Днешната среща с министъра на околната среда и водите г-жа Нона Караджова, зам.-министъра, г-жа Евдокия Манева и екипът им с граждански организации се очакваше с особен интерес. И - макар индиректно - даде отговор на много въпроси. За съжаление - отговори не много обнадеждаващи.
Общият извод е, че в МОСВ се връща духът на бюрокрацията и не се появява онова, което се нарича "правене на политики" ("making policies"). На преден план се изтъкват процедурата, "спазването на законността", сроковете, "да не спираме развитието", "не всичко може да се забрани", "помолихме колегите да..." и прочее.
На импровизирания тест за "спазване на законността" г-жа Караджова се провали. Тя не успя да защити позицията си за легалната възможност се самосезира и да отмени груби нарушения на закона, реализирани в решения на директорите на РИОСВ във Варна (Камчийски пясъци) и Бургас (Иракли). Подобен провал бяха опитът да ни убеди, че "Горна арда" не се нуждае от нова оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), въпреки че предишният е издаден по стария Закон за опазване на околната среда и съответно е изтекъл, както и че не трябва да се прави нов ОВОС на АЕЦ "Белене".
Стана ясно, че независимо от увеличаване срока за оценка на качеството на докладите за ОВОС (ДОВОС) няма гаранция, че експертите, които системно дават лоши ДОВОС-и ще бъдат санкционирани по някакъв начин. "Нека пазарът реши" - беше присъдата на г-жа Караджова. Няма лошо, но тук имаме проблем, който пазарът не може да реши. Защото ако един лекар дори по небрежност допусне осакатяване или смърт на пациент, той подлежи на съд, санкции, затвор. А един експерт, който позволява да се реализират проекти, които могат да доведат до осакатяване, трайни здравни проблеми или смърт, ще бъде наказван (евентуално) "от пазара".
Проблемите с презастрояванията по Черноморието и планините, въпреки емоционално-умилителните отклонения на г-жа Караджова, изглежда ще останат и в бъдеще. Така е, когато няма ясно осъзната политика за това кое все пак трябва да се ограничава и до колко.
Фактът, че г-жа Караджова е разписала няколкостотин решения за водоползване има спорен ефект. Да, тръгват проекти. Но кой може да каже дали всички те не увреждат природата, не отнемат вода за по-маловажни цели и т.н.? Ето отново - при неясна политика, "карай да върви и да има работа за бизнеса" не е най-добрия подход. Особено за едно министерство, което ТРЯБВА ДА ВЗИМА РЕШЕНИЯ ЗА РАЗЛИКАТА между добра и лоша инвестиция от гледна точка на хората и природата. Тежка отговорност, няма спор...
Разбира се, имаше и определено добри ходове - например искането за започване на Екологична оценка на бъдещата стратегия за енергетиката или ревизиите на РИОСВ и басейновите дирекции. Заявена беше и готовност за конкретен диалог по конкретни проблеми, за повече прозрачност в МОСВ. В този смисъл не всичко е загубено и всички очакваме позтивни и ефективни резултати от тези действия.
Важно е обаче да се осъзнаят две неща:
1. За добро или за лошо, г-жа Караджова и г-жа Манева са може би единствените с дългогодишен опит в своя ресор сред министрите от кабинета. В тзои смисъл никой няма да ги чака да "се запознават" с ресора си. Те са наистина от малкото които "знаят и могат", защото вече са го правили. Парите на ЕС не са целта, те са средството - и това също им е известно.
2. МОСВ е министерство за защита на природата от свръхизтощаване, съсипване и замърсяване. В този смисъл не е работа на МОСВ да се грижи толкова за рахатлъка на бизнеса, а да го накара да спазва правилата. Както и гражданите - за отпадъци, води, въздух. За целта е нужно да се приемат стриктни проевропейски проекологични политики, които да се превърнат в закони и подзаконови актове. Готов съм да седнем и да смятаме с всеки, че ползите от наличието и спазването на подобни политики ще са истинското "win-win-win" решение за гражданите, за бизнеса и за природата.
Както казах, имаше и свежи нотки, но оттук нататък трябва работа. И то не за безразборно подписване на разрешения "на всекиму - според потребностите", а за опазване на природата и здравето на хората. Това също е бизнес и пазар, ако мога да вляза в тона на г-жа министърката.
В противен случай - за гражданските екоорганизации Брюксел винаги е бил близо. И г-жа Манева, и г-жа Караджова помнят за това от предишното си пребиваване в МОСВ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар