14 декември - несъстоялата се българска антикомунистическа революция

Утре се навършват 20 години от прословутия протест на студентите и гражданството пред Народното събрание. Протест, който можеше да отключи българския преход към свобода и демокрация по друг начин. Ако бяхме по-напористи и по-организирани, ако тогавашните лидери на опозицията не разколебаха демонстрантите, ако... ако... Но както наскоро писах в един форум (не е мое откритие) - в историята няма "ако".

Какво се случи на 14.12.1989 г.? Независимите студентски дружества организирахме протест пред парламента срещу член първи и останалите от тогавашната конституция, според които цялата власт в страната принадлежеше на БКП и за автономия на ВУЗ-овете. На стълбите на Народния театър Емил Кошлуков прочете петицията, а после шествието тръгна през градинката зад Прирдонаучния музей и покрай "Александър Невски" към НС. После живата верига, присъединяването на гражданството (във форум на "Дневник" Красимир Гаджоков, тогава представител на ВМЕИ, твърди, че е имало около 40000 души на площада). Думите на Младенов за танковете, които Евгений Михайлов засне по случайност, балкона на Студентския дом, откъдето Желев, Тренчев, Берон, Ив. Трифонов и самият Кошлуков призоваваха хората да се разотидат.(Тези си спомням, но вероятно е имало и други, може би Георги Спасов или Любо Собаджиев, лека им пръст!)

Какво се случи и какво - не в детайли: за това сигурно има и архиви тук и там, ще се пишат спомени. По-важна е оценката. За мене това ще остане предателство на страхливци. Хора, които след това се криха зад "ненасилието" и "мирния преход", а вероятно някои от тях са имали договорки с Луканов и компания да се държи всичко под контрол. Като се навържат събитията - и нещата лъсват. Следващото голямо предателство беше Кръглата маса, по-следващото - признаването на изборите за ВНС от юни 1990 г., после - Конституцията, после - Боянските ливади... Някъде в началото - създаването на ДПС извън СДС и изземването на "турския проблем" от Доган и кликата около него. И той после лесно изхвърли непослушните и тези, които не бяха за противопоставяне със СДС.

В интервю за "Про и Анти", Фреди Фосколо смята, че е било необходимо лидерите на СДС да блокират "провокаторите" и да насърчат хората на площада да продължат твърдо една мирна окупация, по примера на чехите в Прага. Не знам, дали това изобщо би могло да се случи, нито дали желанието за атака на НС е било дело на провокатори. Защото провокаторите бяха вътре в Събранието и в Партийния дом. БКП се мотаеше с член първи, нарекоха хората "екстремисти"... Беше ясно от преди това, че нещата се правят в тайна. А и СДС се разграничаваше от твърдите антикомунисти като Илия Минев.

Ако по една или друга причина нямаше призиви да се разотиваме, по-вероятно щеше да има нахлуване в Събранието и погром. Ранени, убити, може би военно положение, репресии и т.н. Вероятно...

Но подобно развитие (или дори развитие във версията на Фреди Фосколо) щеше да има съвсем друг отзвук върху всички по-сетнешни събития. Съглашенците и перестройчиците щяха да бъдат изтласкани в ъгъла и радикализацията на СДС-върховете щеше да е неминуема. А това означаваше прът в сценария на лукановистите. И друго развитие на последвалите 20 години. Един добър сценарий би включвал реално ликвидиране на ДС и осветяване на агентите, лустрация на съда и прокуратурата, намаляване на икономическите лостове на БКП...

Но, както казах, в историята няма "ако". Днес можем само да съжаляваме за пропуснатия шанс и да продължаваме да разрушаваме митовете за "мирния" преход и "новите идоли", които се опитват да ни натрапят. И да запазим поне историята на прехода минимално извратена. За да могат и тези след нас да научат уроците от нашите слабости и грешки.

Като гледам сегашното правителство - може да им потрябва...

