събота, 31 октомври 2009 г.

Имитация на вентилация

Средата на седмицата. Цариброд, гарата. Във вагона нахлува тълпа от 20-30 човека. Ежедневната организирано- "неорганизирана" "дребна" контрабанда на цигари. В купето влиза странен тип с 4-5 чанти. Да го наречем В. Веднага започва да навива една от жените да му услужи и му прекара един стек цигари. Тъгува, че днес имал само 11. Нещо се притеснява, нервен е. Жената приема, от немай-къде. Опитва се да навие и другата жена, тя му отказва. Към мен не поглежда - вече гледам на кръв. Появяват се сръбските митничари. Стар познат им е.

Влизат нашите - и циркът започва. Някак между другото предупреждават "екипа", че на Драгоман има хайка. В. полудява. Между другото и кондукторите, и някои митничари го пообарват по задника съвсем откровено. Като стар познат. Полудяват и останалите. Започва се едно търсене на места за криене на полустековете (Който не знае - препакетиране на по 5 кутии в черна мека изкуствена обвивка. Като я мушнеш някъде, и да светне митничаря с фенерчето, може и да види само черна тъмнина :))) ) Нещо успяват да скрият, нещо - не.

Драгоман, гарата. Нахлува "хайката". Една митничарка подхваща В. Но нещо шефчето (на митничарите) изглежда играе за другата страна. (Щото и "бригадата" с цигарите си има шефче, и то нервно ходи из вагона.) Та шефчето се опитва да спасява В., който междувременно е декларирал на лютата митничарка цели 33 ... кутии. "Всичките отворени, за моя употреба." И оня го спаси... Обяснявайки на друг митничар, че жената нямала право да пребърка В., а трябвало той. И то вече В. си бил декларирал, та едва ли имало друго :-)))

Накрая свалят 5-6 каки от влака и събират около 15-20% от "реколтата", издърпани от разни "тайници". Как обаче не погледнаха в тоалетната и до сега не ми е ясно. Там - на дръжката отвътре виси една голяма торба с цигари, а на земята - една количките, от тези за пазаруване, пак пълна. В. се размина с 1-2 отнесени стека. И като орева орталъка... Нямало "емпатия" сред нас, да се поставим на негово място, да му помогнем с по един стек, отишла му печалбата... та чак до  "Бойко Борисов е латентен педерас"... Хеле успокои се "бригадата", успокои се и В., наизвади си обратно полустековете (тайно беше подпъхнал още един в чантата на жената, та ако я бяха проверили и нея сигурно щеше да изгори), извади тиксо, опакова всичко - и хоп - като подминахме Обеля, метна торбата през вратата на вагона... На Централна гара слезе ни лук ял, ни лук мирисал.

Петък вечер. В квартално барче, недалеч от центъра пийваме кротко и изпращаме Малкия на поредното турне. Дробим лафове, телефонираме на отсъстващи. Слушам някакъв разказ за ВМРО от наследник на един от родовете... По едно време някакъв тип се промушва покрай мене и минава зад бара при момичето. Викам си "Т. (собственикът, който отсъства) май има нов персонал". Ядец. Типът започва да оглежда бутилките за бандероли. Цивилно ченге. Оглеждам се - влезли са още един-двама униформени и четири-пет "цивилки". В гаражно барче!!! Този зад бара проверява общо 4 или 5 бутилки и излиза. Сядат с единия униформен и започват да искат документи, да търсят някаква друга жена... Откровено сговниха ситуацията. Казах на висок глас какво мисля за тях и си излязох...

Предполагам, че не са намерили нищо. Ако бяха хванали поне една бутилка сигурно щеше да има протоколи, арести, районно, "айде сега да се разпишете като свидетели"... Но като не откриха нищо (какво да откриеш, като на бара имаше сигурно около 20-на бутилки, а ченгето провери 5!) и започнаха откровеното заяждане.

Та на това аз му викам корупция par exellence. Организиран канал за трафик с елементи на мафия (щото нали участва и институцията "Митници" в лицето на съответните информатори и закрилящи). Милиционерски рекет в петък вечер. Добре - нека всичко да е "на дребно", за да не се обидят големите далавераджии...

Не знам как му вика Симеон Дянков, който се гордее с проактивната си политика за събиране на акциза. Препоръчвам му да му вика "имитация на вентилация". Защото като говори за събирането на акциза само клати клоните. Т.е. вентилира. И не точно вентилира, ами само си дава вид, че вентилира. Или поне неговите хора си дават вид. А той си дълбае дупка в стената на кабинета (по Галя).

четвъртък, 29 октомври 2009 г.

Renowned Turkmen Environmentalist, Andrey Zatoka, Sentenced to Five Years in Prison

October 29, 20009
                                               
Contact: Kate Watters: 703-299-0854
kate@crudeaccountability.org

Andrey Zatoka, environmentalist and civil society leader from Turkmenistan, was convicted of assault and sentenced to five years in prison by a judge in Dashovuz, Turkmenistan on October 29, 2009.

On October 20, 2009, Andrey Zatoka was arrested by the police in a Dashovuz bazaar, after he was attacked by an unknown man while buying groceries for his birthday. When Andrey approached the police for help, they arrested him instead of protecting him.  Following his arrest, Andrey’s wife, Evgeniia Zatoka, has been denied the right to see her husband.

“Andrey’s arrest is a miscarriage of justice,” said Kate Watters, Executive Director of Crude Accountability.  “Andrey has committed no crime.  We appeal to the international community, to the US and Russian governments and to the OSCE to raise Andrey’s case with the Turkmen authorities.  If the US, Russia and OSCE had sent observers to Andrey’s trial, as the international human rights community appealed to them to do, perhaps the outcome would have been different. It appears that the west has traded away protection of human rights for access to hydrocarbons.”

Andrey’s arrest and sentencing are the culmination of a three year long exercise in intimidation and harassment by the Turkmen authorities.  He was arrested in December 2006 and charged with hooliganism as he attempted to board a plane in Dashovuz, on his way to Moscow.  That charge was then changed to possession of dangerous substances after a vial of snake venom was found in his apartment.  Andrey spent 46 days in prison before he was let go on a suspended sentence.  In September 2007, Andrey was amnestied by President Berdymukhammedov.  However, he has been denied the right to leave Turkmenistan since his arrest.  Andrey holds joint Russian and Turkmen citizenship.

Andrey is the founder of the Dashovuz Ecology Club, one of Turkmenistan’s oldest and most respected environmental nongovernmental organizations, which was shut down in 2003 when the Turkmen government cracked down on civil society, changing the NGO law and making it virtually impossible to register a public organization with the government.

For more information about Zatoka’s case see www.crudeaccountability.org/en or www.azatoka.org.

сряда, 28 октомври 2009 г.

NO! to Belene coalition (BeleNE!) and urgewald

Press Release
28 October 2009

German Energy Giant RWE Withdraws from Bulgarian Nuclear Power Plant

Berlin / Sofia - In a letter to the Bulgarian Energy holding, the German company RWE today announced its withdrawal from the controversial Belene nuclear power plant (NPP) in northern Bulgaria. RWE cites doubts about the project’s profitability as the major reason for the company’s retreat.

“For the past 18 months, we’ve been pointing out to RWE that Belene is a high-risk project in terms of safety, economics, environment and corruption,” says Heffa Schücking from the German environment NGO Urgewald. “It sure took the company a long time to face up to the facts,” she comments. RWE’s decision comes in the wake of a broad grass-roots campaign of German environment organizations against RWE’s investment plans in Belene. Some 30,000 German citizens sent letters and petitions to RWE’s CEO asking him to withdraw from the project. Several of the company’s major investors also spoke out against the plan to invest into a NPP in an area of high seismicity in a country with low nuclear standards and high corruption.

“This is the beginning of the end of Belene,” says Petko Kovachev from the Bulgarian Green Policy Institute. “After 12 international banks decided to decline financing for the project in 2006 and 2007, RWE was Belene’s last hope,” explains Kovachev. RWE was slated to provide 49% of the project’s equity and its decision to withdraw sends out a clear signal to investors and banks regarding the project’s questionable economics.

“This is a huge success for civil society and nuclear safety in Europe,” says Albena Simeonova from the BeleNE! (No to Belene) Coalition in Bulgaria. Simeonova, who traveled to Germany last Spring to speak at RWE’s annual shareholder meeting, adds: “RWE never should have become involved in the crazy plan to build Russian nuclear reactors in an earthquake area. We are happy to hear that they have finally withdrawn from this dangerous project and hope that our own Government will now follow suit.”

Background:

Construction of the Belene nuclear power station started in 1985. From the beginning, there was controversy around the seismic risks as a large earthquake hit the region in 1977 and killed over 120 people only 14 km from the planned NPP site. The project was halted in 1991, and finally dropped in 1992 due to its environmental and economic risks. In 2003, however, the Bulgarian government restarted the project and in 2006, it decided to build two completely new reactors at the Belene site. The tender for construction was won by the Russian firm Atomstroyexport to build an AES-92 nuclear power station with two VVER 1000/466B reactors. This is a first of a kind reactor that has no operational record elsewhere in the world. The new Bulgarian government, which came to power in July 2009, is currently re-evaluating the project. Although it has also raised doubts concerning the project’s economic feasibility, the current government has nonetheless commissioned a consultant to help private investors for Belene.

Belene is estimated to cost around 10 billion Euros. In 2006, Deutsche Bank, UniCredit and 10 further large commercial banks all turned down applications to finance the project. In 2008 and 2009, several large energy companies also turned down invitations to become investors into the project.

For more information contact:

Heffa Schücking, heffa@urgewald.de , Tel: (49)-160-96761436
Albena Simeonova, tel.: +359.888 215 268
Petko Kovachev, petkok@bankwatch.org , +359.888 420 453

неделя, 25 октомври 2009 г.

Гарван гарвану око не вади

Сещам се за тази народна мъдрост, четейки какво е казала шефката на Народното събрание Цецка Цачева, цитирана от "Стандарт" по повод на заловения с подкуп плевенски прокурор.

"Ако съдебната власт поиска законодателни промени, парламентът ще изпълни задължението си и ще ги гласува, категорична бе Цачева. Тя отказа да коментира случващото се в съдебната власт, мотивирайки се с нейната независимост."

Подобни мисли могат да изразяват или косвена защита на гилдията и системата (което Цачева очевидно се срамува да каже направо) или абсолютно неразбиране нуждите на обществото по отношение на съдебната система.

Законодателите са избрани да правят закони, които да регулират обществените отношения по начин, добър за максимален брой граждани. Да се твърди, че една проядена от корупция система, каквато е българското правосъдие, трябва да "поиска промени" и тогава законодателят "ще изпълни задължението си" звучи като отказ на Народното събрание да си свърши работата.

Днешната ситуация изисква спешни, сериозни и всеобхватни действия на правителството, парламента и обществото, за да бъде коренно променена - ако трябва насила и въпреки желанието на засегнатите - ситуацията в съдебната система. Няма никаква необходимост членовете на тази система  да бъдат повече питани какво искат и какво не искат да им се случи. Те бяха не само питани, но и обявявани за единствените, които знаят какво трябва да се направи. И какво?  Съдебната система се провали и сега не трябва да й се дава шанс да мимикрира за пореден път. Тези хора трябва да разберат, че спрямо тях в обществото битува презумпцията за виновност. Виновност в корупция, отказ от правосъдие, конфликт на интереси, изпълняване и организиране на политически поръчки, подкрепа за мафията и т.н., и т.н. И няма на кого другиго да се сърдят за този образ, освен на себе си и на своите видни представители - вкл. в парламентите и правителствата през всичките тези 20 години.

Да, подобен подход ще засегне онези, които си вършат работата съвестно. Проблемът е, че те като цяло не могат да извършат необходимата промяна "отвътре", а в същото време са много пасивни и не подкрепят (с много малко изключения) нито дебата, нито опитите за промяна "отвън". В подобна ситуация ще им се наложи да понесат негативите, породени от техните корумпирани и податливи на манипулации колеги.

Както се вижда от думите на Цачева обаче, рискът НС да не предприеме нищо или да предприеме само козметични промени е огромен. Старият проблем - лобизмът и действията на представителите на гилдията в парламента, които защитават статуквото - е налице и в сегашното НС.  Затова единственото, което може да се направи е обществото и Брюксел да продължат натиска върху правителството и депутатите да си свършат работата.

събота, 24 октомври 2009 г.

Quo Vadis, "Мобилтел"

Цените на роуминга на "Мобилтел" в Унгария и Чехия:
  • препоръчана мрежа - 1,99 лв.
  • друга мрежа - 2,99 лв.
  • входящо повикване, препоръчана мрежа - 1,09 лв.
  • входящо повикване, друга мрежа - 1,39 лв.
  • смс, препоръчана мрежа - 0,59 лв.
  • смс, друга мрежа - 0,79 лв.
Цените на роуминга на "Мобилтел: в Словакия:
  • препоръчана мрежа - 0,99 лв.
  • друга мрежа - 1,99 лв.
  • входящо повикване, препоръчана мрежа - 0,55 лв.
  • входящо повикване, друга мрежа - 0,85 лв.
  • смс, препоръчана мрежа - 0,49 лв.
  • смс, друга мрежа - 0,69 лв.
След като има европейски правила за  цените на роуминга, и след като поне един български оператор успява да се справи с тях ("Глобул"), остава въпроса, защо "Мобилтел" държи високи цените на роуминга за своите клиенти. Тук няма място за дискусия, а за действие. И ако някои са решили да дерат клиентите си, за да покриват например безумията на Батков в "Левски", други много лесно могат да решат да започнат анти-"Мобилтел" кампания. Което е изключително лесна задачка за изпълнение. И тогава на някои тарикати ще им се стъжни...

"Знай своя род и язик"

Според "Медиапул": "Русия едва ли ще върне документите, изнесени от България в края на Втората световна война, но "ще сме щастливи да получим и ксерокопия". Това каза в сряда новият директор на Държавна агенция "Архиви" проф. Георги Бакалов при представянето на ръководния екип."

 Изглежда исконното българско качество да се "зъбим на тирана" само когато сме на маса, се проявява отново. Много лесно се отказваме от някои свои интереси, включително, види се, и що се отнася до историята ни. След като, от една страна БеБе и Тр. Тр. клекнаха пред Русия за енергийните проекти, сега от своя страна и проф. Бакалов се отказва да води битката докрай за българските архиви.


И тук не става дума само за документите, откраднати от СССР след II световна война и квалифицирани от тях като " трофеи от държава-съюзник на Третия Райх". Добре е ясно да се постави въпроса за цялото българско книжовно и материално наследство - от изнесените църковни книги и вещи от  времето на Второто българско царство, през Възраждането до началото на Третото българско царство.

понеделник, 19 октомври 2009 г.

Три и половина

Този текст - който всъщност съдържа три тези, под които се подписвам и още една, която е много спорна - е резултат от дългото четене на книгата на Лестър Търоу "Съдбата обича смелите: (Lester Thurow, "Fortune Favours The Bold"). Заглавието (на текста, не на книгата) е вдъхновено от групата "Три и половина" (Малкия, където и да си - не късай струните, vær så snill :)

Едно: "Успехите и провалите на капитализма могат да се обяснят с три фундаментални човешки качества - алчност, оптимизъм и стаден манталитет."

Това твърдение не се нуждае от коментар. Днешната криза - породена именно от тези три човешки качества - е коментарът.

Две: "Никога не е имало реална икономика само с частна собственост. Винаги има неща, които се управляват колективно - пътищата и образоването например. Никога не е имало реална икономика без никакви права на частна собственост. Винаги има неща, които се управляват частно - например личните вещи в един кибуц. Винаги е стоял въпросът за точния баланс между колективната и частната собственост. Къде би трябвало да минава границата? Може да бъде прекарана на различни места, но капитализмът чисто и просто не функционира, ако не е ясно точно къде минава границата."

Всички критици на зелената фискална реформа трябва да осмислят горната теза. Самият факт, че ние, зелените, говорим за границата между частното и общественото, е доказателство, че зелените не са "леви". Мястото, където ние прекарваме границата, е една от основните разлики с класическия либерализъм и с другите форми на пазарна икономика. А границата са приходите (и разходите, разбира се) в публичните финанси. Повече данъци върху природните ресурси (за да направиш ползвателите им максимално ефективни) и по-малко данъци върху труда и (донякъде) върху клиента (ДДС) - това е границата, която предлагаме.

Три: "Закони, чието изпълнение не може или няма как да бъде наложено, са по-лоши от липсата на закони, защото пораждат незачитане на правната система."

Майната му на Сократ ("По-добре лош закон, отколкото никакъв закон"), бих казал, ако се казвах Соломон Паси :-)  Ако един закон не може да работи, тогава защо ни е? Само да произвежда проблеми? Което и обикновено се случва с лошите закони. Има много безумия в правото - както навсякъде. И това е, което трябва да се признае. И да се спре привилегията на "правниците" да тълкуват живота на хората във всеки един момент. Днешната ситуация с правото е израз на алчност и гордост, не на свобода.

И сега "половинката": "Бихме могли да разберем причините за неспазване на патентните права при животоспасяващите лекарства, но индийците не зачитат повече и авторските права върху музикалните дискове, при които не става дума за живот и смърт".

Е, музикалните дискове са крайния вариант и ако ме питате, аз съм готов да си плащам за тях (което и правя в повечето случаи). Но има много други парливи въпроси, преди да стигнем до изкуството - гените, "патентите върху живота", храната, лекарствата, енергията... Кражбите от страна на мултинационалните компании на открития, направени в бедните страни.

Капитализмът е сложен, защото изисква решения и отговорност. Никой не мисли за тебе, нито те "оправя" (освен в "оня" смисъл). Това да разберем в България - все ще е от полза. И тогава вероятно може да започне разговорът за това, къде отиваме.

Левски - Берое 0:1

Освен радостта от победата, важното в тази среща е израстването на Илиян Илиев като треньор. Отдавна не съм чувал треньор, който директно си признава, че е загърбил красотата на играта заради резултата. Признавам си, че грозните победи не ме кефят. Но в същото време е много честно, когато треньорът казва истината, а не увърта, за да се хареса.

Добре е, че схемата на "Берое" не беше с балтиите напред! Защита, дори на моменти глуха защита - но без ексцесии! Е, Илиян успя. В Стара Загора има хора, които не го харесват като треньор. Не мисля, че са прави. Всъщност Илиев има нужда от това, да бъде окуражен. Не е най-великият треньор - и няма нужда. Но има нужда от подкрепата на феновете.

След тази луда, луда победа на "Герена", се надявам да я получава все повече. За да видим БЕРОЕ отново в Европа. Да, има и други фактори за да стигнем дотам, но стабилен треньор с няколкогодишна визия е един от важните сред тях.

А на левскарите - сред които имам много приятели - пожелавам да се справят с Бай Ганю така, както ние се оправихме с Банев!!!

събота, 17 октомври 2009 г.

Ренесанс на ядрената енергия?

За всички, които знаят немски, тук могат да прочетат един нов доклад, който твърди, че до 2030 г. никакъв ядрен ренесанс не се очаква. Напротив - броят на атомните реактори ще намалее с 22% до 2020 г. и с 29% до 2030 г. спрямо този от март 2009 г.

Ето и резюме на английски:

Objective: Many countries have recently expressed a growing interest in nuclear energy. This study aims at providing a realistic outlook of the probable worldwide future use of nuclear energy until the year 2030. We answer the question whether nuclear energy is likely to undergo a renaissance in the future.

Methodic approach: After briefly surveying the current status and the history of the worldwide use of nuclear energy, we present international scenarios of nuclear energy use, as well as announcements of new nuclear reactors. The list of reactors officially rated as ”under construction” by IAEA is critically evaluated. At the core of our analysis is the evaluation of announcements of new reactors in view of challenges with regard to infrastructure, fuel supply, financing and other possible barriers. We assess each country’s announcements by means of an indicator-based method that considers a country’s political stability and its practical experience with reactor-building, its credit rating, the chances of realization in the context of the respective energy market, the limited global supply of reactor pressure vessels, and the current world economic crisis.

Results: We do not expect a renaissance of the use of nuclear energy until the year 2030. Instead, shutdowns of aged plants will lead to a decrease in the total number of plants, installed capacity and electricity generation from nuclear power plants. Until the year 2020, the number of reactors in operation worldwide is likely to decrease by 22 %; until the year 2030 by about 29 % relative to the reference level of March 2009. In spite of an increase in construction activity compared to construction in the last 10 years, the building boom of the 1970s/80s will not be reached again. Announcements for new reactor are currently increasing. However, ambitious announcements of the past – in particular in the USA, but in other countries as well – have subsequently not materialized. We expect that about 23 % of all the projects announced by the German ”International Journal for Nuclear Power” ATW for the time until 2020 will be realized, and that about 35 % of the projects announced by the World Nuclear Association (WNA) for the time until 2030 will be realized. The development path we consider to be realistic specifically depends on the chosen assumptions regarding the remaining lifetime of existing nuclear reactors and the extent to which the announcements of China, Russia, the USA, India and Japan will materialize.

