За акциза върху алкохола и в частност върху домашната ракия и вино

Ако не беше почти патентован лаф на Румен Белчев от "Стършел" щях да започна с: "Малко се пие в тази държава и това си е!".

Но, че неправилното пиене води до вятърничави идеи в главите на депутатите български е факт. Не знам дали е от натегачество пред БеБе (както твърдят някои медии, в този скандален водевил, той играел "доброто ченге") или е от обичайната бързоразвиваща се депутатска простотия, но фактът е факт. Вдигат акциза върху алкохола, дами и господа!

Ето някои съображения за безсмислието от този депутатски мозъчен запъртък и по-точно относно идеята за вдигане на акциза върху домашната ракия и вино, които не срещнах из иначе широкото му отразяване в медиите. Но най-напред да уточня, че аз съм ЗА налагане на, ако щете, дори 200% акциз върху заводския алкохол (с изключение на някои видове бира - в частност подобрената "Ариана" и все още неразвалените "Шуменско" и "Пиринско", и заарските мастика и мента).

Домашната ракия (ДР) и домашното вино (ДВ) са 100% дестилат. Произведени от реално грозде (ДР, ДВ) или други плодове (ДР), те в огромната си част са положителният антипод на пълните с меласов, картофен, зърнен и всякакъв друг спирт ("шпирт" по класиците!) заводски ракии (ЗР) или химията, внимателно наричана "промишлено произведени вина" (ППВ). За да съм обективен, ще призная, че сред ППВ има и такова с много добри вкусови, химически и др. показатели, но (и това е базирано на реални вътрешни информации) в България се произвежда и много боклук (вкл. опасен) под името "вино". За съжаление алчността, предизвикана от "руския пазар" и заблудата, че можете да измамите българина като ценител на виното, си казват думата и в страната се навъдиха предостатъчно "производители", които твърдо компрометираха бизнеса и традициите на българското винарство. Но в края на краищата, това си е проблем на гилдията и се надявам някой ден тя да се очисти от позорящите я алхимици.

Що се отнася до заводската ракия (ЗР) - там нещата са повече от ясни. Фалш и измама в промишлени количества - това е ЗР. Няма марка, няма регион, незасегнати от това явление. Сама по себе си ЗР е менте на оригинала, запазил се все още под формата на ДР. Докато при ДР - а имам достатъчен практически опит - дори най-големият боклук, който са ми предлагали е бил истински дестилат. Вярно, ароматът му беше смертелен и трябваше спешно и внимателно да откажа вторите 30 гр., но си беше истински плодов дестилат. Е, кой би стимулирал в такава ситуация продажбата на ментета на ниска цена?

На второ място, ДР, респ. ДВ са много по-здравословни от промишлените. Доколкото от ДР (особено от високоградусовите) не можете да изпиете огромните количества, които иначе са напълно постижими за средния българин (и българка!) в размера на една, че две, че три бутилки, а се ограничавате с около 2-3 чаши, то ефектът е повече от положителен в тяхна полза. От друга страна ДР е антидотът срещу евтините ментета на всякакви царкировци и тути кванти. Употребата на ДР ви предпазва от риска да ослепеете или да се отровите от бутилирания в Катуница бълвоч.

За ДВ няма какво да говорим - там проблемът не е в качеството на материала, а в майсторлъка на автора. Лошото ДВ е просто лошо вино, но не очаквайте някакви сериозни здравни последици, освен обичайните. Докато експерименталната химия в ППВ понякога може да предизвка не само обичайните сутрешни, но и дългосрочни здравни проблеми за много от вашите телесни органи.

По-нататък ДВ и ДР са истинската национална реклама. По тази точка мога да говоря много, но по-лесно би ми било да представя безкрайния списък от хора от цял свят, които биха дали съответните положителни референции от преките си срещи с ДР и ДВ. Този списък съдържа както представители на страни с традиции в консумацията, така и неизкушени от "употребата" лица. В един конкретен случай дори ДР беше посредникът за трайното затопляне на отношенията между един свестен човек и неговата - иначе непиеща - тъща.

В обществен смисъл добрите ДР и ДВ действат за създаване, запазване или възстановяване на добрите отношения между приятели, съседи, колеги и дори непознати, т.е. засилва се общественоспояващото начало и доверието сред гражданите.

Най-накрая, контролът - а оттам и събирането на планирания (очакван, мечтан) акциз от ДР и ДВ е практически невъзможен. След падането на комунизма, масовите кражби на селските казани (ех, sweet memories :-))) доведоха до тотална децентрализация на собствеността върху технологиите за производство на ДР и ДВ. Някои представители на промишлеността със завист говорят за около 1600 регистрирани и над 6500 нерегистрирани казана. Аз бих казал - не подценявайте българина, господа, спиртопроизводители. Ако трябва да се обърнем към народопсихологията, аз бих умножил последната цифра поне по 5. В подобна среда всеки опит за налагане на що-годе смислен контрол и събиране на акциз е обречен. Можете да измислите всякакви тактики и да се обърнете към най-черните кътчета в душата на българина в качеството му на съсед-завистник или каквото там ви хрумне, че е, но точно в този случай бих казал: "Всуе!"


