От една страна, вървейки по улиците на Прага, Бърно, Варшава или Краков се забелязват положителни промени – хубави къщи, по – добри пътни настилки, страхотни магазини и книжарници пълни с хора. От друга страна нашите страни показват знаци на прогресивна деградация, ако не и израждане на политическия елит. В действителност, би било трудно да намериш политици, които да вдъхновяват възхищение или са готови да поемат задачата да водят Европа или света. Ставаме все по – цивилизовани и вместо диктатури имаме демокрация. В същото време има процес на влошаване на състоянието на политическия елит, последвано от влошаване на състоянието на демократичните институции. Как бихте обяснили това противоречие? В Русия, плурализмът беше елиминиран, но в Полша или Чехия хората все още имат избор. Като изключим , че понякога изборът е между Путинизъм и Берлусконизъм. Как виждате Вие политическия, идеологическия и духовен пейзаж в постсъветските страни днес?

От една страна всичко става все по – добро – ново поколение мобилни телефони излиза всяка седмица. Но, за да ги ползваш имаш нужда от нови указания. В края на деня, човек е ангажиран с тяхното четене, вместо с книги, или пък гледа телевизия, където щастливи и красиви момчета с изкуствен тен рекламират новите си бански гащета на нечия модна къща.Това развитие на световното консуматорско общество е придружено от нарастващ брой хора, които не създават нищо стойностно. Те са просто посредници, консултанти и ПР агенти. Оказва се, че имаме голям избор в супермаркетите, но в действителност това разнообразие е фалшиво. Губим центрове на социално самоуправление като малките магазини и пивниците. Всичко това върви ръка за ръка с унищожаването на природата. За мен, всичко това е много опасно и се съмнявам, че обществото би се вразумило, освен ако не се случи някакъв огромрн катаклизъм или цунами. Във всеки случай, чувствам нуждата от някакъв вид екзистенциална революция. Нещо трябва да се промени в чувството за осведоменост на хората. Тази поразия не може да се поправи от нито една технократична хитрина. Политическите личности губят своята релевантност в днешния свят. Брои се единствено краткосрочният план. Идеология на растеж и култът към новото властва и в ляво, и в дясно. Това е като прах за пране с етикет “Ново”, а на другия ден си взимаш още по – нов и пак нямаш представа каква е разликата. Амбициозни политици не могат да устоят на този култ към новост, промяна, прогрес и растеж.  Рано или късно те стават отражение на собствените си общества. Не виждам много големи морални или духовни авторитети в света днес. Но не си мислете, че съм тотален скептик. Вярвам, че гражданските организации, асоциации и инициативи правят нещо полезно. В Чехия има хиляди фондации от всякакъв вид, много от тях са малки и местни, почти неизвестни, но вършат важна работа в техните микро общности. Вярвам, че разнообразното гражданско общество е един от начините да се справим със заплашителното развитие на нашата цивилизация. 

От една страна Европа става все по – интегрирана, имаме Евро и Шенген. От друга страна има дезинтеграция – Баската страна, Корсика, Белгия. Когато Чехословакия се раздели аз бях разтревожен. Но днес всеки ми казва, че отношенията между чехи и словаци никога не са били по – добри. Поглеждайки назад, Вие как оценявате това?

Отчасти национализмът е средство за защита от натискът към еднообразие упражняван от глобалната цивилизация. Когато кацаш на летището в Токио или Москва не можеш да разбереш къде се намираш. Колкото по – малка е килията със затворници, толкова по – вероятно е те да се сбият. Чешко – Словашкият случай обаче, илюстрира друга теза. Често, една нация трябва да премине през действителна независимост, преди да може да оцени интеграцията. Само тогава, самоопределящите се групи могат да се интегрират. Без самоидентификация, процесът става много по – труден. Това поне е моята интерпретация на случаят с Чехословакия.

Обама каза на Американците: Трябва да избирате между надежда и цинизъм. Очевидно това беше изборен лозунг. Когато мисля за това ми се струва, че политиката в пост съветските страни е пропита от цинизъм и този лозунг е уместен и тук – би могъл да означава, че ние не сме обречени на цинизъм и бихме могли да опитаме и изберем надеждата. Какво мислите?

През последните двадесет години бяхме свидетели на много опити за промяна и внедряване на някакъв морален ред. Всички тези опити се провалиха. Обществото трябва да е дорасло за нещо подобно. В нашата страна това обикновено се случва на двадесет годишни цикли – 1918, 1938, 1968 и пропускайки една година, 1989. Нуждата от промяна не може да е просто нещо, за което мечтаят интелектуалците. Тя трябва да е желана от обществото. Един ден, когато нови поколения, неразглезени от комунизъм и нормализация пораснат, цинизмът ще изгуби своята сила и практикуващите го ще бъдат изхвърлени от обществения живот. Надявам се, че в това е шансът за истинска промяна.

Няма да ви питам какво мислите за “лустрацията”, защото сме дискутирали многократно този въпрос и преди. Не мога обаче да пропусна случаят Милан Кундера. Четох позицията Ви около дебата и съм напълно съгласен с вашата позиция. В нашите посткомунистически страни имаме “склад с наркотици”, каквито са архивите на тайната полиция. Имаме и пристрастени към наркотиците, които се предполага, че наглеждат този склад, но вместо това те не спират да се дрогират и да се появяват публично изобличавайки още един доносник. Как работи този механизъм: някой намира лист хартия, който няма подпис на Кундера и изведнъж чешките вестници казват – “Кундера вече не е Бог!” Той никога не е бил Бог, а просто писател. Какво означава всичко това?  

Този въпрос не е решен както трябва в нито една посткомунистическа страна. Някои се справиха по- добре, някои по – лошо, но никой не се справи изцяло. Ясно е, че нещо трябва да се направи. Не можем просто да забравим и да кажем, че не ни интересува вече, защото това засяга нашето минало. След Кадифената революция аз предложих група от пет интелигентни и надеждни хора от дисидентското движение да се съберат и за срок от една година да измислят решение. Вместо това се взеха необмислени решения. Първо се появи законът за лустрацията, след това негов преработен вариант и т.н. В резултат на това иамме абсурдна ситуация, в която лист с имена се чете по телевизията и милиони хора го гледат, разбирайки, че никой не знае дали имената са на жертви или на доносници. След това хората бяха посъветвани да отидат до архивите и да проверят сами. Но кой от всички тези, които са гледали ще отиде и ще провери? Това е абсолютно безотговорен начин за решаване на този въпрос, защото поставя всички под един знаменател и разрушава нечии живот. Това означава също, че обществото има нужда от такъв тип неща. Този въпрос е свързан също и с прогреса на нашата цивилизация. Медиите трябва да печелят. Както знаем, “малко земетресение в Чили, малко жервти” не е новина. Ако обаче те могат да кажат, че “еди кой си” е бил доносник или е развел и изнасилил някого, ще го направят, защото им носи приходи. А за някои медии приходите са по – важни от истината.

Ако някой 20 годишен прочете днес вашето есе “ Силата на безсилните”, какво би научил? Ако млад човек Ви попита днес как да живее, какво бихте го посъветвали?

Основния императив: “ Живей в истина” има своята традиция в чешката философия, но основно има библейски корени. Той не означава само притежанието или разпространяването на информация. Защото тя е като вирус. Циркулира в пространството и някой поема повече, друг по – малко. Истината обаче е различна материя, защото я гарантираме със себе си. Истината се базира на отговорността. Това е императив, който е валиден във всяка възраст. Очевидно днес има малко по-различна форма. За щастие сега не трябва да слагаш портрети на Хавел, Клаус или Качински по стените на магазините и вече не живеем под тоталитарен натиск, но това не означава, че сме победили. Все още се нуждаем от, както аз го наричам, “екзистенциална революция”, въпреки че тя може да изглежда различно на различните места. В общи линии, важното е, че трябва да отстояваш това, което вярваш, че е истината.
Това направи Анна Политковская. Тя гарантира истината със собствения си живот. Нейният случай е типичен по-скоро за държавата на Путин, но същото важи и за други места като Америка. Като споменахте “ Силата на Безсилните”  нека ви напомня, че също имате вина, защото, когато се срещнахме на границата през 1978 се споразумяхме да издадем заедно полско – чешка колекция с есета. Именно вие ме помолихте аз да напиша първия текст, който се превърна в споменатото есе.

 Значи сега, 30 години по – късно би трябвало и аз да напиша отговор, нали? Благодаря Вашек!

Превод: Славчо Гаврилов
www.salon.eu.sk

сряда, 2 декември 2009 г.

Москва - София

Изглежда дружбата ще е навеки. Или поне докато в България и Русия съществуват комуноидните съдебни системи. Нали помните, че Софиянски, единият от "кръстниците" на модела "Софиянски - Бакърджиев/Николов" беше оправдан по всички дела за - е, да го кажем - корупция. И сега е единственият българин с индулгенция, че е "некорумпиран". Пфу!

Ако можеше да плачем поради такива величайши причини, щяхме да се разревем от умиление. Но Стефчо Лакримата (Къци, да си жив и здрав още сто години!) е неповторим.

Е, московският му събрат Лужков отиде по-далеч. Той осъди Борис Немцов за това, че е публикувал аналитичен доклад за това как се управлява Москва, къде в световните класации е този град и - разбира се - колко са богати кметът и жената на кмета на този град.

Впечатление прави бързото съдопроизводство в Русия. За иска на Лужков - Батурина се съобщава на 2 октомври, а за решение по делото - на 30 ноември. Все през 2009 г. Такава съдопроизводителна скорост дори Софиянски не може да мечтае.

Какви са изводите?
  • Бандитизмът в Русия не само е неприкосновен по традиция, но и "правно" защитен, ако си на правилния пост.
  • Когато трябва да се разправят с противниците си, старите номенклатурни бандити не се спират пред нищо. Може би само пред насрещно изстреляния куршум.
Каква е прогнозата? Европейският съюз и САЩ отново ще сгрешат, давайки политически и икономически концесии в различни области на една държава, управлявана от комуниситческата мафия. И после ще се чудят откъде им е дошло.

Под-извод за България: лошо!

вторник, 1 декември 2009 г.

Ламята на корупцията срещу куража на гражданите

Едно интервю на Даниела Горчева с Мария Христова, ПП ЗЕЛЕНИТЕ, Варна, арх. Калина Павлова, член на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие - Варна и Юлиян Чолаков, председател на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" - Варна. Публикувано на нейния сайт и във "Фрогнюз".

Коя е тази ламя, която иска да глътне зелената Морска градина във Варна и да задуши варненци в прегръдката си? Има ли кой да се изправи срещу изпълзялото от котилото на червените ни военноморски сили чудовище или юнаците са само в народния фолклор? Погледнах към родните патриоти, които се дерат по реални площади и виртуални форуми и видях тези кралимарковци да махат боздуганите си срещу беззащитни хора, които не били толкова етнически българи или не били толкова християни, или ако са християни, не били дотам православни, колкото били самите те. Погледнах към народния юнак Бойко Борисов и мернах този Херкулес на обещанията да показва добре отгледаните си мускули на прехласнати журналистки, които възторжено мълвят: машала, ашколсун.

Тъкмо да си кажа, че отнийде взорът надежда не види и ги видях. Оказа се, че дори у нас, където половин век се култивираха духовни лилипути и нискочели бабаити, има герои, дръзнали да размахат меча на гражданската доблест срещу октопода на мафията, опасал страната ни. Те не са мускулести като премиера-каратист, нито кресливи като родните наци(онали)стчета, дори не са мъжаги като българския борец за мъжественост Боянчо, самонарекъл се Расате.

Те са обикновени граждани. Обикновени ли казах? Никак даже не са обикновени, поне докато всички ние не подкрепим смелата им битка. Защото запазването на Морската градина далеч не засяга само варненци.

Какви нередности в сделката за Морската градина във Варна предизвикаха протестите на граждани, на граждански сдружения и на партия „Зелените”?

Нередностите могат да бъдат изброявани много дълго, но ето накратко:продажбата на изключителна държавна собственост без търг и конкурс; цената, на която е продадена земята от крайбрежието на Варна; монополизацията и нарушаването на границите и на характера на Морската градина.

Чия собственост е Морската градина във Варна?

Цялата територия на Морската градина е публична държавна собственост, която е отдадена за управление на Община Варна. Част от Приморски парк, както се нарича парка след Шокъровия канал, обаче вече е обект на частна собственост. Това се реализира постепенно през трите мандата на управление на настоящия кмет на община Варна – Кирил Йорданов.

Казахте, че става дума за продажбата на изключителна държавна собственост без търг и конкурс?

Да, точно така. Продадената земя е част от бреговата ивица, превърната в стабилна покривка. Тази стабилна покривка, образувана от извършени брегоукрепителни работи в продължение на десетилетия и с пари на данъкоплатците създава защитен буфер от морето за Морската градина на Варна и дава възможност за организирането на повече плажна площ. Морската градина пък е създадена и замислена за крайморски парк и превръщането й във вътрешно градски парк подменя характера и стойността й.

Как и защо укрепеният с пари на данъкоплатеца бряг за предпазване на парка и увеличаване плажната и пешеходна зона край морето се продава, въпреки че е изключителна държавна собственост? И каква целесъобразност налага Морската градина да се превърне във вътрешно градско пространство, след като няма да граничи с морето, а с градски имоти частна собственост, придобити за 50 евро на кв.м.?

Как е осъществена тази очевидно корупционна схема?

Това се е случило, след като непосредствено преди сделката теренът, предмет на продажбата, специално е бил преактуван от изключителна държавна в частна държавна собственост, за да бъде използван издаденият от БАИ на “Холдинг Варна” АД сертификат за инвестиция „първи клас”.

Цената, на която е продадена земята от крайбрежието на Варна е скандална. По-рано тази есен, от отговора на Областна управа – Варна на заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) на журналиста Иван Михалев от в.”Капитал”, стана ясно, че основанията за ниската оценка на земята са не защото продаваната земя е скат с голям наклон, а защото въпросната територия няма действащ подробен устройствен план (ПУП). Същото се потвърди, когато се запознахме с документите от лицензираната оценка по едно от административните дела, които водим в момента срещу сделката. Липсата на ПУП е откровена лъжа, тъй като такъв за крайбрежната зона на Варна има действащ още от 2002 г. Същият този план гордо се представя от инвеститора „Холдинг Варна” АД като проект „Алея първа”.

Освен това заложените показатели за застрояване противоречат на Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Вместо това се залага на административни трикове за промяна на зоната от „градска брегова зона” в „зона за обществено обслужване” за застрояване, като по този начин окончателно се загубва характерът на територията като брегова зона. Ето така се гарантира на инвеститора (и едновременно собственик на проектантското дружество, проектиращо варненското градоустройство) изграждане на пет хотела, от които единият с височина до 35 м., които могат да са включително и апартаментен тип за жилищно ползване и се удължава срокът и разширява кръгът на възможното строителство за 30 години напред, независимо от законодателните промени.

 Купувачът отговаря ли на изискванията за сертификат?

Категорично не. Същият купувач е свързан и с друг голям инвестиционен проект, който е провален. Няма известни публично-частни проекти на инвеститора, които да са завършени. Проектът за реконструкция на стария стадион Варна е възложен на дружеството Химиимпорт АД. По данни от медиите, първата копка за новия стадион е направена на 12 септември 2007 г., но досега не си личи да е завършен поне нулевият цикъл на стадиона. Особено тревожно е съмнението дали на мястото на стария стадион и изобщо дали в обозримо бъдеще някъде и къде ще се гради градски стадион.

Споменахте и нарушаването на границите и на характера на Морската градина.

Името „Морска градина” не е случайно и до юни месец 2009 Морската градина на Варна действително граничеше с морето.

В края на 19 век тогавашният кмет Михаил Колони заедно с братя Шкорпил и Антон Новак набира средства, с които изкупува частните земи в крайбрежната част на града и оформя първите граници и изглед на Морската градина. По-късно далновидни управници запазват политиката на разширяване на този парк като включват в границите му земите по крайбрежието до двореца Евксиноград. По предложение на сегашния кмет на Варна - Кирил Йорданов, който за трети пореден мандат е кмет, подкрепен  от БСП, започва политика на редуциране на територията  на Морската градина. Постепенно през годините понятията се подменят и частта след Шокъровия канал е преименувана на Приморски парк, а границите на втората част бързо се подчиняват на частни интереси и поради абдикиране от отговорността за справедливо компенсиране на собствениците. Докато се стигне до днес, когато единствената защитена от строежи паркова зона е историческата част на Морската градина. Една крайно недостатъчна територия за основен парк за отдих на варненци.

Областната управа във Варна предостави ли ви документацията по сделката, както са длъжни според Закона за достъп до обществена информация?

