О Т К Р И Т О П И С М О
ДО
Министъра на икономиката, енергетиката и туризма
г-н Трайчо Трайков
ОТ
Института за зелена политика
О Т Н О С Н О: ТЪРГА ЗА КОНЦЕСИЯТА ЗА ТЪРСЕНЕ НА НЕФТ И ГАЗ В БЛОК I-14 „СИЛИСТАР“, СПЕЧЕЛЕН ОТ ФИРМА „ЛЕДЕРБЕЛ БГ“
Уважаеми г-н Трайков,
След втората среща по проблема, проведена на 29-ти април 2011 г. в Бургас, се налага извода, че администрацията на МИЕТ, която работи по концесията, не само работи за частния интерес на концесионера и пряко срещу обществения интерес, но и е напълно неспособна да организира и проведе нормална среща с обществеността, местните власти и медиите по въпрос, който е от съществена важност за цялото южно Черноморие на България. Водещият – представител на тази администрация – беше основната причина за това, което се случи и за хаоса, който настъпи. Намесата на областния управител, с типично фатмашко-ДС поведение, доведе до още по-голям скандал и дo преждевременно прекратяване на срещата. Безобразие е, че седмица преди срещата, в телефонен разговор с кабинета на зам.-министъра Косев, получих уверение, че на срещата може да присъства всеки, който желае, но тя така и не беше оповестена сред гражданството на Бургас и общините Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско и Царево. Наложи се да информирам за провеждането й представители на регионални медии и на обществеността, които само бяха чули, че такава среща ще се провежда.
По този начин доброто желание на зам.-министъра Марий Косев, изразено при първата среща в София, да съдейства за изясняване на ситуацията и постигане на разбирателство, беше напълно провалена. На самия него му се наложи да използва невероятни псевдоекологични аргументи, в откровен опит да защити концесията, което предизвика още повече негативни реакции.
Какво все пак се разбра на самата среща? Презентацията на „Ледербел“ показа два безспорни факта:
1.Опасността за околната среда и екосистемите на Черно море от проектите „Бургас – Александруполис“ и АМБО е огромна! Въпреки, че това не е тема на настоящото писмо, се чувствам длъжен да Ви уведомя за това.
2.Информацията за териториите, предоставени от различните правителства на черноморските държави, за проучвания и добив на нефт и газ поставят въпроса за това доколко всички те спазват изискванията на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. Този въпрос е от изключителна важност и ние смятаме да го повдигнем пред европейските институции, които харчат стотици милиони евро по различни програми, свързани с развитието на черноморския регион. Смятаме, че в момента държавите от региона почти напълно игнорират екологичните проблеми на морето (освен в декларации и нескопосани ПР-кампании) и така обричат населението от крайбрежните региони на бедност, мизерия, екологични и здравни проблеми.
Г-н Трайков,
срещата в Бургас потвърди факта, че гражданите на крайморските територии на южното българско Черноморие категорично не желаят да бъдат търсени и добивани нефт и газ в региона! Техните аргументи са разбираеми, а ние от природозащитните организации можем да добавим и допълнителни такива. „Тайното“ съглашение между М. Косев и представителите на общините, постигнато веднага след злополучната среща в Бургас, с което се обещава провеждането на ОВОС и Оценка за съвместимост на концесията, не гарантира нищо повече от поредната опорочена процедура, „доказваща“, колко безпроблемно биха действали бъдещите концесионери.
(Като става дума за концесионерите, трябва да признаем за валдни всички въпроси, свързани с тяхната история в бизнеса, финансово-икономическа стабилност, експертиза, организационен опит, възможности за мобилизиране на ресурси и контрол върху всички аспекти на проекта. Свързаността им с компрометирани бизнесмени и политици ги прави силно уязвими и отказът от публично изясняване на техните възможности за подобен проект подкрепят мнението, че това може да се окаже обикновена перачница на пари. Вярвам, че сам разибирате - тезата, че се подкрепя „прохождащ бизнес“ е неиздържана.)
Ако обаче по някаква причина МИЕТ и правителството решат да продължат този рисков проект, Институтът за зелена политика ще настоява за предварителното изпълнение на две условия, които са от изключителна важност:
1.Предварително изготвяне на екологчен одит на състоянието на Черно море и стратегическа екологична оценка (EO, SEA) на комбинацията от всички проекти, които се планират за осъществяване в неговата акватория. Също така трябва да се определи в рамките на какъв период подобни одити и екологични оценки ще се правят отново (или съществуващите ще се актуализират). Логиката зад това предложение е, че при големи промишлени катастрофи (тези, свързани с добива и транспортирането на нефт и газ са сред тях), причинителите оспорват екологичните и здравните проблеми, породени от техните десйтвия и бездействия с аргумента, че не може да се докаже, че точно те са причинителите и техните адвокати яростно пледират, че това са някакви „стари замърсявания“. Единствено подобни одити могат да дадат солидни опорни точки в спорове за екологични и социални щети, свързани с обезщетения, наказателни такси и т.н.
2.Концесионерът (както и тези на останалите концесии за добив на подземни богатства, вкл. нефт и газ) трябва да открият довертелни (ескроу) сметки, в които да се блокират до края на действието на концесиите им реални средства, достатъчни за покриване на началните разходи по ограничаването и отстраняването на най-голямото замърсяване, което е възможно да бъде причинено от техните проекти. В сметката трябва да се съхраняват и достатъчно пари, за да бъдат платени наказателните такси и всякакви други задължения, които трябва да бъдат покрити от предприемача (напр. компенсации за бизнеса и т.н.). В допълнение те трябва да застраховат до нивата на реалните поражения своите проекти, така че в случай на аварии и катастрофи, пострадалото население да получи адекватно обезщетение, а увредената природа да бъде възстановена.
Това, разбира се,
не са всички изисквания, за да се постигне по-голяма гаранция за защита на хората и природата, но доколкото тези две третират възможности, които законите за опазване на околната среда не включват като задължителен елемент при прилагането на принципа на предпазливостта (който дори не е дефиниран!), ние ги посочваме целенасочено.
Г-н министре,
държа да оборя повтаряното от страна на Ваши подчинени безумно твърдение, че „който е против концесията е против енергийната независимост на България“. От 2008 г. досега, ние постоянно настояваме да не се приема манипулираният и неадекватен проект за енергийна стратегия, а да се разгледат алтернативни сценарии за развитието на България и българската енергетика. Има разработен един такъв сценарий от природозащитни организации и втори – от експерти на БАН. Според тях България може да задоволява енергийните си нужди много по-ефективно и с по-малко разходи, както и да запази независмостта си от „енергийните вампири“ (на първо място Русия), по други начини. Отговорността, че тези сценарии не са адекватно обсъдени и оценени е на МИЕТ и лично Ваша. Това обаче не е основание да се промотират и подкрепят опасни за България проекти с привкус на политико-икономическа далавера.
С уважение:
Петко Ковачев
изп. директор
Институт за зелена политика
