"България ще иска удължаване с една година срока за завършване на проектите по ИСПА." "България ще връща между 500 и 700 милиона евро по ИСПА." Това са две от заглавията от последните дни по повод проблемите около предприсъединителната програма ИСПА в България.
Дали в Европейската комисия са склонни да удължат срока, както писаха някои медии, е спорен въпрос. Това би създало прецедент, какъвто едва ли новите комисари биха поели върху себе си. Още повече, че предстои планирането на следващия период по структурните и предприсъединителните инструменти (2014 - 2020 г.), където се очертават прекалено много проблемни области за договаряне. Независимо от по-благосклонното отношение към България напоследък, нашите проблеми са направо мижави в общата палитра на структурното финансиране и на общата селскостопанска политика. И едва ли някой - дори най-добронамереният към нас - би се навил да си сложи на главата и този проблем, като знае, че може да бъде принуден срещу този си жест да се пазари за други, много по-големи и засягащи всички европейци, въпроси.
Затова е добре вместо да се самоуспокояват, че Европа ще се смили над нас, министрите да започнат подготовка за най-лошия вариант. Т.е., че ще се наложи България да връща пари по недовършените проекти.
Като първа и най-важна задача, правителството трябва да започне да търси добри адвокати. Защо? Много просто - за да заведат регресивни искове срещу виновниците за провалените проекти.
Единственият начин да се удари по политическото и чиновническото безхаберие и корпуция е съответните виновници да започнат да си плащат. За целта държавата, т.е. правителството, трябва да заведе регресивните искове в момента, в който Комисията си поиска парите обратно. А дотогава трябва да е завършил процесът по установяването на конкретните виновници - както политици, така и чиновници.
Ако това не се случи, борбата с корупцията може да бъде спокойно обявена за загубена. За пореден път...
Г-н Дянков, Вие сте на ход!
Няма коментари:
Публикуване на коментар