петък, 16 септември 2011 г.

БЪЛГАРО-РУМЪНСКИ ПРОЕКТ ЩЕ ОЦЕНЯВА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ В ДВЕТЕ СТРАНИ

Съвместен проект на Института за зелена политика (ИЗП) и румънския Институт за публична политика (ИПП, Букурещ) ще оценява резултатите от използването на структурните фондове в България и Румъния. Целта е да бъде подпомогнат процесът на програмиране на европейските средства, които двете страни ще получат след 2014 г.

ИЗП и ИПП подписаха днес договор за съвместна дейност на стратегическа среща, която се проведе в София. Проектът предвижда да бъдат направен сравнителен анализ на развитието на оперативните програми в двете страни. Ще бъде проведена и анкета сред бизнеса, местните власти и гражданския сектор, за да се установи как тези групи оценяват използването на структурните фондове. Специално внимание ще бъде обърнато на процесите на прозрачност и достъп до информация, като институциите в България и Румъния ще бъдат подложени на нарочни тестове в тези направления.

Проектът, който е финансиран от Балканския тръст за демокрация, ще завърши в началото на 2012 г. с регионален дебат в Букурещ.

ИЗП и ИПП планират да продължат сътрудничеството си, включително и с привличането на нови партньори от България, Румъния и трети страни.

За повече информация:
Петко Ковачев, ИЗП, 0888 420 453.

четвъртък, 28 юли 2011 г.

"Социалните" програми на корпорациите подменят демокрацията!

До:
„Болкан Минерал енд Майнинг” ЕАД
ул. „Бачо Киро“ 26, ет. 3
гр. София 1000

Копие до:
Министерство на околната среда и водите
бул. „Мария Луиза“ 22
гр. София 1000

Община Крумовград
Гр. Крумовград 6900
пл. „България“, 5

Относно: Доклад за ОВОС на инвестиционно предложение „Добив и преработка на златосъдържащи руди от участък „Ада тепе“ на находище „Хан Крум“

Уважаеми дами и господа,

Институтът за зелена политика (ИЗП) подкрепя напълно и се присъединява към становището на Информационния и учебен център по екология (Изх. № 41/11.08.2010).

Като допълнение към него, искаме да добавим следното:

Считаме за недопустима, обществено развращаваща и насочена срещу демокрацията практиката да бъдат обещавани фондове и „социални“ програми от страна на бъдещи  инвеститори с цел прокарването на опасни за здравето на населението и/или за околната среда техни икономически проекти. Още повече това е недопустимо, когато се очаква подобни проекти да монополизират икономиката на дадена община или регион.

ИЗП не толерира подмяната на антидемократичните политически практики, съществуващи в България, с корпоративни такива, които в крайна сметка биха довели до подмяната на местното управление с управление, пряко или косвено манипулирано от корпорацията-монополист. Считаме всеки подобен подход за опит за подмяна на конституционния ред в страната, съпоставим с действията на местни мафиотски или олигархични лица и структури.

Смятаме, че провалът на държавните или местните власти да изпълняват отделни свои функции, вкл. в социалната област, не дава никому правото да налага свои проекти, с „офертата“, че ако това стане, то ще бъдат решени и проблемите, породени от това неизпълнение.

Считаме, че ако един инвеститор има искрени намерения за подкрепа на местните общности, то той трябва да намери такива форми на приложението им, които да позволяват пълна прозрачност, публичен контрол и неустановяване на зависимости и подчинение над местните органи на властта или над населението..

В заключение препоръчваме Докладът за ОВОС да не бъде одобряван на този етап, докато не бъде допълнен и съобразен с целите на Закона за опазване на околната среда. След това може да се пристъпи към нова процедура за обществени консултации.

С уважение:

Петко Ковачев
(Изпълнителен директор)

Водата на София е застрашена от отпадъците на 4 общини!

Знае ли Брюксел как в България се национализират частни имоти, за да се строят регионални сметища?


Водата на София е заплашена от потенциалното замърсяване на река Искър, ако бъде изградено Регионалното депо за отпадъци край Самоков. Това стана ясно от изявленията на представителите на Инициативни комитети от общините Самоков и Разлог. Пресконференцията беше организирана от Коалицията за устойчиво ползване фондовете на Европейския съюз (КУПФЕС), която следи сигналите за нередности с европейските пари в България.

Според инвестиционният план 19 частни и един църковен имот ще бъдат де факто национализирани, ако министърът на околната среда и водите - г-жа Нона Караджова, не отмени положителното решение на Директора на РИОСВ – Благоевград за ОВОС на регионалното депо край с. Баня, община Разлог, съобщиха от Гражданските инициативни комитети.

Предвижда се депото край Самоков да бъде изградено на склон на хълма край река Искър и само една подпорна стена да удържа стотиците хиляди тонове отпадъци. В случай на авария всички те ще се изсипят в реката, която тече точно под хълма, влива се директно в р. Искър и оттам ще тръгнат надолу по течението. Проектният капацитет на депото е над 1 милион тона одпадъци, които биха се превърнали в истинско бедствие за населението по цялото протежение на реката до София. Не без значение е и факта, че районът е обозначен като сеизмично активно в сеизмичната карта на България.

Депото край Разлог също е проектирано край река –  на около 20 метра от коритото на р. Драглишка, която се влива в р. Места няколкостотин м. по-надолу. Това излага на сериозни рискове населението, което живее надолу по течението на р. Места.

Освен екологичните проблеми и рискове (замърсяване на течащи и подпочвени води, на въздуха и т.н.) и нарушаване на процедурите по ОВОС - и в двата случая сме свидетели на съмнителни практики, свързани с облагодетелстване на фирми и полулегално отнемане на частна собственост.

Фирмите „Гал Гал Супер Вю“ и „Рафаел – 2000“ (регистрирани от чужди граждани на един и същ адрес в гр. Самоков) предварително са изкупили 120 дка земи в района на проектното предложение. Впоследствие те са били компенсирани с общински имот, попадащ в територията на планирания курорт „Супер Боровец“. Така фирмите са се сдобили с имоти по оценка от смешните 8 стотинки / кв.метър!

Драстичното жонглиране с процедурите за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и приемането на Подробния устройствен план (ПУП) на сметището в община Разлог води практически до национализация на 19 частни имота и един на БПЦ. На кмета и на общиснкия съвет е известен фактът, че хората събират подписки срещу проекта (последната – с над 2 000 подписа), но въпреки това вместо открит достъп до информацията за всички процедури, населението е принудено да се информира пост фактум от местни печатни медии с твърде ограничен тираж в с. Баня. От Инициативните комитети разкриха как са били подведени общински съветници, които в последствие са изявили желание да оттеглят подписите си от проекта.

Вчера (27.07.2011) представители на ИК от с. Баня внесоха искане до министър Караджова да отмени решението на РИСОВ – Благоевград и да насрочи нова процедура по ОВОС. Граждани на Самоков водят дела за отмяната на решението по ОВОС и настояват за отмяна на избора на площадката.

И за двата случая населението не е информирано дали общините, групирани в регионални сдружения (съответно Разлог, Банско, Якоруда, Белица и Самоков, Ихтиман, Костенец и Долна баня), са приели планове за минимизирането и оползотворяването на отпадъците, така че да се намали нуждата от нови обеми на депата и да се използват максимално наличните ресурси.

Тъжна ирония е, че „узаконяването“ на някои от изборените практики е станало с промени в законодателството (Закона за устройство на територята, Закона за общинската собственост), инциирани не от кого да е, а от бившия кмет на Разлог и настоящ депутат от ГЕРБ - г-н Любен Татарски.

И от двата Инициативни комитета са готови да посочат алтернативни решения, които биха отговаряли на всички изисквания за устойиво управление на отпадъците и не биха предизвикали нито екологична катастрофа, нито възмущението на гражданите.

При липса на адекватна реакция от съответните институции, КУПФЕС ще подпомогне местните Инициативни комитети от общините Разлог и Самоков да информират Европейската комисия, Европейския парламент и ОЛАФ за всички установени нарушения и проблеми при усвояването на европейските фондове.

