понеделник, 19 октомври 2009 г.

Левски - Берое 0:1

Освен радостта от победата, важното в тази среща е израстването на Илиян Илиев като треньор. Отдавна не съм чувал треньор, който директно си признава, че е загърбил красотата на играта заради резултата. Признавам си, че грозните победи не ме кефят. Но в същото време е много честно, когато треньорът казва истината, а не увърта, за да се хареса.

Добре е, че схемата на "Берое" не беше с балтиите напред! Защита, дори на моменти глуха защита - но без ексцесии! Е, Илиян успя. В Стара Загора има хора, които не го харесват като треньор. Не мисля, че са прави. Всъщност Илиев има нужда от това, да бъде окуражен. Не е най-великият треньор - и няма нужда. Но има нужда от подкрепата на феновете.

След тази луда, луда победа на "Герена", се надявам да я получава все повече. За да видим БЕРОЕ отново в Европа. Да, има и други фактори за да стигнем дотам, но стабилен треньор с няколкогодишна визия е един от важните сред тях.

А на левскарите - сред които имам много приятели - пожелавам да се справят с Бай Ганю така, както ние се оправихме с Банев!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар