вторник, 13 октомври 2009 г.

Резилът на десетилетието: футбол

И да не си помислите, че загубата от Кипър с 4:1 печели приза. Не, печели го вестник "Седем" и някой си Ефрем Димитров. За страница и половина комунизъм, лизачество и наколенки под надслов "Бойко Борисов и футболът" ("Седем", бр. 39, 7-13 октомври 2009 г., стр. 22-23).

Навремето, в началото на 70-те,  Политбюро на ЦК на БКП се опита да "оправи" футбола с прословутия пасквил "Да изкореним недъзите на българския футбол". Тъпанарите от Политбюро мислеха, че могат да нареждат на Играта. Единственото, което успяха беше да изхвърлят "Берое" от "А" група и да спрат полета на отбора за поредната Балканска купа.

Днес лицето Е.Д. се изживява като Политбюро на ГЕРБ. По-точно като вътрешен глас на ПБ на ГЕРБ, доколкото и ГЕРБ, и нeговото ПБ и т.н. е все БеБе. Ето що реди "вътрешния глас":

"Ако има фигура, която може да извади футбола от това състояние [тоталният провал] - това без съмнение е Бойко Борисов.

В този смисъл Борисов е в по-голяма степен владетел, отколкото политическа фигура."

Много голям и загорял език ще да има лице, което може да напише горното. А като се има предвид, че някъде из текста е ударил и една-две шпакли на Борислав Михайлов, то работата направо си плаче за Истанбул.

За да не се занимавам с БеБе, който така или иначе се изказва за всичко, ще напомня следното: БФС е част от системата на УЕФА и ФИФА. Тези две организации се ползват с някакви неясни, но достатъчно силни права на екстериториалност, т.е. не подлежат на държавен, съдебен и всякакъв контрол от национални или местни власти. И като така логиката изисква да не търсят подкрепа от онези, от които не зависят, когато се оакат.

Прочее, нито на БеБе му е работа да мисли как да оправя футбола, докато е премиер, нито на някой друг от държавата. Единственото, което може да направи държавата е да забрани всякакви държавни средства да отиват за футбола (извън детско-юношеския, който би трябвало да е част от физическото възпитание наред с останалите колективни спортове).

Михайловци, Лечковци, Сираковци и тути кванти - достойни наследници на Батето - да се оправят сами. Имат си "национален отбор" - да си го носят на гръб. Както и първенството и т.н.

Това не непременно означава фалит на футбола. Напротив, означва, че някои хора трябва да си размърдат задниците, да започнат да работят, да спрат екскурзиите, чалгата, дребните сметки и т.н. Да си изчистят дворчето (разните там "куфари" и прочее "интересни" лица), да накажат един-двама футболни президенти, да пре-лицензират футболните мениджъри (търговци), да дадат на Лигата повече права и т.н, и т.н. След като са "държава в държавата" - да свършат и малко работа.

PS: А "Берое" ще се оправи и без държавата и тежката десница БеБеюва. Имало е и по-тежки времена.

PPS: Чудя се, защо в България някой "президент" не купи едно парче земя и не изгради стадион (спортен комплекс) на "зелена поляна"? Все искат държавата да им даде я "Герена", я "Армията", я "Лаута" ("Юрий Гагарин" го прилапа варненското трибуквие и му разказа играта).

събота, 10 октомври 2009 г.

Истински комунист в трамвая

Прибирам се с трамвая. Чета вестник. С периферното виждам ,че се приближава мъж на години. Спира се, вглежда се във вестника ("Банкеръ") и... започва да ругае.
 - Фашисти. Превзеха държавата, фашисти, банкери, пишат с "ъ"...

Очевидно мрази стария правопис. Обяснението не се бави.
- Аз на 13 години през '44-та взимах властта. Щото седях до червеното знаме. Ама фашистите още тогава взеха властта и изпратиха истинските комунисти на фронта, да ги избият...  И тия, чавдарци са фашисти...