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Трите пъти на Сарко или как Бойко може да се превърне в Р. Овч.

Сарко казал на Бойко три пъти думата "Чернобил", каза самият БеБе след срещата си в Париж. Отделно го попитал: "Е, по какъв начин вие се отделяте от Русия, след като всичко е поръчано в Русия?" Какво е казал нашия човек на Сарко в отговор не става ясно.

В замяна на това става ясно, че "трябва да търсим начин да спасяваме този проект, иначе [това са] хвърлени на вятъра едни пари". Както и, че затворените реактори в АЕЦ "Козлодуй" имали още "30 години живот". Според БеБе "търсим европейски партньори и да финансират, и да гарантират" АЕЦ "Белене", а хора като Саркози или Меркел биха могли да гарантират сигурността на централата.  (Всичко за визитата според БеБе тук и тук.)

Да очакваш политическо лице да гарантира ядрената сигурност е невероятно очакване. То измества проблемите в друга плоскост, в плоскост, чийто най-важен въпрос е: "След като знаеш, че даден проект "не ни трябва" и е правен само за да помпи определени фирми и лица с лесни пари за сметка на държавата (т.е. корупция), защо смяташ, че трябва някой да ти "гарантира" друг важен проблем (сигурността и безопасността), за да можеш да продължиш с корупцията?" А, че БеБе знае - в това спор няма. Особено след думите на финансовия министър Дянков вчера.

И за да съм ясен: Сарко не е обещавал нищо на Бойко. Това вече е написано в съответните издания (Platts Nucleonics Week, автор An McLahlan). Според цитирания в изданието говорител на Саркози, Pierre Regent, никакви конкретни и прецизни договорки за "Белене" не е имало. Общите изказвания напомнят по-скоро за постоянните опити на Сарко да лобира за френската ядрена индустрия,  но в никой случай не "гарантират" нито финансиране, нито - още по-малко - бъдеща сигурност на проекта.

От всичко това следва извода, че БеБе комай е стъпил на пътечката на бившия министър Румен Овчаров - да вижда във всекиго и във всичко подкрепа за АЕЦ "Белене". Р. Овч. наприказава толкова нелепици за това как половината свят се натиска да строи или да си загроби парите в АЕЦ "Белене", че моите приятели от различни организации из Европа с присъщата си тактичност го нарекоха "най-големия ядрен блъфьор". (Аз бих го нарекъл просто "лъжец".)

Борисов сам трябва да реши дали иска да е поредното "лъжливо овчарче" или честно да признае, че трябва да спрем завинаги този безсмислен обект на желанията за кражба от страна на енергийната мафия!


сряда, 14 октомври 2009 г.

Да попаднеш на кофти "учители"

Бойко Борисов трябва да е свръх интелигентен. Това е изводът от думите му пред "Фигаро"  препредадени днес и от "Стандарт".

Ето и цитата (на български): "Имах уникалния шанс да слушам в неофициална атмосфера както първия човек на комунистическия строй, така и неговия антипод - бившия цар. Онова, което чух от тях, ме научи да разбирам историята, механизмите на икономическото управление и световната политика."

Да припомним: Живков докара България до два фалита (справка разследването на Христо Христов, "Тайните фалити на комунизма"), натресе на страната една дивашка, подчинена на волята на СССР,  "индустриализация", която доведе до обезлюдяване и деградиране на цели региони, поставяйки основата на бъдещата (след 1990 г.) масова емиграция към София и чужбина. Историята по времето на Живков беше пренаписвана, докато се угоди на "принципите на марксизма-ленинизма", вкл. и от самия Живков (напр. за съпротивата и партизанското "движение"). Което беше против "канона" се заличаваше от масовата литература или от учебниците. Имаше инкриминирани и заклеймявани историци. "Световната политика" на Живков се състоеше в това да се прегръща с Брежнев за да изкрънка петрол, заеми или други суровини, срещу това България да бъде най-верния сателит на СССР, да предлага страната ни за 16-та република на СССР, да се "снишава" пред перестройката, да организира контрабандата на оръжие, наркотици и т.н. за други саптрапски режими (вкл. Либия, Алжир, Никарагуа, Ирак и т.н.), да се заиграва с Япония за някои заем и все в тоя дух.

ССКГ (или С2) е също интересна птица. Неговата биография (с всичките "задявки" какво и къде бил учил, кого и за какво бил консултирал, кои ордени продал и т.н.) беше дъвкана прекалено дълго и прекалено скоро за да се връщам към нея. "Историчността" на особата се състоя в това да си реституира гори (вкл. както се оказва някои - по два пъти) и имоти (за които се твърди, че са платени от "цивилната листа", т.е. те са за ползване, а не лични имоти на Борис III, респ. наследниците му. Виж тук). Икономиката - ще започнем с БТК, магистрала "Тракия", "Булгартабак", "Кремиковци"... Световната политика - тук вече особата е наистина уникален. Но по един специфичен, монархически начин. Видяхме "арабските приятели", видяхме и други действия (Ирак, Либия), както и проруската линия. (Споделям мнението, че подписването на Договора за присъединяване не може еднозначно да се вмени като успех само на правителството на С2, още по-малко на президента-антиевропеец Гоце.)

