Три и половина

Този текст - който всъщност съдържа три тези, под които се подписвам и още една, която е много спорна - е резултат от дългото четене на книгата на Лестър Търоу "Съдбата обича смелите: (Lester Thurow, "Fortune Favours The Bold"). Заглавието (на текста, не на книгата) е вдъхновено от групата "Три и половина" (Малкия, където и да си - не късай струните, vær så snill :)

Едно: "Успехите и провалите на капитализма могат да се обяснят с три фундаментални човешки качества - алчност, оптимизъм и стаден манталитет."

Това твърдение не се нуждае от коментар. Днешната криза - породена именно от тези три човешки качества - е коментарът.

Две: "Никога не е имало реална икономика само с частна собственост. Винаги има неща, които се управляват колективно - пътищата и образоването например. Никога не е имало реална икономика без никакви права на частна собственост. Винаги има неща, които се управляват частно - например личните вещи в един кибуц. Винаги е стоял въпросът за точния баланс между колективната и частната собственост. Къде би трябвало да минава границата? Може да бъде прекарана на различни места, но капитализмът чисто и просто не функционира, ако не е ясно точно къде минава границата."

Всички критици на зелената фискална реформа трябва да осмислят горната теза. Самият факт, че ние, зелените, говорим за границата между частното и общественото, е доказателство, че зелените не са "леви". Мястото, където ние прекарваме границата, е една от основните разлики с класическия либерализъм и с другите форми на пазарна икономика. А границата са приходите (и разходите, разбира се) в публичните финанси. Повече данъци върху природните ресурси (за да направиш ползвателите им максимално ефективни) и по-малко данъци върху труда и (донякъде) върху клиента (ДДС) - това е границата, която предлагаме.

Три: "Закони, чието изпълнение не може или няма как да бъде наложено, са по-лоши от липсата на закони, защото пораждат незачитане на правната система."

Майната му на Сократ ("По-добре лош закон, отколкото никакъв закон"), бих казал, ако се казвах Соломон Паси :-)  Ако един закон не може да работи, тогава защо ни е? Само да произвежда проблеми? Което и обикновено се случва с лошите закони. Има много безумия в правото - както навсякъде. И това е, което трябва да се признае. И да се спре привилегията на "правниците" да тълкуват живота на хората във всеки един момент. Днешната ситуация с правото е израз на алчност и гордост, не на свобода.

И сега "половинката": "Бихме могли да разберем причините за неспазване на патентните права при животоспасяващите лекарства, но индийците не зачитат повече и авторските права върху музикалните дискове, при които не става дума за живот и смърт".

Е, музикалните дискове са крайния вариант и ако ме питате, аз съм готов да си плащам за тях (което и правя в повечето случаи). Но има много други парливи въпроси, преди да стигнем до изкуството - гените, "патентите върху живота", храната, лекарствата, енергията... Кражбите от страна на мултинационалните компании на открития, направени в бедните страни.

Капитализмът е сложен, защото изисква решения и отговорност. Никой не мисли за тебе, нито те "оправя" (освен в "оня" смисъл). Това да разберем в България - все ще е от полза. И тогава вероятно може да започне разговорът за това, къде отиваме.