В четвъртък отидох да получа диск с един документ по ЗДОИ от МРРБ. Не стига, че не ми дадоха това, което исках, а нещо съвсем друго, но ето какво се получи:
1. Платих 5 лева за диск, който струва около 80 стотинки и записът върху който става за няма и 5 минути.
Дотук добре. Обаче:
2. Един лист заявление, който съм заявил (няма електронна версия за достъп до информация).
3. Три листа писмо и заповед, с които ми отговарят, че са ми разрешили достъп до информация.
4. Плик за писмо, в който са трите листа.
5. ЧЕТИРИ (sic!) екземпляра (А4 - принтирани) на фактурата за 5 лева, от които, както се досещате за мене е само оригиналът.
6. И накрая - 2 листа за протокола, че съм получил диска с документа. При това в момента на получаването няма как да се провери дали на диска има нещо или не, защото деловодството не предлага достъп до компютър.
Сума сумарум - 10 листа принтерна хартия А4 + един плик. Каква гора, какви пет лева?
Добре, че поне служителите (пропуск, счетоводство, каса и деловодство) бяха изненадващо любезни и даже приеха с някакво чувство за хумор коментарите ми.
И после - нямала капацитет българската администрация. Ами като 5-ма работят нещо, което може да се направи от един, как да имат?
Петко,
ОтговорИзтриванеВ тая държава има толкова много хора, които си мислят, че получават заплата за това, че работят.Ето ти един пример за безполезността на голямата администрация.Толкова сме жалки в стремежа си да се изхранваме. Безумно много разходи се правят всяка една секунда, за да се отпечатва, отпечатва, отпечатва .............. до безкрайност .... как ли са живели преди нас, като не са имали принтери и хартия в изобилие? Мъка ми е.