За акциза върху алкохола и в частност върху домашната ракия и вино

Ако не беше почти патентован лаф на Румен Белчев от "Стършел" щях да започна с: "Малко се пие в тази държава и това си е!".

Но, че неправилното пиене води до вятърничави идеи в главите на депутатите български е факт. Не знам дали е от натегачество пред БеБе (както твърдят някои медии, в този скандален водевил, той играел "доброто ченге") или е от обичайната бързоразвиваща се депутатска простотия, но фактът е факт. Вдигат акциза върху алкохола, дами и господа!

Ето някои съображения за безсмислието от този депутатски мозъчен запъртък и по-точно относно идеята за вдигане на акциза върху домашната ракия и вино, които не срещнах из иначе широкото му отразяване в медиите. Но най-напред да уточня, че аз съм ЗА налагане на, ако щете, дори 200% акциз върху заводския алкохол (с изключение на някои видове бира - в частност подобрената "Ариана" и все още неразвалените "Шуменско" и "Пиринско", и заарските мастика и мента).

Домашната ракия (ДР) и домашното вино (ДВ) са 100% дестилат. Произведени от реално грозде (ДР, ДВ) или други плодове (ДР), те в огромната си част са положителният антипод на пълните с меласов, картофен, зърнен и всякакъв друг спирт ("шпирт" по класиците!) заводски ракии (ЗР) или химията, внимателно наричана "промишлено произведени вина" (ППВ). За да съм обективен, ще призная, че сред ППВ има и такова с много добри вкусови, химически и др. показатели, но (и това е базирано на реални вътрешни информации) в България се произвежда и много боклук (вкл. опасен) под името "вино". За съжаление алчността, предизвикана от "руския пазар" и заблудата, че можете да измамите българина като ценител на виното, си казват думата и в страната се навъдиха предостатъчно "производители", които твърдо компрометираха бизнеса и традициите на българското винарство. Но в края на краищата, това си е проблем на гилдията и се надявам някой ден тя да се очисти от позорящите я алхимици.

Що се отнася до заводската ракия (ЗР) - там нещата са повече от ясни. Фалш и измама в промишлени количества - това е ЗР. Няма марка, няма регион, незасегнати от това явление. Сама по себе си ЗР е менте на оригинала, запазил се все още под формата на ДР. Докато при ДР - а имам достатъчен практически опит - дори най-големият боклук, който са ми предлагали е бил истински дестилат. Вярно, ароматът му беше смертелен и трябваше спешно и внимателно да откажа вторите 30 гр., но си беше истински плодов дестилат. Е, кой би стимулирал в такава ситуация продажбата на ментета на ниска цена?

На второ място, ДР, респ. ДВ са много по-здравословни от промишлените. Доколкото от ДР (особено от високоградусовите) не можете да изпиете огромните количества, които иначе са напълно постижими за средния българин (и българка!) в размера на една, че две, че три бутилки, а се ограничавате с около 2-3 чаши, то ефектът е повече от положителен в тяхна полза. От друга страна ДР е антидотът срещу евтините ментета на всякакви царкировци и тути кванти. Употребата на ДР ви предпазва от риска да ослепеете или да се отровите от бутилирания в Катуница бълвоч.

За ДВ няма какво да говорим - там проблемът не е в качеството на материала, а в майсторлъка на автора. Лошото ДВ е просто лошо вино, но не очаквайте някакви сериозни здравни последици, освен обичайните. Докато експерименталната химия в ППВ понякога може да предизвка не само обичайните сутрешни, но и дългосрочни здравни проблеми за много от вашите телесни органи.

По-нататък ДВ и ДР са истинската национална реклама. По тази точка мога да говоря много, но по-лесно би ми било да представя безкрайния списък от хора от цял свят, които биха дали съответните положителни референции от преките си срещи с ДР и ДВ. Този списък съдържа както представители на страни с традиции в консумацията, така и неизкушени от "употребата" лица. В един конкретен случай дори ДР беше посредникът за трайното затопляне на отношенията между един свестен човек и неговата - иначе непиеща - тъща.

В обществен смисъл добрите ДР и ДВ действат за създаване, запазване или възстановяване на добрите отношения между приятели, съседи, колеги и дори непознати, т.е. засилва се общественоспояващото начало и доверието сред гражданите.

Най-накрая, контролът - а оттам и събирането на планирания (очакван, мечтан) акциз от ДР и ДВ е практически невъзможен. След падането на комунизма, масовите кражби на селските казани (ех, sweet memories :-))) доведоха до тотална децентрализация на собствеността върху технологиите за производство на ДР и ДВ. Някои представители на промишлеността със завист говорят за около 1600 регистрирани и над 6500 нерегистрирани казана. Аз бих казал - не подценявайте българина, господа, спиртопроизводители. Ако трябва да се обърнем към народопсихологията, аз бих умножил последната цифра поне по 5. В подобна среда всеки опит за налагане на що-годе смислен контрол и събиране на акциз е обречен. Можете да измислите всякакви тактики и да се обърнете към най-черните кътчета в душата на българина в качеството му на съсед-завистник или каквото там ви хрумне, че е, но точно в този случай бих казал: "Всуе!"


С други думи - начинанието на депутатите (и подкрепящите ги министри) е обречено. То не само е несправедливо, но и ще бъде оценено като такова от българите. Подобен акт ще срути доверието в това правителство в рамките на няколко месеца. И ще се сбъдне казаното от Ярослав Хашек, разбира се, приспособено за нашите родни условия: "Всяко правителство, което повиши цената на ДВ и ДР неминуемо пада от власт!"

Прочее, консумирайте с мярка и удоволствие ДР и ДВ и да не ви пука за терзанията на младия Дянков и за държавния бюджет!