Не се и съмнявах, че скоро ще стане нещо подобно. Даже закъсня. Но ето, още в началото на 2010 г. Росен Плевнелиев се изцепи - "Всички ВиК - на концесия!" И още: "МРРБ да поеме управлението на водите, защото ние държим инфраструктурата!"
Този човек очевидно е решил, че с уволнението на Пламен Никифоров (браво за което, без никаква ирония!) си е свършил работата и сега може да се развихри. Добре е обаче да се сапикяса овреме, а то иначе - може и бързо-бързо да стигне до епситоларното творчество, започващо с: "Г-н следовател, именувам се..."
Шегата настрана. Управлението и използването на водните ресурси в България ("водния сектор") е толкова забатачено, че никое прибързано решение - колкото и всеобхватно да изглежда, няма да реши проблемите. Освен това има европейско законодателство, има международни конвенции, има междудържавни договори, има и реалности... Водата е свързана с всеки дом не само като вода за пиене и битови нужди, но и като храна и енергия. Природата също ще загине без вода. От гледна точка на еврофондовете пък има нарастващ брой проблеми около проектите, свързани с водния сектор.
От своя страна МРРБ отново си търси статута на едно еклектично мега-министерство. Да прибере "голямото" обществено строителство и съответно - да разпределя големите обществени фондове. И по стара българска традиция да стане отново център на голямата корупция.
Да се даде водата на "бетонджиите" в МРРБ е опасно. Тези хора представляват онова направление, което знае само да "коригира", "изправя", да лее бетон в коритата на реките и да измерва всички резултати в "кубици". Затова и реките на България отдавна са отходни канали. За тези хора всички други форми на управление на водите - особено когато няма бетон, а се използват естествени процеси и материали - е неприемлива.
За това е важно да се започнат спешно два дебата. Първият - за смисъла от съществуването на МРРБ в сегашния му вид. Твърдя, че това министерство в сегашния му вид е ненужно и вредно, произвежда властови амбиции и корупционни схеми. Необходимо е да има съвсем друго министерство - на градското планиране и развитие. Подобно министерство трябва да се фокусира върху развитието на урбанизираните територии, като насочва и подпомага създаването на добри условия за живот на хората в тези територии.
Вторият обществен дебат трябва да бъде за използването на водите в средносрочен план. Този дебат изисква ясно разписан процес и процедури. Например продължителността трябва да е в рамките на година и половина - две, доколкото проблемите са многопосочни и в същото време взаимно свързани. Трябва да има график на дейностите и събитията, така че в края на периода да има изготвена една реалистична и приложима стратегия за водата на България.
Останалото мирише на нездрав лобизъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар