Преди 20 г. мечтаехме България да стане нормална държава. Това беше проста и ясна кауза – декомунизация, пазарна икономика, правова държава, свобода на словото и вероизповеданията... Не стана докрай. След януари 1997 г. каузата също беше ясна – България в НАТО и в ЕС. Случи се, макар и при странни обстоятелства. Поради което сега имаме една ненормална държава, член на НАТО и ЕС. Парадокс? По-скоро късмет. Защото можеше да сме ненормална държава извън ЕС и НАТО. Което вече щеше да е трагедия.
Днес отново има надежда. Част от нея е в „Зелените“ - истинската зелена партия. Млади хора, на които им писна от мафиотизирането на държавата, от съсипването на българската природа и липсата на ясни перспективи тук, в България. Но другата част е в „дясното“, онова дясно, което изкара един милион българи на „Орлов мост“ през 1990 г. То днес липсва. И вместо да стане така, че партиите от СДС да заемат целия политически спектър, изтласквайки БСП от сцената, днес сме свидетели на точно обратната картина – БСП и мафията ликвидират дясното, подменяйки го с ерзаци от типа на Бойко Борисов, Христо Ковачки и тути кванти.
Смятам, че е време да се върнем към началната недовършена кауза: НОРМАЛНА БЪЛГАРИЯ и смятам, че всички онези, които искат да спрат кърджалийското време на ордите клептократи, оглавявани от Гоце и Съвета на тройната коалиция, следва да се обединят около 4 основни точки. Всяка от тях изисква много детайлно развиване, за да не останат нещата отново недовършени и за да се гарантира, че този път няма да има реставрация на руско-съветския модел в България.
1) Изясняване на близкото минало (от 1944 насам) – не само като политически, но и като икономически, духовен и всякакъв провал за България. Започвайки от съветската окупация на 9.9.1944 г., преминавайки през червения терор, съспването на земеделието и насилствената колективизация и пролетаризация, живковизма и фалитите на България, властта на ДС над съдбите и душите на хората, духовната мизерия на социализма, перестройката по Луканов-Дойнов, „мирния преход“ като покривало за комунистическите безобразия, мутрите, беровото безвремие, виденовата катастрофа, 4.02.1997 г. и най-накрая – самоубийството на СДС, довело до властта мадридския комбинатор.
2) Ново устройство на държавното и местното управление, преминаващо през нова конституция, демафиотизация и деполитизация на съдебната власт, вкарване на прокуратурата в изпълнителната власт, ограничаване правомощията на президента, реална децентрализация на базата на шестте региона за развитие и намаляване броя на общините. Важната краткосрочна цел е да се въведе върховенството на закона – ако трябва с крути мерки и „публично посичане“ на политици, бизнес-мошеници и корумпирани представители на администрацията и на съдебната власт. Специални съдилища срещу мафията по италиански образец и закон за съдене на министрите биха имали оздравяващ ефект, ако се прилагат ефективно и целенасочено.
3) Преминаване към нисковъглеродна икономика. Глобализацията, вкл. и глобалната криза, дава невероятен шанс на България да планира и стартира прехода към нисковъглеродна икономика, основан на ефективност, високи технологии, образование и с използване на традиционни техники и технологии за опазване и използване на природата и природните ресурси. Политиците, които искат да работят за нормална България следва да осъзнаят, че връщането към класическата корпоративна икономика не е добра идея, ако се търси дългосрочен успех. Като отговор на кризата, но и като основа за бъдещо устойчиво развитие е предложението за Green New Deal, което включва развитие на „зеления“ бизнес и „зелените“ работни места. Тук бих включил и екологичната данъчна реформа, която би позволила да се намалят преките данъци върху труда, както и да се диверсифицира ДДС, вкл. и намаляване най-високата му ставка.
4) „Освобождение“ от Русия. За да има България свободно развитие и решенията да се вземат от българските политици и общество, е необходимо ясно и еднозначно скъсване с васалитета към Русия. Това трябва да стане както на политическо, така и на икономическо ниво. Незабавно да се прекратят големите енергийни проекти, наложени от Русия чрез енергийната мафия: АЕЦ „Белене“, нефто- и газопроводи, приватизацята на „Булгаргаз“ и т.н. Да се прекрати изкупуването „на килограм“ на имоти и активи от руски граждани, което е основният начин за заемане на позиции на мафията на тази страна в България. България ясно трябва да заяви и да следва политика на собствени решения в ЕС и в международен план, които са в интерес на страната. Подобно отношение трябва да има и към всяка друга „велика сила“, която би се опитала пряко или косвено да се меси в решенията на българското общество.
Тези 4 точки смятам за основа на платформата за нормализация на България. Дали „дясното“ ще ги припознае и ще се обедини около тях не знам. Знам само, че всички имаме нужда от истинска промяна и от свободна страна. Включително и „Зелените“, за които нормалните десни партии са много по-разбираем и смислен партньор или опонент, отколкото мафиотизираното „център-ляво“.
Част от текста е публикуван във в-к "Детонация" в началото на м. април 2009 г.
ОтговорИзтриване