Защо Желев не може да бъде българския Хавел?

В зората на промените Желю Желев се изживяваше като българския Вацлав Хавел или поне като българския Лех Валенса. Още тогава за нормалните хора беше ясно, че това е комичен напън на по български създаден дисидент, без корени в реалния АНТИ-КОМУНИЗЪМ! Само за отчаяните му фенове и обичайните задниколизци, които после "напреднаха" покрай неговото президентствувание, този факт остана скрит.

Впоследствие Ж.Ж. доказа невъзможността на подобно превъплъщение многократно - и като лидер на СДС, и като президент (председател) на България. Примери? 14 декември 1989 г., Кръглата маса, признаването на изборите от 1990 г., Боянските ливади, Бригадир Аспарухов... Като цяло - мирния преход, през който комуноидите възстановиха и укрепиха властта си.

Тези дни отново дадоха доказателство за нелепостта Ж.Ж. да бъде мислен като "българския Хавел". Ни в клин, ни в ръкав екс-президентът публично напъва за превръщането на България в президентска република. Като че ли не съзнава, че нито Гоце П., нито Б.Б. са демократи до степен, че да не изродят подобно управление в лична тирания.

В същото време попаднах на един скорошен текст от Вацлав Хавел в "Ню Йорк Таймс" (A Table for Tyrants, http://www.nytimes.com/2009/05/11/opinion/11havel.html?_r=1). Човекът, който е убеден привърженик на западната демокрация и капитализма като антипод на комунизма, днес обвинява в недемократичност една от нейните глобални институции - ООН.

Разбираемо е. Убеден и доказан на практика хуманист и демократ, който възстава срещу античовечността, дори тя да е облечена в "демократична" форма, Хавел атакува псевдодемократичната система за избор на членове на Съвета по човешките права на ООН. И като такъв никакви тирании и нарушения на правата на човека не могат да бъдат причина за това, което - за съжаление - е все по-често срещан начин на управление в демократичния свят.

Вероятно и двамата - и Желев, и Хавел - разбират проблемите и несъвършенствата на демокрацията. Но Хавел ги РАЗОБЛИЧАВА и КРИТИКУВА постоянно, докато Желю отдавна е в тишината на собственото си "екс-". И се появява от време на време с поредната си нелепа идея, колкото да се обозначи в пространството.

Затова единият има зад себе си обичта на милиони източноевропейци, а другият - клеймото на човека, пропилял надеждите за свободна България в съглашателство с комунистите.