Взимаш ли, взимаш, балканджи Бойко...

От няколко дни едни два милиарда евро се шматкат в медийното ( а и в политическото, пък и в енергийното, да не кажем и в корупционното) пространство на България. "Носят" ги Сергей Шматко, министър на енергетиката на Русия и Сергей Кириенко, шеф на "Росатом". "Носят" ги по заръка на товаришч Путин за другаря Бойко.

Другарят Бойко, говори се из енергийните и политическите среди, вече ги е "взел". И то още при предишните посещения на руските "атомщици" в София. Само че тогава не било много удобно да се обяви "взятката", та затова Трайчо снове като улав между София и Москва - да имитира загриженост, експертност, "защита на националния интерес" и прочее залъгалки за населението. С подобна цел сноват и руснаците между Москва и София: да изглежда, че българското правителство е подложено на огромен "позитивен" натиск - във вид на "взаимно изгодни" предложения, на които "не можеш да откажеш" - и така да се оправдае вече договореното прехвърляне на централата в руски ръце.

Като споменах за националния интерес е интересно да се разбере каква е ролята на Симеон Дянков. Дали той е искрен в съпротивата си срещу "Белене" или му е отредена ролята на "лошото ченге" - един вид, "а бе ние опитахме всякак да се съпротивляваме, ама..." Разбира се, може да е и двете - той да си се съпротивлява искрено и убедено, но да е насаден на тази роля без да знае за игрите отзад.

Но, каквато и да е истината, нещата изглеждат ясни - без натиск отвън и този път няма да се размине, ако проектът трябва да бъде спрян. Изваждането на тезгяха на 7 и 8 блок в АЕЦ "Козлодуй" е опит да се "омилостиви" западът и най-вече САЩ. Не напразно лобисти като прословутия Гамизов и политици работят за това, тези реактори да се "дадат" на "Уестингхауз".

Интересно е мълчанието на Борисов. То е в подкрепа на тезата за наличието на предварителни пазарлъци и на имитация на съпротива. Ясно е, че премиерът е разбрал фундаменталното значение на АЕЦ "Белене" като източник на почти неограничен финансов ресурс за лична и партизанска полза. Ако беше наистина честен пред нацията, Борисов трябваше да заяви просто - този проект не е изгоден за България не само финансово, но и по причини, които са парично неизмерими и са свързани с българската независимост. За това ако трябва ще платим тези прословути (и все още необявени) неустойки и ще решим окончателно този вече 30-годишен проблем.

В този смисъл не трябва да има повече наивници, които да провиждат премиера като герой, комуто тикат в ръцете милиарди и го кандърдисват с думите: "взимаш ли, взимаш, балканджи Бойко, тия два милиарда евро?", пък той се дърпа, но под натиска на "грижата за националния интерес" най-накрая вдига ръце и приема. Това не е геройство, а поредното предателство пред руския геополитически интерес.

"Тихо! Это наш парень говорит"

Кръчма с телевизор. На една от масите - група руснаци. Веселят се нещо, пият както си знаят. Тече "Панорама". Изведнъж единият, гледайки към телевизора, казва: "Тихо! Это наш парень говорит".

Тяхното "момче", което говори "по телевизора" е Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма на България. Групата руснаци са част от делегацията, водена от руския министър на енергетиката Сергей Шматко. Кръчмата се намира някъде в София, а цялата случка се развива на 11 декември 2009 г.

Какво се случва на 11.12.2009 г. в София? Руската делегация преговаря с Трайков, а после и с Борисов за енергийните проекти АЕЦ "Белене", "Южен поток" и "Бургас - Александруполис". И по трите има проблеми и руснаците недоволстват и са нетърпеливи. Ето как "Монитор" вижда резултатите.

А на връх Коледа, Трайчо като подплашен заек драсна към Москва. Резултатите - според официалната публикация на Министерството на енергетиката на Русия.

Съвсем скоро, само след "две-три" седмици, докато се приготви "конкретния план за действие" за АЕЦ "Белене", ще имаме отговор на въпроса: е ли Трайчо поредния техен "парень" в България или ще станем свидетели на чудо - българско правителство да прати руснаците "к чертовой матери"? Въпреки, че за втората възможност шансовете са като във вица за Асан и Айшето: "дано, дано ама надали".