Припомняме, че България вече е в нарушение на Договора за присъединяване, в който се предвижда изграждането на регионалните депа за отпадъци да приключи до средата на 2010 г.

******************

За допълнителна информация: Петко Ковачев (Институт за зелена политика), 0888 420 453, petko.kovachev@zelenite.bg

събота, 9 юли 2011 г.

Тръгва Комитетът за наблюдение на АМ "Струма"

Със закъснение от около три години и половина, в понеделник, 11 юли официално тръгва Комитетът за наблюдение на автомагистрала "Струма". Представянето за медиите ще се състои от 11:30 часа в зала "Пресцентър" на МРРБ на 11.07.2011 г.

Коалицията "Да спасим Кресненското дефиле!" ще има двама представители в Комитета, който ще взема решенията си с консенсус и при пълна прозрачност.

понеделник, 2 май 2011 г.

Открито писмо до Трайчо Трайков

О Т К Р И Т О  П И С М О


ДО
Министъра на икономиката, енергетиката и туризма
г-н Трайчо Трайков

ОТ
Института за зелена политика


О Т Н О С Н О: ТЪРГА ЗА КОНЦЕСИЯТА ЗА ТЪРСЕНЕ НА НЕФТ И ГАЗ В БЛОК I-14 „СИЛИСТАР“, СПЕЧЕЛЕН ОТ ФИРМА „ЛЕДЕРБЕЛ БГ“


Уважаеми г-н Трайков,

След втората среща по проблема, проведена на 29-ти април 2011 г. в Бургас, се налага извода, че администрацията на МИЕТ, която работи по концесията, не само работи за частния интерес на концесионера и пряко срещу обществения интерес, но и е напълно неспособна да организира и проведе нормална среща с обществеността, местните власти и медиите по въпрос, който е от съществена важност за цялото южно Черноморие на България. Водещият – представител на тази администрация – беше основната причина за това, което се случи и за хаоса, който настъпи. Намесата на областния управител, с типично фатмашко-ДС поведение, доведе до още по-голям скандал и дo преждевременно прекратяване на срещата. Безобразие е, че седмица преди срещата, в телефонен разговор с кабинета на зам.-министъра Косев, получих уверение, че на срещата може да присъства всеки, който желае, но тя така и не беше оповестена сред гражданството на Бургас и общините Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско и Царево. Наложи се да информирам за провеждането й представители на регионални медии и на обществеността, които само бяха чули, че такава среща ще се провежда.

По този начин доброто желание на зам.-министъра Марий Косев, изразено при първата среща в София, да съдейства за изясняване на  ситуацията и постигане на разбирателство, беше напълно провалена. На самия него му се наложи да използва невероятни псевдоекологични аргументи, в откровен опит да защити концесията, което предизвика още повече негативни реакции.

Какво все пак се разбра на самата среща? Презентацията на „Ледербел“ показа два безспорни факта:

1.Опасността за околната среда и екосистемите на Черно море от проектите „Бургас – Александруполис“ и АМБО е огромна! Въпреки, че това не е тема на настоящото писмо, се чувствам длъжен да Ви уведомя за това.
2.Информацията за териториите, предоставени от различните правителства на черноморските държави, за проучвания и добив на нефт и газ поставят въпроса за това доколко всички те спазват изискванията на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. Този въпрос е от изключителна важност и ние смятаме да го повдигнем пред европейските институции, които харчат стотици милиони евро по различни програми, свързани с развитието на черноморския регион. Смятаме, че в момента държавите от региона почти напълно игнорират екологичните проблеми на морето (освен в декларации и нескопосани ПР-кампании) и така обричат населението от крайбрежните региони на бедност, мизерия, екологични и здравни проблеми.