Малка част от исканата документация ни беше предоставена, макар и извън законовия срок. Останалата част от информацията ни стана известна по административно дело 2943/2009, образувано във връзка с продажбата на крайбрежните части на Морската градина, въпреки опитът преписката да бъде изтеглена преди да сме я разгледали. Но Областна управа – Варна изобщо не се притесни да заяви в официално писмо до съда скандалното си искане за оттегляне на приложените документи с аргументацията, че делото било заведено единствено, за да получим достъп до тях. Всъщност в тази сделка всичко, което споменахме досега, както и фактите, които сме изложили в нашите сигнали до НС, МС и ВКП е неприемливо и скандално. Фактите са изложени и в жалбите ни срещу заповедта за продажба на 122 дка от Морската градина, и срещу сертификата издаден от БАИ на Холдинг Варна АД за проекта „Алея първа”.

Споменахте монополизацията?

Монополизацията във Варна вече достигна критични граници с масираното овладяване на цели пазарни сектори (туризъм, транспорт, недвижими имоти, градоустройство, търговия) от един инвеститор, като за целта се използват дори насърчителни мерки по Регламент 800/2008 на ЕС. Вместо да бъдат поощрявани дребните предприемачи с оглед жизнено важната необходимост от създаване на средна класа в България, е насърчена една крупна групировка да открива нови работни места за наемни работници, които да бъдат зависими от нея, за да участват в подписки и да гласуват на избори по волята на групировката и на нейните кръстници.

Като казвате групировка, предполагам че имате предвид „ТИМ”. Какво всъщност представлява ТИМ?

ТИМ е неявна икономическа групировка, поддържана до голяма степен от страх и мит за всесилие. По данни от журналистически разследвания ТИМ е проект на правителствено или по-високо ниво, зад който стои кръгът на червените генерали от военно-морските сили. През не толкова далечната 1994 г. ТИМ е създадена сред силовите групировки, за да раздаде „правосъдие” и да накаже некоректните. Редом с това обаче около имената на публичните й ръководители започнаха да се създават монополистични икономически обединения от фирми, фирми които чрез сила и заплахи превземаха в различни проценти цели пазарни сектори. Днес едни от най-големите юридически лица, ръководени от групировката са акционерните дружества Холдинг Варна, наследник на Приватизационен фонд Варна, Химимпорт Холдинг, Централна кооперативна банка, която е основен кредитор на Община Варна.

Хората страхуват ли се да подкрепят вашата акция, знаейки че зад тези апетити стои варненската групировка ТИМ?

Определено има страх, който автоматично защитава „територията” на ТИМ. Красноречиви са случаите на подписката ни за ревизиране на сделката, когато някои се смущаваха да поставят подписа си на първо място от поредната нова бланка. Едва след като се убеждаваха, че преди тях има още много подписани граждани и те се престрашаваха да напишат имената си. Спекулациите с българохоландския проект „Моят бряг” като алтернативен на „Алея първа”, за да се дискредитират активни граждани, случаите на натиск и директни заплахи върху някои от тях, дублирането  на протеста ни пред Областна управа с друг на ултраси на ПФК „Черно Море”, собственост на ТИМ, които скъсаха агитационните ни материали... Ако добавим необяснимото мълчание на премиера и институциите, страхът и липсата на чувство за защитеност и сега са напълно оправдани.

Новото правителство обеща да воюва ефективно с корупцията? Има ли изглед, че тези обещания ще бъдат спазени?

Засега правителството стои безучастно и мълчи. Един от репортажите на РЕ:ТВ е запечатал красноречиво отношението на Председателя на Министерски съвет – Бойко Борисов, който задъхано отговаря на всеки журналистически въпрос, освен на въпроса за Морската градина. Всъщност този въпрос стана причина премиерът да обърне гръб на журналистите.
Не получихме отговор и на въпроса ни във връзка със заплахите, дали правителството и МВР са в състояние да защитят нас и нашите семейства. Както виждате, нямаме данни за политическа активност от управляващите по този казус. Това единствено потвърждава слуховете за обвързаността на новата политическа власт с групировката ТИМ.

Какви са следващите стъпки, които ще предприемете?

