Започвам да вярвам, че Симеон Дянков е най-големият балък сред министрите. Докато се бори да върже бюджета, БеБе му играе сечено с АЕЦ "Белене" и тръбопроводите. С искането за еврокомисар по енергетиката за Румяна Желева играта навлиза в нов етап. Елемент от който са повече държавни пари за енергийната мафия, за В. Златев и С. Дончев.
Та току-виж, Симеон Дянков станал симпатичен. Какъвто не би трябвало да е, след като е работил за Световната банда :)
Но... Винаги има едно "но". Ами ако Дянков не е балък, а участник в схемата? Работейки в Грузия, той е един от хората на Световната банка в тази страна, които публично се изказват положително за работата на Каха Бендукидзе. Да припомним кой е Каха Бендукидзе: руски олигарх и след това - министър на икономиката и държавен министър на икономическото развитие. Свръхлиберален като политик, той продава всичко, което може да се продаде в Грузия. Това, обаче не е важното за нас. Важното е, че Бендукидзе беше основният собственик на ОМЗ (Русия) - компанията, която произвежда атомните реактори и която, чрез сложни връзки, беше съсобственик в "Шкода" по времето, когато последната беше кандидат за АЕЦ "Белене". И загуби от кого - от руската "Атомстройекспорт", където ОМЗ също имаше някакво участие. Или обратното - все тая.
Та, ето, "добрият" Дянков иска да спре АЕЦ "Белене", но "лошите" не му дават. Кои са "лошите"? Питайте БеБе, той знае. Но знае и за едни около 250 милиона евро, които са предназначени да се раздадат из България за да се случи АЕЦ "Белене". Знае ли за тях и Дянков?
И не е ли по-добре да си платим неустойките, за да се откачим сега от руската политико-енергийна мафия. После ще е невъзможно.
вторник, 6 октомври 2009 г.
неделя, 4 октомври 2009 г.
170 малки гоцета, йо-хо-хо и един архар!
Според в-к "Капитал" от 03 октомври се оказва, че в т.нар. "Президентство" работят цели 170 човека. Има поне две причини (освен за да не се харчат пари на вятъра) този брой да бъде съкратен до не повече от 50 човека. При по-внимателен анализ и тази бройка може да се окаже завишена. Едната причина е наличието на звена, несвързани с правомощията на президента. Ето с какви "съвети" се е обзавел наш Гоце:
Втората причина е, че набърквайки се на практика във всички сфери на управлението, президентът формира един незаконен център на власт. С това той не само не гарантира "политическа неутралност и устойчивост", но напротив - произвежда интриги и често откровено пречи на Народното събрание, правителството и институциите. В случая с Гоце този проблем е още по-изострен поради неговата ДС-арщина и русофилията, стигаща до потъпкване на националните интереси в сферата на енергетиката например.
Най-накрая е необходимо да се преосмисли правото на президента да назначава на квотен принцип членове на Конституционния съд, УС на БНБ, СЕМ, КРС, Комисията за защита от дискриминация, както и Главния секретар и директорите на националните служби на МВР.
Все пак винаги може да има място за един експерт, който да информира президента за специфичните закони за лова в страните, които Гоце посещава за да не стават повече издънки като тази с архара.
- Съвет по икономическо развитие и социална политика
- Съвет по етнически и религиозни въпроси
- Съвет за децата и младежта
- Съвет по духовното развитие
- Съвет по европейска и евроатлантическа интеграция
- Съвет за изследвания и анализи
- Съвет за информационни технологии
Втората причина е, че набърквайки се на практика във всички сфери на управлението, президентът формира един незаконен център на власт. С това той не само не гарантира "политическа неутралност и устойчивост", но напротив - произвежда интриги и често откровено пречи на Народното събрание, правителството и институциите. В случая с Гоце този проблем е още по-изострен поради неговата ДС-арщина и русофилията, стигаща до потъпкване на националните интереси в сферата на енергетиката например.
Най-накрая е необходимо да се преосмисли правото на президента да назначава на квотен принцип членове на Конституционния съд, УС на БНБ, СЕМ, КРС, Комисията за защита от дискриминация, както и Главния секретар и директорите на националните служби на МВР.
Все пак винаги може да има място за един експерт, който да информира президента за специфичните закони за лова в страните, които Гоце посещава за да не стават повече издънки като тази с архара.
петък, 2 октомври 2009 г.
1 евро = 2,40 лева. Скоро?
Прогнозата, че идва девалвация на лева е от последния брой на изданието " Emerging Europe Monitor" (http://www.emergingeuropemonitor.com). Уточнявам - броят от октомври 2009 г. още не е на сайта.
Ето дословния цитат от хартиената версия: "We still expect to see the lev devalued by end-2010 (targeting an adjustment of around 20% to BGN 2.4000/EUR). Giving the exsiting difficulties in serving debt as a result of higher borrowing costs, rising unemployment and slowing wage grouth, forcing downward price adjustments could spark a damaging debt-deflationary spiral, which ultimately we expect to shift economic incentives in favour of devaluation. While deflationary forces will remain pronounced as the private sector deleverages, a devaluation would fuel inflationary pressures over the medium term by raising the cost of imports."
Ясно и кратко. Поредното удавяне на давещите се отново е в ръцете на правителството.
Сега е момента да бъде попитан Симеон Дянков дали тези прогнози са верни ли не. Той има не повече от три хода:
1. Да се държи като български министър и да не променя курса на лева.
2. Да се държи като чиновник от Световната банка и да го промени - с 20 или с 200 процента - все тая.
3. Да шикалкави - което също е много българска черта.
Е, има и скрит четвърти ход - да попита Бойко, който знае всичко...
Ето дословния цитат от хартиената версия: "We still expect to see the lev devalued by end-2010 (targeting an adjustment of around 20% to BGN 2.4000/EUR). Giving the exsiting difficulties in serving debt as a result of higher borrowing costs, rising unemployment and slowing wage grouth, forcing downward price adjustments could spark a damaging debt-deflationary spiral, which ultimately we expect to shift economic incentives in favour of devaluation. While deflationary forces will remain pronounced as the private sector deleverages, a devaluation would fuel inflationary pressures over the medium term by raising the cost of imports."
Ясно и кратко. Поредното удавяне на давещите се отново е в ръцете на правителството.
Сега е момента да бъде попитан Симеон Дянков дали тези прогнози са верни ли не. Той има не повече от три хода:
1. Да се държи като български министър и да не променя курса на лева.
2. Да се държи като чиновник от Световната банка и да го промени - с 20 или с 200 процента - все тая.
3. Да шикалкави - което също е много българска черта.
Е, има и скрит четвърти ход - да попита Бойко, който знае всичко...
сряда, 30 септември 2009 г.
"Лъже като куче"
"Лъже като куче" - това бил казал Богомил Манчев за Георги Касчиев в кулоарите на Народното събрание вчера по време на дискусията за АЕЦ "Белене". Так пишат днес някои медии (за тях друг път). Ако приемем, че е вярно, тогава остава въпросът: "Откъде Богомил Манчев знае как лъже куче?"
Един възможен отговор е, че споменатият господин има личен опит. Крайно вероятна версия, като се вземат под внимание едни негови изявления, според които имало интерес от чужди търговци на електроенергия за 500 МВт от АЕЦ "Белене" за 15 години напред, което щяло да донесе печалба от 6 миларда евро. Или тези, че печалбата от централата за 60 г. щяла да е 80 милиарда евро.
Да сметнем: 500 МВт = 500.000 кВт. 500.000 кВт. х 7.500 часа/год. = 3.750.000.000 кВтч/год.
3.750.000.000 кВтч/год. х 0,04 евроцента = 150.000.000 евро/год. х 15 год. = 2.250.000.000 евро.
3.750.000.000 кВтч/год. х 0,08 евроцента = 300.000.000 евро/год. х 15 год. = 4.500.000.000 евро.
Какво излиза? Дори при цена от 15,65 стотинки за киловатчас продажбите едва стигат 2/3 от манчевата прогноза за печалбите. А дотук говорим за приходи, не за печалби. Комай, за да не лъже Манчев (случайно, разбира се), цената на киловатчас трябва да е около 18-20 евроцента.
Как е натаманена другата "печалба" от 80 милиарда - един Господ знае. И Манчев, ако има спомени :))) Можем да предположим, обаче, че и там има същите математически "разлики". Защото ако Манчев знае как се прави реалистична икономическа прогноза за 60 години напред - той е за Нобел, за академична титла и "Манчев - президент, президент!" :)))
Което ме кара да си спомня, и една друга лъжа на Манчев. Преди време, когато се засякохме в едно предаване по "Дарик" ми се кълнеше, че бил развалил бизнеса си с "Парсънс". А вчера Мартин Димитров го представи като "представителя на консултанта "Парсънс". Което Манчев не опроверга. Вместо това наговори куп дивотии.
Лъжеш, Манчев, лъжеш! Като какво - все тая... А защо лъжеш - ти си знаеш... Дали заради едни 98 милиона евро, платени според НЕК на консултантите на АЕЦ "Белене" досега или заради едни 250 милиона евро рушвети от руснаците за българските лобисти и управници...?
Един възможен отговор е, че споменатият господин има личен опит. Крайно вероятна версия, като се вземат под внимание едни негови изявления, според които имало интерес от чужди търговци на електроенергия за 500 МВт от АЕЦ "Белене" за 15 години напред, което щяло да донесе печалба от 6 миларда евро. Или тези, че печалбата от централата за 60 г. щяла да е 80 милиарда евро.
Да сметнем: 500 МВт = 500.000 кВт. 500.000 кВт. х 7.500 часа/год. = 3.750.000.000 кВтч/год.
3.750.000.000 кВтч/год. х 0,04 евроцента = 150.000.000 евро/год. х 15 год. = 2.250.000.000 евро.
3.750.000.000 кВтч/год. х 0,08 евроцента = 300.000.000 евро/год. х 15 год. = 4.500.000.000 евро.
Какво излиза? Дори при цена от 15,65 стотинки за киловатчас продажбите едва стигат 2/3 от манчевата прогноза за печалбите. А дотук говорим за приходи, не за печалби. Комай, за да не лъже Манчев (случайно, разбира се), цената на киловатчас трябва да е около 18-20 евроцента.
Как е натаманена другата "печалба" от 80 милиарда - един Господ знае. И Манчев, ако има спомени :))) Можем да предположим, обаче, че и там има същите математически "разлики". Защото ако Манчев знае как се прави реалистична икономическа прогноза за 60 години напред - той е за Нобел, за академична титла и "Манчев - президент, президент!" :)))
Което ме кара да си спомня, и една друга лъжа на Манчев. Преди време, когато се засякохме в едно предаване по "Дарик" ми се кълнеше, че бил развалил бизнеса си с "Парсънс". А вчера Мартин Димитров го представи като "представителя на консултанта "Парсънс". Което Манчев не опроверга. Вместо това наговори куп дивотии.
Лъжеш, Манчев, лъжеш! Като какво - все тая... А защо лъжеш - ти си знаеш... Дали заради едни 98 милиона евро, платени според НЕК на консултантите на АЕЦ "Белене" досега или заради едни 250 милиона евро рушвети от руснаците за българските лобисти и управници...?
СКАТ наложи цензура за кефа на ТИМ
Цензурата в медиите не е от днес. Както и свободните медии не са от вчера. Тъпото е, когато претендиращите за "свободност" медии започват да налагат цензура.