Г-н Трайков,

срещата в Бургас потвърди факта, че гражданите на крайморските територии на южното българско Черноморие категорично не желаят да бъдат търсени и добивани нефт и газ в региона! Техните аргументи са разбираеми, а ние от природозащитните организации можем да добавим и допълнителни такива. „Тайното“ съглашение между М. Косев и представителите на общините, постигнато веднага след злополучната среща в Бургас, с което се обещава провеждането на ОВОС и Оценка за съвместимост на концесията, не гарантира нищо повече от поредната опорочена процедура, „доказваща“, колко безпроблемно биха действали бъдещите концесионери.

(Като става дума за концесионерите, трябва да признаем за валдни всички въпроси, свързани с тяхната история в бизнеса, финансово-икономическа стабилност, експертиза, организационен опит, възможности за мобилизиране на ресурси и контрол върху всички аспекти на проекта. Свързаността им с компрометирани бизнесмени и политици ги прави силно уязвими и отказът от публично изясняване на техните възможности за подобен проект подкрепят мнението, че това може да се окаже обикновена перачница на пари. Вярвам, че сам разибирате - тезата, че се подкрепя „прохождащ бизнес“ е неиздържана.)

Ако обаче по някаква причина МИЕТ и правителството решат да продължат този рисков проект, Институтът за зелена политика ще настоява за предварителното изпълнение на  две условия, които са от изключителна важност:

1.Предварително изготвяне на екологчен одит на състоянието на Черно море и стратегическа екологична оценка (EO, SEA) на комбинацията от всички проекти, които се планират за осъществяване в неговата акватория. Също така трябва да се определи в рамките на какъв период подобни одити и екологични оценки ще се правят отново (или съществуващите ще се актуализират). Логиката зад това предложение е, че при големи промишлени катастрофи (тези, свързани с добива и транспортирането на нефт и газ са сред тях), причинителите оспорват екологичните и здравните проблеми, породени от техните десйтвия и бездействия с аргумента, че не може да се докаже, че точно те са причинителите и техните адвокати яростно пледират, че това са някакви „стари замърсявания“. Единствено подобни одити могат да дадат солидни опорни точки в спорове за екологични и социални щети, свързани с обезщетения,  наказателни такси и т.н.
2.Концесионерът (както и тези на останалите концесии за добив на подземни богатства, вкл. нефт и газ) трябва да открият довертелни (ескроу) сметки, в които да се блокират до края на действието на концесиите им реални средства, достатъчни за покриване на началните разходи по ограничаването и отстраняването на най-голямото замърсяване, което е възможно да бъде причинено от техните проекти. В сметката трябва да се съхраняват и достатъчно пари, за да бъдат платени наказателните такси и всякакви други задължения, които трябва да бъдат покрити от предприемача (напр. компенсации за бизнеса и т.н.). В допълнение те трябва да застраховат до нивата на реалните поражения своите проекти, така че в случай на аварии и катастрофи, пострадалото население да получи адекватно обезщетение, а увредената природа да бъде възстановена.

Това, разбира се, не са всички изисквания, за да се постигне по-голяма гаранция за защита на хората и природата, но доколкото тези две третират възможности, които законите за опазване на околната среда не включват като задължителен елемент при прилагането на принципа на предпазливостта (който дори не е дефиниран!), ние ги посочваме целенасочено.

Г-н министре,

държа да оборя повтаряното от страна на Ваши подчинени безумно твърдение, че „който е против концесията е против енергийната независимост на България“. От 2008 г. досега, ние постоянно настояваме да не се приема манипулираният и неадекватен проект за енергийна стратегия, а да се разгледат алтернативни сценарии за развитието на България и българската енергетика. Има разработен един такъв сценарий от природозащитни организации и втори – от експерти на БАН. Според тях България може да задоволява енергийните си нужди много по-ефективно и с по-малко разходи, както и да запази независмостта си от „енергийните вампири“ (на първо място Русия), по други начини. Отговорността, че тези сценарии не са адекватно обсъдени и оценени е на МИЕТ и лично Ваша. Това обаче не е основание да се промотират и подкрепят опасни за България проекти с привкус на политико-икономическа далавера.


С уважение:


Петко Ковачев
изп. директор
Институт за зелена политика

сряда, 6 април 2011 г.