Битката за Морската градина е битка за реална демокрация и за отвоюване правата на гражданите като върховен суверен. За съжаление правната практика до момента не позволява на всеки гражданин в качеството си на данъкоплатец да има правно основание да извършва контрол върху законността на разпореждането с държавна собственост, особено в случая със земя обект на изключителна държавна собственост, каквото е крайбрежието. Това означава, че ако не се предприемат действия по промяна на съдебната практика, държавната собственост може да бъде разпродадена напълно, без гражданите да имаме право да оспорим административния акт, а да ни се налага да завеждаме дела по ГПК с материален интерес, с такси в особено големи размери.

Всяка следваща стъпка до голяма степен ще зависи от изхода на предходните, т.е. от волята на ръководителите на държавните органи: Министерски съвет, прокуратура и естествено от потенциала за разум и морал на народните представители в 41-то Народното събрание на Република България.

понеделник, 30 ноември 2009 г.

"Невинен до доказване на противното"

Плакат с този текст е закачен на входа на 5-то РПУ на ул. "Марин Дринов". Споко, само минавах оттам, не са ме прибирали :)))

Като се замисли човек има две причини за този надпис.

1. Плакатът да напомня на полицаите ежедневно, че всеки, който е привикан в районното има права и се счита за невинен, до доказване на виновността му (ако изобщо има такава) по надлежния законов ред. Всякакви извънзаконови посегателства върху гражданите - психически, физически и т.н. - са забранени!

2. Плакатът да напомня на гражданите ежедневно, че полицаят е невинен до доказване на противното, независимо как се отнaся с тях в РПУ и дали им оказва психически, физически и т.н. нерегламентиран тормоз. С други думи - правото не важи за полицията и тя е невинна дори когато бие и убива безпричинно!

Припомняйки си лицата на ченгетата, които събираха протестиращите на "Орлов мост" и паметника на Васил Левски през 2008 г. или озверелите типове в униформи на 14.01.2009 г. мисля, че плакатът е предупреждение за гражданите.

И ако искаме това да се промени и да доживеем времето, когато всеки ще може да разчита на полицията, трябва да се спре с плакатните показухи и да се мине към други, по сериозни методи на обучение на самите полицаи, на техните шефове, на шефовете на техните шефове и т.н. - до министъра и неговите политически сподвижници.

Иначе няма лошо от плакати, но едва ли някой им вярва. Както и на телефоните за докладване на случаи на корупция, обявени на всяка митница и във всяко районно.

неделя, 29 ноември 2009 г.

БНР: П. Ковачев не очаква подписване на общ документ в Копенхаген

 
Директорът на Института за зелена политика Петко Ковачев смята, че на срещата за климата в Копенхаген няма да бъде договорен документ, който да е готов за подписване от световните лидери. Ковачев направи тази прогноза в предаването „Събота 150” на програма "Хоризонт" на националното радио.
 
Въпреки това, обаче, според него срещата ще има успех, ако се постигне съгласие по определени значими цели, като намаляване на емисиите на парниковите газове и на обезлесяването.
 
"Всъщност това е основаната цел на ЕС – да се постигнат именно такива задължителни ангажименти и да се изясни срокът, в който документът, който ще замени протокола от Киото ще бъде готов, защото в крайна сметка преди изтичането на Киото ние трябва да имаме ратифициран документ," обясни Ковачев.
 
 

Задачки-закачки за родители на ученици

Ето една такава, от учебника по математика за 6 клас (Чавдар Лозанов, Теодоси Витанов, Анна Калчева) на издателство "Анубис".

11             ?             ?

 ?             15          - 7

?              ?             ?

Сборът на всеки ред, колона или диагонал трябва да бъде 30.

Приятно решаване.

Ако не намерите правилния отговор не се ядосвайте. Просто не сте на нивото на "интуитивната математика" (sic!), която авторите пропагандират. Преминете към следващата от 10-ната задачи, които вашето дете сигурно има за домашно. Както и моето, бидейки една от многото жертви на учители-изверги, според които очевидно ученето се състои в това да се решават колкото може повече задачи за единица време. Мисълта е неуместна и затова не се стимулира. Без ирония, без преувеличение, без извинение.

В петък ще публикувам отговора (според авторите на учебника).

За успелите - втори въпрос: Какво е практическото приложение на мерната единица "дециметър" в живота на хората и по специално в секторите транспорт, балнеотуризъм, строителство и някои други, за да бъде тя така широко застъпена в математическите задачи? За един от правилно отговорилите ще има награда (по жребий) - отвес на трънски майстор-зидар.

петък, 27 ноември 2009 г.

„Къде сте тръгнали? Там са наши бивши колеги от службите?”

С благодарност към Даниела Горчева, която публикува това интервю:

Даниела Горчева разговаря с Петко Ковачев, екоактивист от партия „Зелените” за днешните и някогашните служби и за връзката между тях и днешната корупция в България


Г-н Ковачев, от Вашия блог разбрах, че създадената уж с цел да се бори с корупцията по високите етажи ДАНС изглежда е вербувала хора да следят екоорганизации? Бихте ли разказали по-подробно за това?

Имаме сведения, че са „уговорили“ хора от обществени институции да докладват какво правят природозащитниците, когато се събират на определени – публични и структурирани именно за публични цели – места. Но както обикновено, акциите на службите у нас са толкова елементарни, че са чак жалки. ДАНС или МВР могат винаги да си изпратят служителите или агентите на тези места – никой няма да им обърне никакво внимание. Но те продължават по стар навик с мърсотията на вербовките. Именно това правят -  вербуват – днес срещу граждански организации, утре – всеки може да се окаже отново обект на разработка от страна на службите и никак няма да е за чудене като се има предвид състава на тези служби и добре познатия ни от близкото минало манталитет на работещите в тях.


Има ли случаи на подслушване от страна на ДАНС на телефонни разговори и следене на интернет кореспонденция на „Зелените” или на членове и съмишленици на природозащитни организации?

- Ако моят телефон или телефонът на Андрей Ковачев (съпредседател на партия „Зелените”- б. ред.) се броят като такива на ЗЕЛЕНИТЕ - да. Но ние с него сме „закачени“ отдавна. За интернет – нямам сведения, но няма да се учудя. Още повече, че многократно вече се опитват и изглежда нямат намерение да се откажат от мерака си да следят трафика по интернет - тоест кой с кого си кореспондира, говори по скайп или пише по електронната поща. Във всеки случай миналата седмица в Европарламента групата на „Зелените/ЕСА“ дискутираше приоритетите си и една от темите беше именно интернет сигурността и правата на ползващите интернет. Ще настоявам и пред партия „ЗЕЛЕНИТЕ” този проблем да не бъде загърбван, а напротив.

Иначе в България екоорганизации или отделни природозащитници са разработвани през всичките тези години и правителства (може би само без това на СДС от 1991-92 г.). Службите разследваха „Екогласност“ навремето и по-късно продължиха да разработват природозащитни организации като Екоклуб 2000, СДП „Балкани“, Информационния и учебен център по екология, „Зелени Балкани“, „За Земята“, ОЦОСУР (Варна)... Сега съм убеден, че във връзка с протестите около Морската градина във Варна колегите също са под наблюдение. Там службите отдавна са в услуга на „Отбора“... Имали сме и директни контакти с представители на службите по тяхно искане и неведнъж са правени опити да ни сплашват или вербуват, установявали сме и наблюдения, подслушване на офиси, телефони. Неизвестни лица са разпитвали наши съседи какви сме, идват ли ни чужденци на гости, дали не си купуваме скъпи вещи, имаме ли коли. Само за частни самолети май не са питали.

Екоорганизации като „Граждани за Рила” и „За да остане природа в България” и други граждански сдружения  неколкократно сезираха ДАНС за незаконни строежи и заменки. Какъв беше резултатът от това? ДАНС проведоха ли разследване, отговориха ли изобщо на тези сигнали?

Нямам информация за тези сигнали, а и да си призная – не очаквам нищо позитивно от службите на България, както и да се наричат. Там е пълно с хора, които работят за мафията, затова не разчитам на тях и не очаквам да защитят, каквито и да е обществени интереси.
От съответните служби в ЕС също са ни казвали, че нямат доверие на българските служби. Затова аз не бих си губил времето да подавам сигнали нито в ДАНС, нито в МВР. Още повече, че сигналите ги подаваме до институциите и в съда. Ако службите искат да си свършат работата – има откъде да се информират.

Същото е и с прокуратурата - преди години подавахме сигнали и нищо. Да не би да са разследвали далаверите около АЕЦ „Белене“? При това сигналът беше подаден от тогавашния председател на Общинския съвет на Свищов! Тишина... Цял свят разбра за далаверите и корупцията около АЕЦ „Белене“, само българската прокуратура не знае. Прокуратурата всъщност е част от проблема на неработещата правосъдна система в България и е известно защо, но това е отделна тема.

Има ли връзка между унищожаването на природата и корупцията по високите етажи на властта?

Има и още как! Връзката „унищожаване на природата – висша администрация – управляващи политици“ отдавна е доказана. Престъпленията в горите са най-яркият пример. Същото важи за презастрояването на Черноморието, за унищожаването на зелените площи в София, за съсипването на Пирин, Родопите, Рила и за хилядите по-малко известни случаи, където властват местни феодалчета. Местни феодали - местни олигархеещи – местни структури на Министерство на околната среда и водите(МОСВ) и ето ти незаконен добив на инертни материали, сметище без Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), вятърни инсталации в НАТУРА зони, „корекция“ на река... А местните ченгета и местната прокуратура бдят за рахатлъка на участниците в схемата.

Знаете ли от колко общини в България хората се самонаричат с ирония „Първа частна община“? Велинград, Своге, Гълъбово, Гулянци, Каварна, Несебър, Царево, дори градове като Сливен и Смолян. Унищожаването на природата всъщност е начин да се храни корупцията и този филм се върти на бързи обороти. 


А има ли връзка между днешната корупция и организирана престъпност и някогашната висша комунистическа номенклатура и подчинената й Държавна сигурност (ДС)? И изобщо има ли връзка между преследването на екозащитниците преди 20 години от страна на репресивните органи на комунистическия режим в България и днешните действия на ДАНС и каква е тя?

Безспорно има. Разликата е може би само в това, че днес и службите са парцелирани, всеки тегли към себе си, та и те вече не знаят на кой Господ да се кланят. Но и до днес българските служби битуват в една пост-милиционерска мафиото-обслужваща реалност.
Ето за илюстрация пет реално неизследвани канала за пренос на тези „връзки“ от миналото. Не, че за тях не се е говорило и писало през годините, но е добре някой да разследва как стана истинската трансформация:
  • външнотърговските дружества;
  • Българската външнотърговска банка и дъщерната „Литекс банк“ (Бейрут);
  • „куфарчетата“ на върхушката на БКП/БСП;
  • аферата „Акрам“;
  • фалитите на банки и изнасянето на пари през Софийското летище по виденово време (мисля, че и Едвин Сугарев беше писал навремето за това).
Сигурно не всички хора, които работят в днешните служби за сигурност са корумпирани, но се страхувам, че те са бързостопяващо се малцинство, защото там все още действат старите лица, старите схеми, прийоми и методи на ДС, пренесени „творчески“ в днешните служби за сигурност. И те поддържат корупцията с всички сили.

Ще завърша с пример: преди години, когато атакувахме концесията за ски-зоната в Пирин, човек от икономическата полиция казал (и то доброжелателно!) на наш сътрудник следното: „Къде сте тръгнали? Там са наши бивши колеги от службите. Я по-добре се разберете, вземете им парите...

А тук интервюто е публикувано и в медиапул (с леки намеси).


Е, истината лъсна, най-накрая

Не, че не беше ясно, че агент "Димитър" (Кеворк Кеворкян) е обикновен доносник, но най-сетне има писмени текстове, доказващи неговото падение. Публикациите във вестник "Галерия" и сайтът "Разкрития" (колкото и източниците да се считат за спорни от някои), слагат край на мита за "дисидентстването" на "Всяка неделя", "борбата със Живков", "другомислието", "демокрацията в телевизията" и прочее глупости.

Сайтът публикува доносът на "Димитър" срещу Дмитри Иванов (друг участник в "свещената крава" "Всяка неделя", информация за чието сътрудничество със службите беше публикувано от Комисията по досиетата). Последният брой на "Галерия" от 26.11. публикува доноси срещу Радой Ралин, Борис Димовски, Васил Цонев, Светлозар Игов, Дончо Цончев и участниците в срещата с германския президент Рихард фон Вайцзекер (22.11.1988 г.)

Добре е когато лъжите за българските "дисиденти" и "скрита съпротива" се откриват пред гражданството макар и по този странен и не много чистоплътен начин

Затова изходът е ясен - цялата истина на масата! Официално и без шикалкаване.