Цензура беше наложена вчера, когато собственикът на СКАТ, Валери Симеонов, свали от екран предаването на Георги Дражев за да не се разкрият ТИМ-аджийските простотии около ОУП-Варна и Алея Първа. И да няма възможност поканените активисти и борци срещу корупцията във Варна да говорят пряко в ефир.
Затова ще се опитам да бъда директен и кратък: Г-н Симеонов, заедно водихме и водим борбата срещу една от най-корупционните и най-вредната за Бургас сделка - нефтопровода "Бургас - Александруполис". Заедно сме се изправили срещу Путин, КГБ и Русия. За да защитим Бургас и България. Види се, имаме дупе да се изправим срещу враг, по-силен и по-могъщ от нас.
Е, г-н Симеонов, ТИМ ли те изплаши, тези ли типчета са по-страшни от Путин? Или комунизмът се върна, а с него и автоцензурата?
Дано знаеш какво правиш, Валери Симеонов. Ти, който твърдиш,че се бориш за свободата на медиите в България. И който позна цензурата на властта...
Цензура беше наложена вчера, когато собственикът на СКАТ, Валери Симеонов, свали от екран предаването на Георги Дражев за да не се разкрият ТИМ-аджийските простотии около ОУП-Варна и Алея Първа. И да няма възможност поканените активисти и борци срещу корупцията във Варна да говорят пряко в ефир.
Затова ще се опитам да бъда директен и кратък: Г-н Симеонов, заедно водихме и водим борбата срещу една от най-корупционните и най-вредната за Бургас сделка - нефтопровода "Бургас - Александруполис". Заедно сме се изправили срещу Путин, КГБ и Русия. За да защитим Бургас и България. Види се, имаме дупе да се изправим срещу враг, по-силен и по-могъщ от нас.
Е, г-н Симеонов, ТИМ ли те изплаши, тези ли типчета са по-страшни от Путин? Или комунизмът се върна, а с него и автоцензурата?
Дано знаеш какво правиш, Валери Симеонов. Ти, който твърдиш,че се бориш за свободата на медиите в България. И който позна цензурата на властта...
понеделник, 28 септември 2009 г.
"Жалба за младост"?
Тази вечер няколко пъти бях "атакуван" през Фейсбук-а от текстове за това, как днешните медии били станали много бързо "слуги" на новата власт и на Бойко Б. в частност. Направо да му се доплаче на човек от жалост. Но само ако не знае какво стои зад това.
Защото зад ТОВА стоят 20 години на петьоблъсковщина, валеринайденовщина, стефанпродевщина, тошотошевщина, валериявелевщина, венелинагочевщина, ивангранитщина, ивнабориславовщина, огнянсапаревщина, радосветрадевщина, кеворкянщина, томатомовщина, конакчиевщина, любоколаровщина и т.н., и т.н., и т.н. (на онова, дето Иван Костов го натрапи на "Демокрация", за да я съсипе, даже не помня името). Да не пропусна степанерамянщината и недялконедялковщината... Или "мърдок", или новите "гърци", които се оказаха по-католици и от папата. Щото лиценз е това, не е лукова глава... И да ме прощават неспоменатите "хиляди знайни и незнайни герои" на българския медиен преход.
Стои красигерговщината с рекламите. Стои PR-ституцията на незнайно откъде измислени пуяци и патки, които лъжат измислените политици, че ще ги направят (измислени, разбира се) герои като ги въртят до безкрай по измислени медии. Седят онези, които възхваляваха Зъбчето и Черепа като "националноотговорен капитал". Седят медийните лакеи на Жан, Иван, Симо СКГ (С2), Сергей и вечния Ахмед-Меди-Сава-Сергей.
И какво чудно има, че днес цялата тази помиярщина била зализала на Бойко Б. топките? Напротив, щеше да е чудо, ако не беше го направила. Това е отговорът, драги мои приятели - журналисти. Тъжният отговор, който трябва да имате сила да погледнете право "в очите". Това, което вие или вашите предшественици не успяхте да постигнете. Свободните медии!
