Вече няма нужда от повече доказателства, че зам.-министърът на околната среда и водите, Евдокия Манева, лобира за интересите на "Монсанто". Рискувайки здравето на българския народ и убийството на цели отрасли като земеделието, туризма и т.н., Манева се опитва да прокара поправки в Закона за генетично модифицираните организми (ГМО), така че да се даде възможност България да бъде наводнена с продукцията на фирми като "Монсанто", "Пионер", "Санджента" и т.н.
В следващ текст ще се опитам да направя обширен списък на проблемите, които подобен подход ще донесе на страната. Сега можем да кажем следното:
1. В защита на интересите на "Монсанто" и др. фирми, Манева лъже, че промените са под натиска на Европейската комисия.
2. В защита на интересите на "Монсанто" Манева открива възможността за прилагане на латиноамериканския модел на нелегално замърсяване на страните с ГМО, последвано от премахване на рестриктивните процедури за тяхното легализиране, защото при замърсена с ГМО територия никакви други - конвенционални или био-култури - така или иначе не могат да бъдат отглеждани.
3. В защита на интересите на "Монсанто", Манева подлага на риск и българската природа, като дори зоните на НАТУРА 2000 ще бъдат изложени на атака от чужди гени от генномодифицирани култури към дивата флора.
След дългогодишното открито корпоративно лобиране на Евдокия Манева за друга замърсяваща и опасна технология - цианидното излужване - днес тя продължава с този подход в полза на големите компании-убийци на чистите храни и биоземеделието. Затова изходът е един - незабавна ОСТАВКА!!!
Ето и позицията на партия ЗЕЛЕНИТЕ за проектозакона за ГМО:
ПОЗИЦИЯ НА ПП ЗЕЛЕНИТЕ ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ГМО
Предложените от Правителството промени в Закона за генетично модифицираните организми (ГМО) представляват поредния опит за натиск от страна на заинтересовани мултинационални компании за либерализиране на режима за освобождаване на ГМО в околната среда в България в разрез с обществените интереси и правата на гражданите в страната.
Освобождаването и отглеждането в околната среда на ГМО представлява неприемлив риск за човешкото здраве и води до необратими последствия за земеделието, икономиката и природата в България.
Дългосрочната забрана може да бъде гарантирана чрез промяна на европейското законодателство в същата посока – към категорична забрана за използване на ГМО семена и култури в естествени условия и освобождаването им в околната среда, както и постигане на пълна прозрачност при вземането на решения в тази област.
Основният защитник на либерализирането на режима за ГМО и интересите на мултинационалните компании е заместник-министърът на околната среда Евдокия Манева, като на обществото се предоставя невярна информация за истинските мотиви за промяна в националното законодателство.
Ето защо:
1. Подкрепяме досегашните действия и протести на неправителствените организации и граждански групи за забрана на разпространението на ГМО в България.
2. Призоваваме народните представители в 41вото Народно събрание на Р България да наложат максималните ограничения за разпространението на ГМО в България съгласно сега действащото европейско законодателство, изразено в нашето становище от 13.01.2010 г.
3. Настояваме за ефективен контрол върху забраната и подробно етикетиране на всички хранителни продукти, съчетано със засилен контрол върху семената и земеделската продукция в България.
4. Предприемаме кампания за въвеждане правото на мораториум върху освобождаването в околната среда и разпространението на пазара на ГМО по избор на страна, членуваща в ЕС посредством промяна в европейското законодателствo.
5. Настояваме за незабавно прекратяване на правомощията на заместник-министър Евдокия Манева заради защитата й на опасни за българските граждани технологии и организми, включително ГМО и цианидната технология за добив на злато.
България с невероятните си природни дадености, сортове и породи има необходимост от Закон за биологичната сигурност, а не от Закон за ГМО.
Като алтернатива на използването на ГМО настояваме за активна подкрепа от страна на Правителството за развитие на биологичното земеделие и производството на биопродукти, както и за осъществяване на ефективна подкрепа за българските фермери, произвеждащи качествени и чисти храни, включително и чрез своевременно изплащане на средствата по агроекологичните мерки в Програмата за развитие на селските райони.