Не отговори на въпроса ми дали са фашисти и от шопския, трънския, рило-пиринския отряди, конекрадеца Чочоолу...

После ми "обясни" че фашисти са Желю Желев и тоя, дето сега го избрали за премиер... А Тодор Живков бил чичо на Симеон 2, защото Фердинанд му бил баща... След което се изсули на "Гарибалди".

Странно. За мене Желев винаги ще си остане свързан с комунистите, човека който предаде демокрацията и прокара в тяхна изгода "мирния преход". А БеБе - тук се изкушавам да цитирам думите на една видна "другарка", казани пред мой приятел, но му обещах, че няма да го компрометирам :))) С други думи - и БеБе си е комунистически продукт, който прокарва все хора на комунистите на ключови места из страната. А да не забравяме и кой толерираше мафията в България в началото на прехода.

Та такива типове се мотаят сред нас. "Мечтатели", които били "взимали властта на 9-ти". Признавам си - за момент ми се дощя да му размажа патетичната физиономия. А след малко нещо ми прищрака: то подобни дивотии се печатат комай в половината българска "преса".

"Миджур" 55

Вчера отидох в Сметната палата за един документ. Оказа се, че са ме търсили да ми го връчат преди 4 месеца. На личен адрес: София, ул. "Миджур" 55.

Добре, че бях в настроение... (Свилен Овчаров може да възрази на това :) ). Според служителката, те намерили този мой адрес в системата на СГС. Интересно, твърде интересно. Защото на този адрес съм живял някъде между 1986 и 1990 г.!!!

Питам се, какво ли търси точно този мой адрес в разни масиви и бази данни. В упоменатия период (а и в 20-те години след това) съм живял на поне 30-на места из София. Защо не са го пратили на адреса на личната ми карта? Той не е ли в масивите?

Има много гнилоч в българските административни бази-данни. И хората, които се грижат за нея винаги са "невинни". А това всъщност е една самоподдържаща се система на бюрокрация от комунистически тип. И това е light версията. Hard-версията е, че ДС и нейните останки не спят...

В Сметната палата просто имаха късмет. Но винаги в такива случаи ми идва една идея - след като администрацията ни тероризира, защо ние я търпим. Време е да ги психясаме!!!

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

МОСВ: Ерата на бюрокрацията се завръща?

Днешната среща с министъра на околната среда и водите г-жа Нона Караджова, зам.-министъра, г-жа Евдокия Манева и екипът им с граждански организации се очакваше с особен интерес. И - макар индиректно - даде отговор на много въпроси. За съжаление - отговори не много обнадеждаващи.

Общият извод е, че в МОСВ се връща духът на бюрокрацията и не се появява онова, което се нарича "правене на политики" ("making policies"). На преден план се изтъкват процедурата, "спазването на законността", сроковете, "да не спираме развитието", "не всичко може да се забрани", "помолихме колегите да..." и прочее.

На импровизирания тест за "спазване на законността" г-жа Караджова се провали. Тя не успя да защити позицията си за легалната възможност се самосезира и да отмени груби нарушения на закона, реализирани в решения на директорите на РИОСВ във Варна (Камчийски пясъци) и Бургас (Иракли). Подобен провал бяха опитът да ни убеди, че "Горна арда" не се нуждае от нова оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), въпреки че предишният е издаден по стария Закон за опазване на околната среда и съответно е изтекъл, както и че не трябва да се прави нов ОВОС на АЕЦ "Белене".

Стана ясно, че независимо от увеличаване срока за оценка на качеството на докладите за ОВОС (ДОВОС) няма гаранция, че експертите, които системно дават лоши ДОВОС-и ще бъдат санкционирани по някакъв начин. "Нека пазарът реши" - беше присъдата на г-жа Караджова. Няма лошо, но тук имаме проблем, който пазарът не може да реши. Защото ако един лекар дори по небрежност допусне осакатяване или смърт на пациент, той подлежи на съд, санкции, затвор. А един експерт, който позволява да се реализират проекти, които могат да доведат до осакатяване, трайни здравни проблеми или смърт, ще бъде наказван (евентуално) "от пазара".