2009: България, изгубена в прехода

С наближаването на 10 ноември започнаха да се появяват много спомени, препратки, умилителни интервюта и прочее, които доказват нещо си, а най-паче съответните заслуги на автора или интервюирания към "делото". Рядкост са текстове, които дават някакви обобщаващи характеристики на събитията отпреди 20 години или на последвалия ги преход. В тази категория слагам текстовете на Едвин Сугарев, а днес попаднах и на едно много точно интервю с Иво Христов в "Гласове". На този фон поредните брътвежи на Желю Желев за "демокрацията и демократите", величаенето на "безкръвните нежни революции" (с подтекст - "на мене го дължите") в "Стършел" за пореден път доказват отдавнашната ми теза, че Желю нито може, нито заслужава да бъде сравняван с Хавел, Валенса и останалите харизматични и ясно определили се като антикомунисти лидери от Източна Европа отпреди 20 години.

"Гласове" обаче дава - може би случайно - един ключ към разбирането на българския преход, публикувайки учредителната декларация на СДС (тук). В декларацията се казва буквално: "В Съюза не могат да членуват фашисти, сталинисти, расисти, шовинисти и реваншисти."

 Нещо да липсва? Да, в СДС можеше да членуват комунисти! Заедно със забраната за членуване на "реваншисти", т.е. на истински антикомунисти като Илия Минев или Иван Дочев, които желевистите ненавиждаха, този факт предопредели последвалите съглашателства, следването указанията на Луканов, признаване на фалшивите избори през 1990 г., бъдещите разцепвания и отслабване на Съюза, "Боянските ливади" и т.н. От днешна гледна точка липсата на ясна антикомунистическа насоченост на СДС още от първия му ден доведе до по-сетнешната невъзможност Съюзът да изпълни докрай обективната задача на своето създаване и съществуване: да демонтира комунизма, да въздаде справедливост за комунистическите престъпления през периода 1944 - 1989 г. и да блокира възможността комунистите и техните сателити да трансформират властта си във власт на бъдещи капиталисти и собственици на огромната част от активите на страната.

Именно използването на неясния забранителен критерий за членство на "сталинисти", а не на ясния формален критерий "настоящи или бивши членове на БКП" (бих допълнил, че и доста "кандидат-членове на БКП", станали впоследствие седесари, нанесоха не малки вреди) позволи да се размият границите и да се девалвира моралния кредит на доверие в СДС, да се прокарват на различни нива погрешни решения, да се предава власт в ръцете на вече "бивши" и настоящи членове на БКП/БСП, които работеха в услуга на "Партията" или на себе си, да се саботират и малкото реални действия срещу БКП, номенклатурата и ДС.

Интервюто на Желев все пак е ценно с това, че лъсва една негова отдавнашна манипулация.  Желев казва: "...трябва да си припомним двата основни принципа, по които се изгражда демокрацията. Първият е, че демокрацията се прави от демократи, а вторият, че за да се получи истинска демокрация, трябва не само целите, но и средствата, с които се постигат, да бъдат също демократични." С подобни софизми той защитава всъщност абсолютния отказ от търсене на отговорност от БКП, сателитните й организации и отделни функционери, за причинените от тях бези на България и български граждани. Нещо по-лошо: според подобна теория всякаво търсене на отговорност се прирявнява на "репресия", "реваншизъм", "екстремизъм" и други етикети, с които беше блокирано елеметарното търсене на справедливост. Така бяха запазени - и нека този грях тежи върху всички, които изповядваха тезата за "не-реваншизъм" и "запазване на професионалистите" - непокътнати кадрите на съдебната система, превърнала се скоро след 10.11.1989 г. в открит защитник на мафията и пречка пред европейското бъдеще на България.

Да припомня: през зимата на 1989-90 докъм средата на 1992 г. огромна част от бившите комунисти очакваха да бъдат буквално извлечени от домовете си и изклани от седесарите. Тази теза беше разпространявана с пропагандна цел и желювчетата се вързаха да се оправдават. И започнаха да прокарват т. нар. "мирен преход", който стана формулата на опрощаване всички грехове на комунистите и тайните служби. Всичко, което беше по-твърдо като искания, беше окачествявано като "заплаха за мирния преход" и "искате да удавите страната в кръв". Не случайно нас, тогавашните активни студенти от времето на 14.12.1989 г. и на студентската стачка, както и участниците в "Града на истината" и в простестите срещу приемането на Конституцията, ни наричаха "лумпени", "екстремисти" и т.н., с цел да изкарат хората, които търсеха истината и свободата, най-големите врагове на нацията. И да отклонят вниманието от подготвяните и реализирани схеми на претакане на имущество, пари и власт.

Ако за нещо днес може да съжаляваме, то е, че тогава, в самото начало на прехода, още през декември '89-та и после - през 90-та, нямахме знанията, опита и волята да се противопоставим на пропагандата - и дори с цената на противопоставяне на Желев и остналите съглашенци от СДС - да поставим и отстояваме исканията за демократични, но твърди и безкомпромисни действия за ликвидиране на БКП/БСП (която дори не се извини за 45-те години комунизъм), за бързи пазарни реформи, подобни на тези в Чехословакия, Унгария, Естония, за налагане на правила, подобни на тези в следнацистка Германия (лустрация, забрана за упражняване на определени професии), за истинско разграждане на тайните служби и - де факто - за изграждане на България наново.

Не прозряхме (с отделни изключения) капана "мирен преход" и това позволи на "кукловодите" да наредят правилата по техен модел. Вярно е, че свалихме Петър Младенов от власт, вярно, че постигнахме автономията в университетите, вярно, че искахме да не се признават изборите - но това далеч не беше достатъчно! Желю призна законноста на изборите еднолично и по този начин започна да си "постила" за президентстването, загърбвайки по-големите национални цели.

Какво произлезе от всичко това е ясно. И тъжно. Защото днес България и българите са точно толкова далеч от истинската свобода, колкото и през 1990 г. Само изглежда, че не е така. (Тези дни си говорихме с Мария Панчева за свободата тук и в САЩ и установихме, че все пак има някои свободи, които са възможни само тук, в хаоса на България. Но истинската, голямата свобода е все още мираж.)

Ако трябва да говорим с притчи (по онова време притчата за 40-годишното скитане на евреите из пустинята беше популярна като алюзия за прехода), то България продължава да се скита все по-изгубена из пустинята. Минаха вече 20 от 40-те години, но нищо не става както трябва. Защото освен да измрат онези, които помнят робството (а това ще стане така или иначе) на България липсва другото важно условие, за което рядко се сещаме: липсват водачи, които знаят пътя през пустинята. И затова бяхме и сме принудени да търпим марксисти-демократи (някакво "дървено желязо"), мушмороци "ала Попов и Беров", бивши величия-комарджии, комунисти "второ" и "трето поколение", ченгета и мафиоти начело на държавата.

И да се изгубваме все повече и повече в търсенето на Изхода, рискувайки да приемем дори една "мека диктатура".

2009 г.: България, изгубена в прехода!

Истински комунист в трамвая

Прибирам се с трамвая. Чета вестник. С периферното виждам ,че се приближава мъж на години. Спира се, вглежда се във вестника ("Банкеръ") и... започва да ругае.
 - Фашисти. Превзеха държавата, фашисти, банкери, пишат с "ъ"...

Очевидно мрази стария правопис. Обяснението не се бави.
- Аз на 13 години през '44-та взимах властта. Щото седях до червеното знаме. Ама фашистите още тогава взеха властта и изпратиха истинските комунисти на фронта, да ги избият...  И тия, чавдарци са фашисти...

Не отговори на въпроса ми дали са фашисти и от шопския, трънския, рило-пиринския отряди, конекрадеца Чочоолу...

После ми "обясни" че фашисти са Желю Желев и тоя, дето сега го избрали за премиер... А Тодор Живков бил чичо на Симеон 2, защото Фердинанд му бил баща... След което се изсули на "Гарибалди".

Странно. За мене Желев винаги ще си остане свързан с комунистите, човека който предаде демокрацията и прокара в тяхна изгода "мирния преход". А БеБе - тук се изкушавам да цитирам думите на една видна "другарка", казани пред мой приятел, но му обещах, че няма да го компрометирам :))) С други думи - и БеБе си е комунистически продукт, който прокарва все хора на комунистите на ключови места из страната. А да не забравяме и кой толерираше мафията в България в началото на прехода.

Та такива типове се мотаят сред нас. "Мечтатели", които били "взимали властта на 9-ти". Признавам си - за момент ми се дощя да му размажа патетичната физиономия. А след малко нещо ми прищрака: то подобни дивотии се печатат комай в половината българска "преса".