За контакти:
Петко Ковачев 0888 420453, petko.kovachev@bulgariangreens.org
Деница Петрова 0889880908, denitsa.petrova@zelenite.bg
Показват се публикациите с етикет Евдокия Манева. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Евдокия Манева. Показване на всички публикации
четвъртък, 4 февруари 2010 г.
вторник, 26 януари 2010 г.
"Нашите" обръчи се завръщат?
Няколко пъти вече предупреждавах за грешните ходове на двете управляващи Министерството на околната среда и водите - Нона Караджова (министър) и Евдокия Манева (зам.-министър). Едно, че са ни "ресор", и второ - знаем се отдавна, знаем какво да очакваме от тях.
Изглежда, че не си вземат поука. Първият "сет" беше с промените в Закона за опазване на околната среда (ОВОС-аджийската мафия вече празнува), с разрешаването на цианидите в златодобива, с връщането на някои знакови (в отрицателния смисъл) лица в МОСВ, най-фрапиращият пример сред които е Ваня Григорова, и със закона за ГМО.
Вторият "сет" се очертава да бъде завръщането на фирмите от "нашите" обръчи. Говорим за любими от предишния период на пребиваване на госпожите в МОСВ фирми на консултанти, ОВОС-аджии и т.н. Един от основните играчи, фирмата "П", е на път да се завърне триумфално като основен контрактор по най-различни оценки.
(В този бизнес фирмите имат горе-долу сравним капацитет и работят с привлечени външни експерти. Тоест основното условие при равни други е приближението до "властта".)
Пиша това като предупреждение. Да го наречем принцип на предпазливостта. Добре е да се следят резултатите от обществените поръчки, свързани с екологични оценки на стратегии, програми и планове за управление. Например за екологична оценка на Националната програма за възобновяеми енергийни източници.
Та, г-жо Караджова и г-жо Манева - вместо да се занимавате с уреждане на "нашите" фирми, не е ли по-добре да се замислите какво ще правите с някои наказателни процедури на ЕС, които вече текат срещу България. Не да ги криете, като тази за едно от сметищата, финансирани по ИСПА.
Изглежда, че не си вземат поука. Първият "сет" беше с промените в Закона за опазване на околната среда (ОВОС-аджийската мафия вече празнува), с разрешаването на цианидите в златодобива, с връщането на някои знакови (в отрицателния смисъл) лица в МОСВ, най-фрапиращият пример сред които е Ваня Григорова, и със закона за ГМО.
Вторият "сет" се очертава да бъде завръщането на фирмите от "нашите" обръчи. Говорим за любими от предишния период на пребиваване на госпожите в МОСВ фирми на консултанти, ОВОС-аджии и т.н. Един от основните играчи, фирмата "П", е на път да се завърне триумфално като основен контрактор по най-различни оценки.
(В този бизнес фирмите имат горе-долу сравним капацитет и работят с привлечени външни експерти. Тоест основното условие при равни други е приближението до "властта".)
Пиша това като предупреждение. Да го наречем принцип на предпазливостта. Добре е да се следят резултатите от обществените поръчки, свързани с екологични оценки на стратегии, програми и планове за управление. Например за екологична оценка на Националната програма за възобновяеми енергийни източници.
Та, г-жо Караджова и г-жо Манева - вместо да се занимавате с уреждане на "нашите" фирми, не е ли по-добре да се замислите какво ще правите с някои наказателни процедури на ЕС, които вече текат срещу България. Не да ги криете, като тази за едно от сметищата, финансирани по ИСПА.
вторник, 5 януари 2010 г.
Благодаря за признанието, г-жо Манева, но не вярвам, че ще правите нещо ново и добро
"Ако това се случи, ще издадем специални указания към бургаската екоинспекция да подлага на сериозни екооценки (ОВОС) всички инвестиционни намерения. Опасявам се обаче, че ако проектите там се раздробяват на малки сгради основанията ни да ги отхвърляме ще са уязвими". Това според "Дневник" са думи на заместник министъра на околната среда и водите, г-жа Евдокия Манева, казани по повод делото срещу ОУП на Царево и възможните действия на МОСВ ако Висшият административен съд все пак признае плана за законен.