С други думи - начинанието на депутатите (и подкрепящите ги министри) е обречено. То не само е несправедливо, но и ще бъде оценено като такова от българите. Подобен акт ще срути доверието в това правителство в рамките на няколко месеца. И ще се сбъдне казаното от Ярослав Хашек, разбира се, приспособено за нашите родни условия: "Всяко правителство, което повиши цената на ДВ и ДР неминуемо пада от власт!"

Прочее, консумирайте с мярка и удоволствие ДР и ДВ и да не ви пука за терзанията на младия Дянков и за държавния бюджет!

Имитация на вентилация

Средата на седмицата. Цариброд, гарата. Във вагона нахлува тълпа от 20-30 човека. Ежедневната организирано- "неорганизирана" "дребна" контрабанда на цигари. В купето влиза странен тип с 4-5 чанти. Да го наречем В. Веднага започва да навива една от жените да му услужи и му прекара един стек цигари. Тъгува, че днес имал само 11. Нещо се притеснява, нервен е. Жената приема, от немай-къде. Опитва се да навие и другата жена, тя му отказва. Към мен не поглежда - вече гледам на кръв. Появяват се сръбските митничари. Стар познат им е.

Влизат нашите - и циркът започва. Някак между другото предупреждават "екипа", че на Драгоман има хайка. В. полудява. Между другото и кондукторите, и някои митничари го пообарват по задника съвсем откровено. Като стар познат. Полудяват и останалите. Започва се едно търсене на места за криене на полустековете (Който не знае - препакетиране на по 5 кутии в черна мека изкуствена обвивка. Като я мушнеш някъде, и да светне митничаря с фенерчето, може и да види само черна тъмнина :))) ) Нещо успяват да скрият, нещо - не.

Драгоман, гарата. Нахлува "хайката". Една митничарка подхваща В. Но нещо шефчето (на митничарите) изглежда играе за другата страна. (Щото и "бригадата" с цигарите си има шефче, и то нервно ходи из вагона.) Та шефчето се опитва да спасява В., който междувременно е декларирал на лютата митничарка цели 33 ... кутии. "Всичките отворени, за моя употреба." И оня го спаси... Обяснявайки на друг митничар, че жената нямала право да пребърка В., а трябвало той. И то вече В. си бил декларирал, та едва ли имало друго :-)))

Накрая свалят 5-6 каки от влака и събират около 15-20% от "реколтата", издърпани от разни "тайници". Как обаче не погледнаха в тоалетната и до сега не ми е ясно. Там - на дръжката отвътре виси една голяма торба с цигари, а на земята - една количките, от тези за пазаруване, пак пълна. В. се размина с 1-2 отнесени стека. И като орева орталъка... Нямало "емпатия" сред нас, да се поставим на негово място, да му помогнем с по един стек, отишла му печалбата... та чак до  "Бойко Борисов е латентен педерас"... Хеле успокои се "бригадата", успокои се и В., наизвади си обратно полустековете (тайно беше подпъхнал още един в чантата на жената, та ако я бяха проверили и нея сигурно щеше да изгори), извади тиксо, опакова всичко - и хоп - като подминахме Обеля, метна торбата през вратата на вагона... На Централна гара слезе ни лук ял, ни лук мирисал.

Петък вечер. В квартално барче, недалеч от центъра пийваме кротко и изпращаме Малкия на поредното турне. Дробим лафове, телефонираме на отсъстващи. Слушам някакъв разказ за ВМРО от наследник на един от родовете... По едно време някакъв тип се промушва покрай мене и минава зад бара при момичето. Викам си "Т. (собственикът, който отсъства) май има нов персонал". Ядец. Типът започва да оглежда бутилките за бандероли. Цивилно ченге. Оглеждам се - влезли са още един-двама униформени и четири-пет "цивилки". В гаражно барче!!! Този зад бара проверява общо 4 или 5 бутилки и излиза. Сядат с единия униформен и започват да искат документи, да търсят някаква друга жена... Откровено сговниха ситуацията. Казах на висок глас какво мисля за тях и си излязох...

Предполагам, че не са намерили нищо. Ако бяха хванали поне една бутилка сигурно щеше да има протоколи, арести, районно, "айде сега да се разпишете като свидетели"... Но като не откриха нищо (какво да откриеш, като на бара имаше сигурно около 20-на бутилки, а ченгето провери 5!) и започнаха откровеното заяждане.

Та на това аз му викам корупция par exellence. Организиран канал за трафик с елементи на мафия (щото нали участва и институцията "Митници" в лицето на съответните информатори и закрилящи). Милиционерски рекет в петък вечер. Добре - нека всичко да е "на дребно", за да не се обидят големите далавераджии...

Не знам как му вика Симеон Дянков, който се гордее с проактивната си политика за събиране на акциза. Препоръчвам му да му вика "имитация на вентилация". Защото като говори за събирането на акциза само клати клоните. Т.е. вентилира. И не точно вентилира, ами само си дава вид, че вентилира. Или поне неговите хора си дават вид. А той си дълбае дупка в стената на кабинета (по Галя).