Странни учители прочее... Трябва да си свръх интелигентен, прозорлив и талантлив, за да можеш от двама "отрицателни герои" да си извадиш правилните уроци. Което БеБе претендира да е направил.

Последното доказателство за това са думите му, че всички които го критикуват, трябва да замълчат. Думи, които издават добре научените "уроци" на Живков и на С2.

вторник, 13 октомври 2009 г.

Резилът на десетилетието: футбол

И да не си помислите, че загубата от Кипър с 4:1 печели приза. Не, печели го вестник "Седем" и някой си Ефрем Димитров. За страница и половина комунизъм, лизачество и наколенки под надслов "Бойко Борисов и футболът" ("Седем", бр. 39, 7-13 октомври 2009 г., стр. 22-23).

Навремето, в началото на 70-те,  Политбюро на ЦК на БКП се опита да "оправи" футбола с прословутия пасквил "Да изкореним недъзите на българския футбол". Тъпанарите от Политбюро мислеха, че могат да нареждат на Играта. Единственото, което успяха беше да изхвърлят "Берое" от "А" група и да спрат полета на отбора за поредната Балканска купа.

Днес лицето Е.Д. се изживява като Политбюро на ГЕРБ. По-точно като вътрешен глас на ПБ на ГЕРБ, доколкото и ГЕРБ, и нeговото ПБ и т.н. е все БеБе. Ето що реди "вътрешния глас":

"Ако има фигура, която може да извади футбола от това състояние [тоталният провал] - това без съмнение е Бойко Борисов.

В този смисъл Борисов е в по-голяма степен владетел, отколкото политическа фигура."

Много голям и загорял език ще да има лице, което може да напише горното. А като се има предвид, че някъде из текста е ударил и една-две шпакли на Борислав Михайлов, то работата направо си плаче за Истанбул.

За да не се занимавам с БеБе, който така или иначе се изказва за всичко, ще напомня следното: БФС е част от системата на УЕФА и ФИФА. Тези две организации се ползват с някакви неясни, но достатъчно силни права на екстериториалност, т.е. не подлежат на държавен, съдебен и всякакъв контрол от национални или местни власти. И като така логиката изисква да не търсят подкрепа от онези, от които не зависят, когато се оакат.

Прочее, нито на БеБе му е работа да мисли как да оправя футбола, докато е премиер, нито на някой друг от държавата. Единственото, което може да направи държавата е да забрани всякакви държавни средства да отиват за футбола (извън детско-юношеския, който би трябвало да е част от физическото възпитание наред с останалите колективни спортове).

Михайловци, Лечковци, Сираковци и тути кванти - достойни наследници на Батето - да се оправят сами. Имат си "национален отбор" - да си го носят на гръб. Както и първенството и т.н.

Това не непременно означава фалит на футбола. Напротив, означва, че някои хора трябва да си размърдат задниците, да започнат да работят, да спрат екскурзиите, чалгата, дребните сметки и т.н. Да си изчистят дворчето (разните там "куфари" и прочее "интересни" лица), да накажат един-двама футболни президенти, да пре-лицензират футболните мениджъри (търговци), да дадат на Лигата повече права и т.н, и т.н. След като са "държава в държавата" - да свършат и малко работа.

PS: А "Берое" ще се оправи и без държавата и тежката десница БеБеюва. Имало е и по-тежки времена.

PPS: Чудя се, защо в България някой "президент" не купи едно парче земя и не изгради стадион (спортен комплекс) на "зелена поляна"? Все искат държавата да им даде я "Герена", я "Армията", я "Лаута" ("Юрий Гагарин" го прилапа варненското трибуквие и му разказа играта).

събота, 10 октомври 2009 г.

Истински комунист в трамвая

Прибирам се с трамвая. Чета вестник. С периферното виждам ,че се приближава мъж на години. Спира се, вглежда се във вестника ("Банкеръ") и... започва да ругае.
 - Фашисти. Превзеха държавата, фашисти, банкери, пишат с "ъ"...

Очевидно мрази стария правопис. Обяснението не се бави.
- Аз на 13 години през '44-та взимах властта. Щото седях до червеното знаме. Ама фашистите още тогава взеха властта и изпратиха истинските комунисти на фронта, да ги избият...  И тия, чавдарци са фашисти...

Не отговори на въпроса ми дали са фашисти и от шопския, трънския, рило-пиринския отряди, конекрадеца Чочоолу...

После ми "обясни" че фашисти са Желю Желев и тоя, дето сега го избрали за премиер... А Тодор Живков бил чичо на Симеон 2, защото Фердинанд му бил баща... След което се изсули на "Гарибалди".

Странно. За мене Желев винаги ще си остане свързан с комунистите, човека който предаде демокрацията и прокара в тяхна изгода "мирния преход". А БеБе - тук се изкушавам да цитирам думите на една видна "другарка", казани пред мой приятел, но му обещах, че няма да го компрометирам :))) С други думи - и БеБе си е комунистически продукт, който прокарва все хора на комунистите на ключови места из страната. А да не забравяме и кой толерираше мафията в България в началото на прехода.

Та такива типове се мотаят сред нас. "Мечтатели", които били "взимали властта на 9-ти". Признавам си - за момент ми се дощя да му размажа патетичната физиономия. А след малко нещо ми прищрака: то подобни дивотии се печатат комай в половината българска "преса".