Това са исторически думи! Г-жа Манева признава правотата на природозащитните организации в една отдавнашна битка, в която тя като министър (1997-2001) често беше на отсрещната страна. А именно, че недобросъвестните инвеститори разделяха - и продължават да разделят - големите проекти, там където е възможно на по-малки, за да избягват ОВОС или да покажат по-малко въздействие от реално очакваното. Сигурно стотици проекти, по които НПО са възразявали и с този аргумент, са минали, включително и с нейния подпис. Защото пак Евдокия Манева навремето каза следните, също исторически, думи: "Докато съм министър няма да спра нито едно инвестиционно предложение заради ОВОС."
Благодаря Ви, г-жо Манева, за признанието, че сме били прави! Това, разбира се, няма да оправи зулумите, нанесени на природата и на човешкото здраве, но все е нещо.
От друга страна, за мен е ясно, че промяна в политиката на МОСВ към затягане на процедурите по ОВОС и спиране на вредни инвестиции няма да има. Освен, разбира се, по строго селективни - политически или икономически - причини. Доказателството?
Новият шеф на Изпълнителната агенция по околна среда се казва Ваня Григорова. Човекът, който като шеф на отдел (по-късно дирекция) успя да защити развитието и цъфтежа на ОВОС-аджийската мафия, и да прокара изгодни за замърсителите легални и нелегални методи за заобикаляне на процедурите. Човекът, който превърна думите "оценка за въздействие върху околната среда" в мръсни думи, в подигравка с духа на закона. Човекът, вярно служил на плеяда министри в техните успешни опити да превърнат ОВОС и комплексните разрешителни в политико-икономическа далавера.
Мафията отново ликува!
Това са исторически думи! Г-жа Манева признава правотата на природозащитните организации в една отдавнашна битка, в която тя като министър (1997-2001) често беше на отсрещната страна. А именно, че недобросъвестните инвеститори разделяха - и продължават да разделят - големите проекти, там където е възможно на по-малки, за да избягват ОВОС или да покажат по-малко въздействие от реално очакваното. Сигурно стотици проекти, по които НПО са възразявали и с този аргумент, са минали, включително и с нейния подпис. Защото пак Евдокия Манева навремето каза следните, също исторически, думи: "Докато съм министър няма да спра нито едно инвестиционно предложение заради ОВОС."
Благодаря Ви, г-жо Манева, за признанието, че сме били прави! Това, разбира се, няма да оправи зулумите, нанесени на природата и на човешкото здраве, но все е нещо.
От друга страна, за мен е ясно, че промяна в политиката на МОСВ към затягане на процедурите по ОВОС и спиране на вредни инвестиции няма да има. Освен, разбира се, по строго селективни - политически или икономически - причини. Доказателството?
Новият шеф на Изпълнителната агенция по околна среда се казва Ваня Григорова. Човекът, който като шеф на отдел (по-късно дирекция) успя да защити развитието и цъфтежа на ОВОС-аджийската мафия, и да прокара изгодни за замърсителите легални и нелегални методи за заобикаляне на процедурите. Човекът, който превърна думите "оценка за въздействие върху околната среда" в мръсни думи, в подигравка с духа на закона. Човекът, вярно служил на плеяда министри в техните успешни опити да превърнат ОВОС и комплексните разрешителни в политико-икономическа далавера.
Мафията отново ликува!
четвъртък, 8 октомври 2009 г.
МОСВ: Ерата на бюрокрацията се завръща?
Днешната среща с министъра на околната среда и водите г-жа Нона Караджова, зам.-министъра, г-жа Евдокия Манева и екипът им с граждански организации се очакваше с особен интерес. И - макар индиректно - даде отговор на много въпроси. За съжаление - отговори не много обнадеждаващи.
Общият извод е, че в МОСВ се връща духът на бюрокрацията и не се появява онова, което се нарича "правене на политики" ("making policies"). На преден план се изтъкват процедурата, "спазването на законността", сроковете, "да не спираме развитието", "не всичко може да се забрани", "помолихме колегите да..." и прочее.
