„Изменението на климата за трета поредна година е водеща тема на международната кампания, посветена на Деня на Земята, 22 април. Това показва колко сериозен е проблемът с негативните последствия от изменението на климата. Ако преди години тези процеси ни се струваха абстрактни, то днес те се случват пред очите ни. Аномалиите на редуващи се сухи и горещи периоди с поройни валежи, предизвикващи сериозни наводнения, не отминават и нашата страна през последните години.
Прогнозите за изменението на климата са тези негативни прояви да се задълбочават. Затова вече все повече се акцентира на необходимостта от обединяване на усилията в глобален мащаб с цел да се постигне реално забавяне на процесите на изменение на климата.
Тазгодишната глобална кампания призовава държавите, бизнеса, неправителствените организации, милионите хора по света за конкретни действия.
Привеждат се факти, които звучат като любопитна информация, но всъщност представят сериозността на процесите. Ако не бъдат предприети координирани действия в рамките на цялата планета за намаляване на емисиите на парникови газове, глобалната средна температура на повърхността на Земята, в сравнение с 1990 г., може да се увеличи с около 3 С° или 4 С° до 2100 г. За сравнение, преди около 15 000 години е било необходимо затопляне с около 5 С°, за да започне на планетата промяната от последния ледников период към днешните климатични условия. Учени прогнозират, че ако емисиите на парникови газове не се намалят значително, ледената обвивка на Гренландия най-вероятно ще се изпари в рамките на следващите 50 години.
Вероятно аномалиите, на които сме свидетели, както и активните целенасочени усилия в много страни от света дават резултата, защото последното проучване на Галъп Интернешънъл в световен мащаб, предоставено на МОСВ, показва, че глобалното затопляне се осъзнава като сериозна заплаха от голяма част от жителите на планетата.
Според резултатите от изследването, проведено в 57 страни, две трети от анкетираните усещат резултатите от глобалното затопляне в района, в който живеят. Положителното е, че 85 на сто от хората прилагат мерки за опазването на околната среда, което означава осъзнаване на отговорността на всеки един от нас за намаляването на негативните последици от измененията на климата.
Анкетираните са попитани още и дали в домакинствата си прилагат мерки за опазване на околната среда. 85 на сто отговарят, че прилагат поне една мярка. Най-често се пести енергия – при 62 на сто от домакинствата, рециклиране и отделяне на по-малко отпадъци – 61%, а 54 процента отговарят, че използват по-малки количества вода в ежедневието си. Четирима от десет анкетирани посочват, че не използват продукти в пулверизатори или само такива, които не вредят на озоновия слой на атмосферата. 33 на сто са свели до минимум използването на батерии или ги заменят с презареждащи се, а 32% ползват градския транспорт вместо личните си автомобили.
96% от населението на Северна Америка и 95% от жителите на Западна Европа заявяват, че вземат мерки за опазване на околната среда, докато страните от Източна и Централна Европа изостават - там 66 на сто от хората казват, че прилагат някакви мерки. 26% дори отговарят, че в своите домакинства не прилагат никакви мерки за опазване на околната среда.
На традиционния въпрос "къде сме ние", отговорът не е задоволителен. Според резултатите от проучването в Русия и България се наблюдава най-висок процент отговорили, че не прилагат никакви мерки – съответно 40% и 36%. В България само 21 на сто от анкетираните казват, че събират отпадъците си разделно, за да бъдат рециклирани или пък се стараят да отделят по-малко количество отпадък. 38% пестят енергия, а 24 на сто – вода. Едва 9% предпочитат да пътуват с градския транспорт, за да опазват въздуха от замърсяване. 15 на сто от запитаните българи заявяват, че не ползват продукти в пулверизатори, а 6 на сто предпочитат презареждащи се батерии.
Това показва, че ни чака сериозна работа за това всеки от нас да осъзнае своята отговорност за намаляването на негативните последици от измененията на климата. А добрите резултати в тази посока означават подобряване на условията ни на живот, по-добра и по-здравословна жизнена среда.“
За нещастие на Чакъров, министерството, на което той е министър, е типичен пример за „обратното на обратното“. Ако в нормалния свят министърът на околната среда и подчинениете му са най-големите вътрешни опоненти в едно правителство и същевременно най-активните автори на алтернативни решения, съобразени с мисията, която им е възложена (т.е. те са „обратното“ на основната тенденция известна като „business as usual“), то в България от години МОСВ и ръководящите го са най-големият mainstream. „По-католици и от папата“, от министъра до най-ниските етажи се бичат услуги на всеки: положителни решения по ОВОС, удобни комплексни разрешителни, проекти за наши хора, символични глоби за несимволични нарушения, корупция с европари, назначения на некадърници, но „нашите политически некадърници“... В МОСВ змиите съскат по-силно и от тези в прословутия змиярник в „Борисовата градина“, известен като стадион „Българска армия“. Безпроблемно се нарушават закони щом трябва да се уредят наши хора или платежоспособни „инвеститори“. Подкрепяйки безкритично и с всички сили безбройните правителствени „инициативи“, МОСВ се превърна в обратното на това, което трябва да бъде или в „обратното на обратното“.
И понеже министърът оцеля при промените на правителството, най-сетне е време да започне да дава конкретни отговори, а не да се крие като защитен от закона суек из коридорите на властта. Сега – за климата, скоро – и за други неща. Ето няколко начални въпроса:
1. Защо министър Чакъров подкрепя изграждането на АЕЦ "Белене" и не допуска нова процедура по ОВОС след като от една страна няма достоверна оценка на избраната технология (АЕС-92), камо ли технически проект, съобразен с параметрите на площадката, от друга страна - вече е доказано, че ядрената енергетика НЕ може да допринесе значително (не повече от 3-5% до 2050 г.) за спиране промените в климата, а от трета - проектът е силно натоварен с корупционни практики и корупционни ичаквания?
2. Защо досега министърът не излезе с нито един екологичен аргумент или коментар за нефтопроводите "Бургас - Александруполис" и АМБО, които освен, че ще нанесат преки щети на България и природата, способстват за нарастване дела на изкопаемите горива, коит оса основен източник на парникови газове?
3. Защо Чакъров допуска да се "скатават" от еко-ангажименти Брикел и ТЕЦ "Марица - изток" 2, вкл. чрез подаване на заблуждаваща информация към Европейската комисия?
4. Защо министърът не е поставил въпроса, че България няма единна, смислена и насочена към борбата с промените в климата енергийна стратегия, а секторът се е превърнал в бащиния на мафиоти, свързани с партиийте от тройната коалиция?
5. Защо, след като е наясно с липсата на интерес към масовото практическо изпълнение на мерки за подобряване на енергийната ефективност, министър Чакъров не е поставил въпроса за състоянието, ролята и дейността на Агенцията за енергийна ефективност, която от години се е превърнала в семейно-роднинска структура за усвояване на средства?
6. Защо министърът дава сигнали, че подкрепя изгарянето на отпадъци в цимнетови инсталации и инсинератори, след като би трябвало да е наясно, че при това изгаряне се отделят вредни и токсични газове, вкл. парникови газове?
7. Защо Чакъров защитава безумния Национален план за разпределение на квотите от емисии на парникови газове, след като би трябвало да е наясно, че всички забележки на ЕК са повече от основателни?