"Миджур" 55

Вчера отидох в Сметната палата за един документ. Оказа се, че са ме търсили да ми го връчат преди 4 месеца. На личен адрес: София, ул. "Миджур" 55.

Добре, че бях в настроение... (Свилен Овчаров може да възрази на това :) ). Според служителката, те намерили този мой адрес в системата на СГС. Интересно, твърде интересно. Защото на този адрес съм живял някъде между 1986 и 1990 г.!!!

Питам се, какво ли търси точно този мой адрес в разни масиви и бази данни. В упоменатия период (а и в 20-те години след това) съм живял на поне 30-на места из София. Защо не са го пратили на адреса на личната ми карта? Той не е ли в масивите?

Има много гнилоч в българските административни бази-данни. И хората, които се грижат за нея винаги са "невинни". А това всъщност е една самоподдържаща се система на бюрокрация от комунистически тип. И това е light версията. Hard-версията е, че ДС и нейните останки не спят...

В Сметната палата просто имаха късмет. Но винаги в такива случаи ми идва една идея - след като администрацията ни тероризира, защо ние я търпим. Време е да ги психясаме!!!

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

МОСВ: Ерата на бюрокрацията се завръща?

Днешната среща с министъра на околната среда и водите г-жа Нона Караджова, зам.-министъра, г-жа Евдокия Манева и екипът им с граждански организации се очакваше с особен интерес. И - макар индиректно - даде отговор на много въпроси. За съжаление - отговори не много обнадеждаващи.

Общият извод е, че в МОСВ се връща духът на бюрокрацията и не се появява онова, което се нарича "правене на политики" ("making policies"). На преден план се изтъкват процедурата, "спазването на законността", сроковете, "да не спираме развитието", "не всичко може да се забрани", "помолихме колегите да..." и прочее.

На импровизирания тест за "спазване на законността" г-жа Караджова се провали. Тя не успя да защити позицията си за легалната възможност се самосезира и да отмени груби нарушения на закона, реализирани в решения на директорите на РИОСВ във Варна (Камчийски пясъци) и Бургас (Иракли). Подобен провал бяха опитът да ни убеди, че "Горна арда" не се нуждае от нова оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), въпреки че предишният е издаден по стария Закон за опазване на околната среда и съответно е изтекъл, както и че не трябва да се прави нов ОВОС на АЕЦ "Белене".

Стана ясно, че независимо от увеличаване срока за оценка на качеството на докладите за ОВОС (ДОВОС) няма гаранция, че експертите, които системно дават лоши ДОВОС-и ще бъдат санкционирани по някакъв начин. "Нека пазарът реши" - беше присъдата на г-жа Караджова. Няма лошо, но тук имаме проблем, който пазарът не може да реши. Защото ако един лекар дори по небрежност допусне осакатяване или смърт на пациент, той подлежи на съд, санкции, затвор. А един експерт, който позволява да се реализират проекти, които могат да доведат до осакатяване, трайни здравни проблеми или смърт, ще бъде наказван (евентуално) "от пазара".

Проблемите с презастрояванията по Черноморието и планините, въпреки емоционално-умилителните отклонения на г-жа Караджова, изглежда ще останат и в бъдеще. Така е, когато няма ясно осъзната политика за това кое все пак трябва да се ограничава и до колко.

Фактът, че г-жа Караджова е разписала няколкостотин решения за водоползване има спорен ефект. Да, тръгват проекти. Но кой може да каже дали всички те не увреждат природата, не отнемат вода  за по-маловажни цели и т.н.? Ето отново - при неясна политика, "карай да върви и да има работа за бизнеса" не е най-добрия подход. Особено за едно министерство, което ТРЯБВА ДА ВЗИМА РЕШЕНИЯ ЗА РАЗЛИКАТА между добра и лоша инвестиция от гледна точка на хората и природата. Тежка отговорност, няма спор...

Разбира се, имаше и определено добри ходове - например искането за започване на Екологична оценка на бъдещата стратегия  за енергетиката или ревизиите на РИОСВ и басейновите дирекции. Заявена беше и готовност за конкретен диалог по конкретни проблеми, за повече прозрачност в МОСВ. В този смисъл не всичко е загубено и всички очакваме позтивни и ефективни резултати от тези действия.

Важно е обаче да се осъзнаят две неща:

1. За добро или за лошо, г-жа Караджова и г-жа Манева са може би единствените с дългогодишен опит в своя ресор сред министрите от кабинета. В тзои смисъл никой няма да ги чака да "се запознават" с ресора си. Те са наистина от малкото които "знаят и могат", защото вече са го правили. Парите на ЕС не са целта, те са средството - и това също им е известно.

2. МОСВ е министерство за защита на природата от свръхизтощаване, съсипване и замърсяване. В този смисъл не е работа на МОСВ да се грижи толкова за рахатлъка на бизнеса, а да го накара да спазва правилата. Както и гражданите - за отпадъци, води, въздух. За целта е нужно да се приемат стриктни проевропейски проекологични политики, които да се превърнат в закони и подзаконови актове. Готов съм да седнем и да смятаме с всеки, че ползите от наличието и спазването на подобни политики ще са истинското "win-win-win" решение за гражданите, за бизнеса и за природата.

Както казах, имаше и свежи нотки, но оттук нататък трябва работа. И то не за безразборно подписване на разрешения "на всекиму - според потребностите", а за опазване на природата и здравето на хората. Това също е бизнес и пазар, ако мога да вляза в тона на г-жа министърката.