На импровизирания тест за "спазване на законността" г-жа Караджова се провали. Тя не успя да защити позицията си за легалната възможност се самосезира и да отмени груби нарушения на закона, реализирани в решения на директорите на РИОСВ във Варна (Камчийски пясъци) и Бургас (Иракли). Подобен провал бяха опитът да ни убеди, че "Горна арда" не се нуждае от нова оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), въпреки че предишният е издаден по стария Закон за опазване на околната среда и съответно е изтекъл, както и че не трябва да се прави нов ОВОС на АЕЦ "Белене".
Стана ясно, че независимо от увеличаване срока за оценка на качеството на докладите за ОВОС (ДОВОС) няма гаранция, че експертите, които системно дават лоши ДОВОС-и ще бъдат санкционирани по някакъв начин. "Нека пазарът реши" - беше присъдата на г-жа Караджова. Няма лошо, но тук имаме проблем, който пазарът не може да реши. Защото ако един лекар дори по небрежност допусне осакатяване или смърт на пациент, той подлежи на съд, санкции, затвор. А един експерт, който позволява да се реализират проекти, които могат да доведат до осакатяване, трайни здравни проблеми или смърт, ще бъде наказван (евентуално) "от пазара".
Проблемите с презастрояванията по Черноморието и планините, въпреки емоционално-умилителните отклонения на г-жа Караджова, изглежда ще останат и в бъдеще. Така е, когато няма ясно осъзната политика за това кое все пак трябва да се ограничава и до колко.
Фактът, че г-жа Караджова е разписала няколкостотин решения за водоползване има спорен ефект. Да, тръгват проекти. Но кой може да каже дали всички те не увреждат природата, не отнемат вода за по-маловажни цели и т.н.? Ето отново - при неясна политика, "карай да върви и да има работа за бизнеса" не е най-добрия подход. Особено за едно министерство, което ТРЯБВА ДА ВЗИМА РЕШЕНИЯ ЗА РАЗЛИКАТА между добра и лоша инвестиция от гледна точка на хората и природата. Тежка отговорност, няма спор...
Разбира се, имаше и определено добри ходове - например искането за започване на Екологична оценка на бъдещата стратегия за енергетиката или ревизиите на РИОСВ и басейновите дирекции. Заявена беше и готовност за конкретен диалог по конкретни проблеми, за повече прозрачност в МОСВ. В този смисъл не всичко е загубено и всички очакваме позтивни и ефективни резултати от тези действия.
Важно е обаче да се осъзнаят две неща:
1. За добро или за лошо, г-жа Караджова и г-жа Манева са може би единствените с дългогодишен опит в своя ресор сред министрите от кабинета. В тзои смисъл никой няма да ги чака да "се запознават" с ресора си. Те са наистина от малкото които "знаят и могат", защото вече са го правили. Парите на ЕС не са целта, те са средството - и това също им е известно.
2. МОСВ е министерство за защита на природата от свръхизтощаване, съсипване и замърсяване. В този смисъл не е работа на МОСВ да се грижи толкова за рахатлъка на бизнеса, а да го накара да спазва правилата. Както и гражданите - за отпадъци, води, въздух. За целта е нужно да се приемат стриктни проевропейски проекологични политики, които да се превърнат в закони и подзаконови актове. Готов съм да седнем и да смятаме с всеки, че ползите от наличието и спазването на подобни политики ще са истинското "win-win-win" решение за гражданите, за бизнеса и за природата.
Както казах, имаше и свежи нотки, но оттук нататък трябва работа. И то не за безразборно подписване на разрешения "на всекиму - според потребностите", а за опазване на природата и здравето на хората. Това също е бизнес и пазар, ако мога да вляза в тона на г-жа министърката.
В противен случай - за гражданските екоорганизации Брюксел винаги е бил близо. И г-жа Манева, и г-жа Караджова помнят за това от предишното си пребиваване в МОСВ.
Общият извод е, че в МОСВ се връща духът на бюрокрацията и не се появява онова, което се нарича "правене на политики" ("making policies"). На преден план се изтъкват процедурата, "спазването на законността", сроковете, "да не спираме развитието", "не всичко може да се забрани", "помолихме колегите да..." и прочее.
На импровизирания тест за "спазване на законността" г-жа Караджова се провали. Тя не успя да защити позицията си за легалната възможност се самосезира и да отмени груби нарушения на закона, реализирани в решения на директорите на РИОСВ във Варна (Камчийски пясъци) и Бургас (Иракли). Подобен провал бяха опитът да ни убеди, че "Горна арда" не се нуждае от нова оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), въпреки че предишният е издаден по стария Закон за опазване на околната среда и съответно е изтекъл, както и че не трябва да се прави нов ОВОС на АЕЦ "Белене".
Стана ясно, че независимо от увеличаване срока за оценка на качеството на докладите за ОВОС (ДОВОС) няма гаранция, че експертите, които системно дават лоши ДОВОС-и ще бъдат санкционирани по някакъв начин. "Нека пазарът реши" - беше присъдата на г-жа Караджова. Няма лошо, но тук имаме проблем, който пазарът не може да реши. Защото ако един лекар дори по небрежност допусне осакатяване или смърт на пациент, той подлежи на съд, санкции, затвор. А един експерт, който позволява да се реализират проекти, които могат да доведат до осакатяване, трайни здравни проблеми или смърт, ще бъде наказван (евентуално) "от пазара".
Проблемите с презастрояванията по Черноморието и планините, въпреки емоционално-умилителните отклонения на г-жа Караджова, изглежда ще останат и в бъдеще. Така е, когато няма ясно осъзната политика за това кое все пак трябва да се ограничава и до колко.
Фактът, че г-жа Караджова е разписала няколкостотин решения за водоползване има спорен ефект. Да, тръгват проекти. Но кой може да каже дали всички те не увреждат природата, не отнемат вода за по-маловажни цели и т.н.? Ето отново - при неясна политика, "карай да върви и да има работа за бизнеса" не е най-добрия подход. Особено за едно министерство, което ТРЯБВА ДА ВЗИМА РЕШЕНИЯ ЗА РАЗЛИКАТА между добра и лоша инвестиция от гледна точка на хората и природата. Тежка отговорност, няма спор...
Разбира се, имаше и определено добри ходове - например искането за започване на Екологична оценка на бъдещата стратегия за енергетиката или ревизиите на РИОСВ и басейновите дирекции. Заявена беше и готовност за конкретен диалог по конкретни проблеми, за повече прозрачност в МОСВ. В този смисъл не всичко е загубено и всички очакваме позтивни и ефективни резултати от тези действия.
Важно е обаче да се осъзнаят две неща:
1. За добро или за лошо, г-жа Караджова и г-жа Манева са може би единствените с дългогодишен опит в своя ресор сред министрите от кабинета. В тзои смисъл никой няма да ги чака да "се запознават" с ресора си. Те са наистина от малкото които "знаят и могат", защото вече са го правили. Парите на ЕС не са целта, те са средството - и това също им е известно.
2. МОСВ е министерство за защита на природата от свръхизтощаване, съсипване и замърсяване. В този смисъл не е работа на МОСВ да се грижи толкова за рахатлъка на бизнеса, а да го накара да спазва правилата. Както и гражданите - за отпадъци, води, въздух. За целта е нужно да се приемат стриктни проевропейски проекологични политики, които да се превърнат в закони и подзаконови актове. Готов съм да седнем и да смятаме с всеки, че ползите от наличието и спазването на подобни политики ще са истинското "win-win-win" решение за гражданите, за бизнеса и за природата.
Както казах, имаше и свежи нотки, но оттук нататък трябва работа. И то не за безразборно подписване на разрешения "на всекиму - според потребностите", а за опазване на природата и здравето на хората. Това също е бизнес и пазар, ако мога да вляза в тона на г-жа министърката.
В противен случай - за гражданските екоорганизации Брюксел винаги е бил близо. И г-жа Манева, и г-жа Караджова помнят за това от предишното си пребиваване в МОСВ.
Абонамент за:
Публикации (Atom)