Точно така, както ние не успяхме да постигнем истинското гражданско общество.
Е, има някакви изключения. Има свободни журналисти и медии, има свободни граждани и граждански организации. Недостатъчно - и затова е гневът ви, от мъка и безсилие, може би. И при мене има гняв и мъка - от това, което е днес "гражданското" в обществото ни, в битката за природата...
Но в този гняв е и шансът ни. На медиите и на гражданите. Навремето имаше един проект "Третият сектор - четвъртата власт". Може би в това е изходът - автентичните журналисти и автентичните граждани да се съюзят срещу мутроидната комуноидна милиционер-армейска пошлост и наглост на властта и нейните лизачи.
Прочее, никаква "жалба по младост", когато медиите бяха "девствени", няма да помогне. То и изпълнителят на песента се оказа ченге. Да се подготвим за нови битки и да ги преминем с чест - това е възможният изход към свободата... На медиите, на гражданите, на всички ни!
Защото зад ТОВА стоят 20 години на петьоблъсковщина, валеринайденовщина, стефанпродевщина, тошотошевщина, валериявелевщина, венелинагочевщина, ивангранитщина, ивнабориславовщина, огнянсапаревщина, радосветрадевщина, кеворкянщина, томатомовщина, конакчиевщина, любоколаровщина и т.н., и т.н., и т.н. (на онова, дето Иван Костов го натрапи на "Демокрация", за да я съсипе, даже не помня името). Да не пропусна степанерамянщината и недялконедялковщината... Или "мърдок", или новите "гърци", които се оказаха по-католици и от папата. Щото лиценз е това, не е лукова глава... И да ме прощават неспоменатите "хиляди знайни и незнайни герои" на българския медиен преход.
Стои красигерговщината с рекламите. Стои PR-ституцията на незнайно откъде измислени пуяци и патки, които лъжат измислените политици, че ще ги направят (измислени, разбира се) герои като ги въртят до безкрай по измислени медии. Седят онези, които възхваляваха Зъбчето и Черепа като "националноотговорен капитал". Седят медийните лакеи на Жан, Иван, Симо СКГ (С2), Сергей и вечния Ахмед-Меди-Сава-Сергей.
И какво чудно има, че днес цялата тази помиярщина била зализала на Бойко Б. топките? Напротив, щеше да е чудо, ако не беше го направила. Това е отговорът, драги мои приятели - журналисти. Тъжният отговор, който трябва да имате сила да погледнете право "в очите". Това, което вие или вашите предшественици не успяхте да постигнете. Свободните медии!
Точно така, както ние не успяхме да постигнем истинското гражданско общество.
Е, има някакви изключения. Има свободни журналисти и медии, има свободни граждани и граждански организации. Недостатъчно - и затова е гневът ви, от мъка и безсилие, може би. И при мене има гняв и мъка - от това, което е днес "гражданското" в обществото ни, в битката за природата...
Но в този гняв е и шансът ни. На медиите и на гражданите. Навремето имаше един проект "Третият сектор - четвъртата власт". Може би в това е изходът - автентичните журналисти и автентичните граждани да се съюзят срещу мутроидната комуноидна милиционер-армейска пошлост и наглост на властта и нейните лизачи.
Прочее, никаква "жалба по младост", когато медиите бяха "девствени", няма да помогне. То и изпълнителят на песента се оказа ченге. Да се подготвим за нови битки и да ги преминем с чест - това е възможният изход към свободата... На медиите, на гражданите, на всички ни!
понеделник, 21 септември 2009 г.
"У них все наоборот" *
Дори руснаците се ебават с презастрояването на черноморието. Добре, че авторът не спестява и техните си кривици, ама от това не ни става по-леко. Само нашите тъпанари не разбраха, как отрязаха главата на кокошката, която снасяше (и можеше да снася още дълго) златни яйца.
-----------
* Виж последното изречение на текста.
*********************************************
http://friday.vedomosti.ru/article.shtml?2009/09/18/15055
-----------
* Виж последното изречение на текста.