Проблемите с презастрояванията по Черноморието и планините, въпреки емоционално-умилителните отклонения на г-жа Караджова, изглежда ще останат и в бъдеще. Така е, когато няма ясно осъзната политика за това кое все пак трябва да се ограничава и до колко.

Фактът, че г-жа Караджова е разписала няколкостотин решения за водоползване има спорен ефект. Да, тръгват проекти. Но кой може да каже дали всички те не увреждат природата, не отнемат вода  за по-маловажни цели и т.н.? Ето отново - при неясна политика, "карай да върви и да има работа за бизнеса" не е най-добрия подход. Особено за едно министерство, което ТРЯБВА ДА ВЗИМА РЕШЕНИЯ ЗА РАЗЛИКАТА между добра и лоша инвестиция от гледна точка на хората и природата. Тежка отговорност, няма спор...

Разбира се, имаше и определено добри ходове - например искането за започване на Екологична оценка на бъдещата стратегия  за енергетиката или ревизиите на РИОСВ и басейновите дирекции. Заявена беше и готовност за конкретен диалог по конкретни проблеми, за повече прозрачност в МОСВ. В този смисъл не всичко е загубено и всички очакваме позтивни и ефективни резултати от тези действия.

Важно е обаче да се осъзнаят две неща:

1. За добро или за лошо, г-жа Караджова и г-жа Манева са може би единствените с дългогодишен опит в своя ресор сред министрите от кабинета. В тзои смисъл никой няма да ги чака да "се запознават" с ресора си. Те са наистина от малкото които "знаят и могат", защото вече са го правили. Парите на ЕС не са целта, те са средството - и това също им е известно.

2. МОСВ е министерство за защита на природата от свръхизтощаване, съсипване и замърсяване. В този смисъл не е работа на МОСВ да се грижи толкова за рахатлъка на бизнеса, а да го накара да спазва правилата. Както и гражданите - за отпадъци, води, въздух. За целта е нужно да се приемат стриктни проевропейски проекологични политики, които да се превърнат в закони и подзаконови актове. Готов съм да седнем и да смятаме с всеки, че ползите от наличието и спазването на подобни политики ще са истинското "win-win-win" решение за гражданите, за бизнеса и за природата.

Както казах, имаше и свежи нотки, но оттук нататък трябва работа. И то не за безразборно подписване на разрешения "на всекиму - според потребностите", а за опазване на природата и здравето на хората. Това също е бизнес и пазар, ако мога да вляза в тона на г-жа министърката.

В противен случай - за гражданските екоорганизации Брюксел винаги е бил близо. И г-жа Манева, и г-жа Караджова помнят за това от предишното си пребиваване в МОСВ.

вторник, 6 октомври 2009 г.

Най-големият балък сред министрите?

Започвам да вярвам, че Симеон Дянков е най-големият балък сред министрите. Докато се бори да върже бюджета, БеБе му играе сечено с АЕЦ "Белене" и тръбопроводите. С искането за еврокомисар по енергетиката за Румяна Желева играта навлиза в нов етап. Елемент от който са повече държавни пари за енергийната мафия, за В. Златев и С. Дончев.

Та току-виж, Симеон Дянков станал симпатичен. Какъвто не би трябвало да е, след като е работил за Световната банда :)

Но... Винаги има едно "но". Ами ако Дянков не е балък, а участник в схемата? Работейки в Грузия, той е един от хората на Световната банка в тази страна, които публично се изказват положително за работата на Каха Бендукидзе. Да припомним кой е Каха Бендукидзе: руски олигарх и след това - министър на икономиката и държавен министър на икономическото развитие. Свръхлиберален като политик, той продава всичко, което може да се продаде в Грузия. Това, обаче не е важното за нас. Важното е, че Бендукидзе беше основният собственик на ОМЗ (Русия) - компанията, която произвежда атомните реактори и която, чрез сложни връзки, беше съсобственик в "Шкода" по времето, когато последната беше кандидат за АЕЦ "Белене". И загуби от кого - от руската "Атомстройекспорт", където ОМЗ също имаше някакво участие. Или обратното - все тая.