В противен случай - за гражданските екоорганизации Брюксел винаги е бил близо. И г-жа Манева, и г-жа Караджова помнят за това от предишното си пребиваване в МОСВ.

вторник, 6 октомври 2009 г.

Най-големият балък сред министрите?

Започвам да вярвам, че Симеон Дянков е най-големият балък сред министрите. Докато се бори да върже бюджета, БеБе му играе сечено с АЕЦ "Белене" и тръбопроводите. С искането за еврокомисар по енергетиката за Румяна Желева играта навлиза в нов етап. Елемент от който са повече държавни пари за енергийната мафия, за В. Златев и С. Дончев.

Та току-виж, Симеон Дянков станал симпатичен. Какъвто не би трябвало да е, след като е работил за Световната банда :)

Но... Винаги има едно "но". Ами ако Дянков не е балък, а участник в схемата? Работейки в Грузия, той е един от хората на Световната банка в тази страна, които публично се изказват положително за работата на Каха Бендукидзе. Да припомним кой е Каха Бендукидзе: руски олигарх и след това - министър на икономиката и държавен министър на икономическото развитие. Свръхлиберален като политик, той продава всичко, което може да се продаде в Грузия. Това, обаче не е важното за нас. Важното е, че Бендукидзе беше основният собственик на ОМЗ (Русия) - компанията, която произвежда атомните реактори и която, чрез сложни връзки, беше съсобственик в "Шкода" по времето, когато последната беше кандидат за АЕЦ "Белене". И загуби от кого - от руската "Атомстройекспорт", където ОМЗ също имаше някакво участие. Или обратното - все тая.

Та, ето, "добрият" Дянков иска да спре АЕЦ "Белене", но "лошите" не му дават. Кои са "лошите"? Питайте БеБе, той знае. Но знае и за едни около 250 милиона евро, които са предназначени да се раздадат из България за да се случи АЕЦ "Белене". Знае ли за тях и Дянков?

И не е ли по-добре да си платим неустойките, за да се откачим сега от руската политико-енергийна мафия. После ще е невъзможно.

неделя, 4 октомври 2009 г.

170 малки гоцета, йо-хо-хо и един архар!

Според в-к "Капитал" от 03 октомври се оказва, че в т.нар. "Президентство" работят цели 170 човека. Има поне две причини (освен за да не се харчат пари на вятъра) този брой да бъде съкратен до не повече от 50 човека. При по-внимателен анализ и тази бройка може да се окаже завишена. Едната причина е наличието на звена, несвързани с правомощията на президента. Ето с какви "съвети" се е обзавел наш Гоце:
  • Съвет по икономическо развитие и социална политика
  • Съвет по етнически и религиозни въпроси
  • Съвет за децата и младежта
  • Съвет по духовното развитие
  • Съвет по европейска и евроатлантическа интеграция
  • Съвет за изследвания и анализи
  • Съвет за информационни технологии
Както се вижда Гоце се занимава извън правомощията си с икономика, социална политика, религия, етноси, деца, младежи, духовно развитие, европейска интеграция,  евроатлантическа интеграция, информационни технологии.

Втората причина е, че набърквайки се на практика във всички сфери на управлението, президентът формира един незаконен център на власт. С това той не само не гарантира "политическа неутралност и устойчивост", но напротив - произвежда интриги и често откровено пречи на Народното събрание, правителството и институциите. В случая с Гоце този проблем е още по-изострен поради неговата ДС-арщина и русофилията, стигаща до потъпкване на националните интереси в сферата на енергетиката например.

Най-накрая е необходимо да се преосмисли правото на президента да назначава на квотен принцип членове на Конституционния съд, УС на БНБ, СЕМ, КРС, Комисията за защита от дискриминация, както и Главния секретар и директорите на националните служби на МВР.

Все пак винаги може да има място за един експерт, който да информира президента за специфичните закони за лова в страните, които Гоце посещава за да не стават повече издънки като тази с архара.

петък, 2 октомври 2009 г.

1 евро = 2,40 лева. Скоро?

Прогнозата, че идва девалвация на лева е от последния брой на изданието " Emerging Europe Monitor" (http://www.emergingeuropemonitor.com). Уточнявам - броят от октомври 2009 г. още не е на сайта.

Ето дословния цитат от хартиената версия: "We still expect to see the lev devalued by end-2010 (targeting an adjustment of around 20% to BGN 2.4000/EUR). Giving the exsiting difficulties in serving debt as a result of higher borrowing costs, rising unemployment and slowing wage grouth, forcing downward price adjustments could spark a damaging debt-deflationary spiral, which ultimately we expect to shift economic incentives in favour of devaluation. While deflationary forces will remain pronounced as the private sector deleverages, a devaluation would fuel inflationary pressures over the medium term by raising the cost of imports."

Ясно и кратко. Поредното удавяне на давещите се отново е в ръцете на правителството.

Сега е момента да бъде попитан Симеон Дянков дали тези прогнози са верни ли не. Той има не повече от три хода:

1. Да се държи като български министър и да не променя курса на лева.
2. Да се държи като чиновник от Световната банка и да го промени - с 20 или с 200 процента - все тая.
3. Да шикалкави - което също е много българска черта.

Е, има и скрит четвърти ход - да попита Бойко, който знае всичко...