*********************************************
http://friday.vedomosti.ru/article.shtml?2009/09/18/15055
Последняя первая линия
Евгений Жадкевич о квартире в Болгарии
Простота этой жизни очаровательна, но наводит на грустную мысль, что даже маленьким деньгам не сидится дома, в России
На Черном море от Варны до Бургаса пыль, праздник и хлопоты. Скрипят перьями нотариусы, шуршат шпателями штукатуры. Русские и англичане справляют новоселье на надувных кроватях. Мебели пока нет, но деньги, три года назад оказавшиеся лишними и потому закопанные в болгарские золотые пески, прижились и дали всходы. Для кого-то это вторая дача, для многих — возможность решить жилищный вопрос хотя бы на лето. Спекулятивные планы перепродать эту недвижимость отложены до лучших времен. Пережив строительный бум, Болгария плавно въехала в рецессию и вернулась к своим овощам-фруктам. Цены перестали расти, цыганские лошади с красным плюмажем развозят остатки плитки и краски. Новоселы выбирают диваны, ершики для унитазов и лампочки, гадая, когда на их улице появятся асфальт и газоны.
История пляжной колонизации Болгарии вряд ли будет отражена в глянце. Звезды шоу-биза предпочли Майами, уличные бойцы и ньюсмейкеры девяностых — Марбелью, а владельцы серьезных капиталов — Лазурный Берег и Лондон. На Черное море приехали те, кто заработал позже и меньше других. Они не успели на большую пирушку, зато не боятся прокуратуры и умеют довольствоваться малым: бетон, немного кирпича, гипсокартон, пластиковый плинтус и вид на море. Московские бабушки выгуливают внуков по краю прибоя, выносят мусор во двор и торгуются за каждый персик. Как только у болгарских подъездов появятся лавки, бабушки прирастут к ним со сплетнями-семечками. Простота этой жизни очаровательна, но наводит на грустную мысль, что даже маленьким деньгам не сидится дома, в России. Не Бог весть какие русские богачи — Буратино шлепают по здешним лужам, закупают килимы и тюль, пьют кофе из уличных автоматов и заглядывают в лавки с контрафактными сумками. Их деньгам нашлось бы применение на родине, но никому на том поле не нужны пять золотых. Власть и бизнес готовы распахать субтропики под потемкинский олимпийский проект, но не в состоянии обустроить ни одного морского курорта с уютными квартирами не для миллионеров. Наши застройщики ездят по разделительной полосе с джипом охраны, а болгарские — сидят в офисах без секретарш и лично водят покупателей по объектам. В странах с большими аппетитами и маленькой экономикой неуютно не только деньгам, но и гражданам, поэтому везде, где жизнь теплее и проще, ждут и непременно дождутся наших новоселов среднего класса.
Тренировочные штаны Николая Димова Андреева пузырятся от морского бриза, сигарета искрит в ранних сумерках. Он — инвестор, застройщик и девелопер в одном лице. Квартира с панорамной террасой на дюны выставлена на продажу после того, как первая покупательница из Перми просрочила платеж на полгода. На северной стороне бухты горит Несебыр, на востоке мигает маяк, внизу шумит волна, сразу за дюнами пляж. «Последняя первая линия Болгарии!» — кричит в ухо покупателю господин Андреев. — Итальянская плитка, лунная дорожка видна с кровати, можете переночевать и проверить, пентхаус я оставил себе, так что будем соседи«. Песчаная коса, отделяющая лиман от моря, уходит влево километров на десять и обещает велосипедные прогулки с дикими пляжами. Гостиная наполнена морским воздухом, поручни террасы дрожат от ветра, как леера яхты. Дом окружен лужами, бытовками и горами мусора. По соседству какие-то русские нефтяники заканчивают апартотель. «Сразу за домом — лучшая в стране калолечебница», — звучит последний аргумент Николая. «Грязелечебница?» — осторожно уточняет покупатель. «Да! Да!» — отрицательно мотает головой болгарин. У них все наоборот.
На Черном море от Варны до Бургаса пыль, праздник и хлопоты. Скрипят перьями нотариусы, шуршат шпателями штукатуры. Русские и англичане справляют новоселье на надувных кроватях. Мебели пока нет, но деньги, три года назад оказавшиеся лишними и потому закопанные в болгарские золотые пески, прижились и дали всходы. Для кого-то это вторая дача, для многих — возможность решить жилищный вопрос хотя бы на лето. Спекулятивные планы перепродать эту недвижимость отложены до лучших времен. Пережив строительный бум, Болгария плавно въехала в рецессию и вернулась к своим овощам-фруктам. Цены перестали расти, цыганские лошади с красным плюмажем развозят остатки плитки и краски. Новоселы выбирают диваны, ершики для унитазов и лампочки, гадая, когда на их улице появятся асфальт и газоны.
История пляжной колонизации Болгарии вряд ли будет отражена в глянце. Звезды шоу-биза предпочли Майами, уличные бойцы и ньюсмейкеры девяностых — Марбелью, а владельцы серьезных капиталов — Лазурный Берег и Лондон. На Черное море приехали те, кто заработал позже и меньше других. Они не успели на большую пирушку, зато не боятся прокуратуры и умеют довольствоваться малым: бетон, немного кирпича, гипсокартон, пластиковый плинтус и вид на море. Московские бабушки выгуливают внуков по краю прибоя, выносят мусор во двор и торгуются за каждый персик. Как только у болгарских подъездов появятся лавки, бабушки прирастут к ним со сплетнями-семечками. Простота этой жизни очаровательна, но наводит на грустную мысль, что даже маленьким деньгам не сидится дома, в России. Не Бог весть какие русские богачи — Буратино шлепают по здешним лужам, закупают килимы и тюль, пьют кофе из уличных автоматов и заглядывают в лавки с контрафактными сумками. Их деньгам нашлось бы применение на родине, но никому на том поле не нужны пять золотых. Власть и бизнес готовы распахать субтропики под потемкинский олимпийский проект, но не в состоянии обустроить ни одного морского курорта с уютными квартирами не для миллионеров. Наши застройщики ездят по разделительной полосе с джипом охраны, а болгарские — сидят в офисах без секретарш и лично водят покупателей по объектам. В странах с большими аппетитами и маленькой экономикой неуютно не только деньгам, но и гражданам, поэтому везде, где жизнь теплее и проще, ждут и непременно дождутся наших новоселов среднего класса.
Тренировочные штаны Николая Димова Андреева пузырятся от морского бриза, сигарета искрит в ранних сумерках. Он — инвестор, застройщик и девелопер в одном лице. Квартира с панорамной террасой на дюны выставлена на продажу после того, как первая покупательница из Перми просрочила платеж на полгода. На северной стороне бухты горит Несебыр, на востоке мигает маяк, внизу шумит волна, сразу за дюнами пляж. «Последняя первая линия Болгарии!» — кричит в ухо покупателю господин Андреев. — Итальянская плитка, лунная дорожка видна с кровати, можете переночевать и проверить, пентхаус я оставил себе, так что будем соседи«. Песчаная коса, отделяющая лиман от моря, уходит влево километров на десять и обещает велосипедные прогулки с дикими пляжами. Гостиная наполнена морским воздухом, поручни террасы дрожат от ветра, как леера яхты. Дом окружен лужами, бытовками и горами мусора. По соседству какие-то русские нефтяники заканчивают апартотель. «Сразу за домом — лучшая в стране калолечебница», — звучит последний аргумент Николая. «Грязелечебница?» — осторожно уточняет покупатель. «Да! Да!» — отрицательно мотает головой болгарин. У них все наоборот.
Автор — генеральный директор туристического агентства «Остров Европа»
Абонамент за:
Публикации (Atom)