Та, ето, "добрият" Дянков иска да спре АЕЦ "Белене", но "лошите" не му дават. Кои са "лошите"? Питайте БеБе, той знае. Но знае и за едни около 250 милиона евро, които са предназначени да се раздадат из България за да се случи АЕЦ "Белене". Знае ли за тях и Дянков?

И не е ли по-добре да си платим неустойките, за да се откачим сега от руската политико-енергийна мафия. После ще е невъзможно.

неделя, 4 октомври 2009 г.

170 малки гоцета, йо-хо-хо и един архар!

Според в-к "Капитал" от 03 октомври се оказва, че в т.нар. "Президентство" работят цели 170 човека. Има поне две причини (освен за да не се харчат пари на вятъра) този брой да бъде съкратен до не повече от 50 човека. При по-внимателен анализ и тази бройка може да се окаже завишена. Едната причина е наличието на звена, несвързани с правомощията на президента. Ето с какви "съвети" се е обзавел наш Гоце:
  • Съвет по икономическо развитие и социална политика
  • Съвет по етнически и религиозни въпроси
  • Съвет за децата и младежта
  • Съвет по духовното развитие
  • Съвет по европейска и евроатлантическа интеграция
  • Съвет за изследвания и анализи
  • Съвет за информационни технологии
Както се вижда Гоце се занимава извън правомощията си с икономика, социална политика, религия, етноси, деца, младежи, духовно развитие, европейска интеграция,  евроатлантическа интеграция, информационни технологии.

Втората причина е, че набърквайки се на практика във всички сфери на управлението, президентът формира един незаконен център на власт. С това той не само не гарантира "политическа неутралност и устойчивост", но напротив - произвежда интриги и често откровено пречи на Народното събрание, правителството и институциите. В случая с Гоце този проблем е още по-изострен поради неговата ДС-арщина и русофилията, стигаща до потъпкване на националните интереси в сферата на енергетиката например.

Най-накрая е необходимо да се преосмисли правото на президента да назначава на квотен принцип членове на Конституционния съд, УС на БНБ, СЕМ, КРС, Комисията за защита от дискриминация, както и Главния секретар и директорите на националните служби на МВР.

Все пак винаги може да има място за един експерт, който да информира президента за специфичните закони за лова в страните, които Гоце посещава за да не стават повече издънки като тази с архара.

петък, 2 октомври 2009 г.

1 евро = 2,40 лева. Скоро?

Прогнозата, че идва девалвация на лева е от последния брой на изданието " Emerging Europe Monitor" (http://www.emergingeuropemonitor.com). Уточнявам - броят от октомври 2009 г. още не е на сайта.

Ето дословния цитат от хартиената версия: "We still expect to see the lev devalued by end-2010 (targeting an adjustment of around 20% to BGN 2.4000/EUR). Giving the exsiting difficulties in serving debt as a result of higher borrowing costs, rising unemployment and slowing wage grouth, forcing downward price adjustments could spark a damaging debt-deflationary spiral, which ultimately we expect to shift economic incentives in favour of devaluation. While deflationary forces will remain pronounced as the private sector deleverages, a devaluation would fuel inflationary pressures over the medium term by raising the cost of imports."

Ясно и кратко. Поредното удавяне на давещите се отново е в ръцете на правителството.

Сега е момента да бъде попитан Симеон Дянков дали тези прогнози са верни ли не. Той има не повече от три хода:

1. Да се държи като български министър и да не променя курса на лева.
2. Да се държи като чиновник от Световната банка и да го промени - с 20 или с 200 процента - все тая.
3. Да шикалкави - което също е много българска черта.

Е, има и скрит четвърти ход - да попита Бойко, който знае всичко...